Н аричан от мнозина „бащата на историята“, Херодот е един от най-видните древногръцки автори. Неговото произведение „История“ е първата книга от исторически характер, създавана някога.
В нея той описва своите впечатления от обиколките си из Европа, Азия и Африка. Херодот също така разговарял с много местни жители и включил в творбата си техните разкази, независимо дали вярвал в достоверността им или не.
The most hateful torment for men is to have knowledge of everything but power over nothing. — Herodotus pic.twitter.com/ozlUzGkJ2v
— Tiberius Moreau (@TiberiusMoreau) November 7, 2022
Това кара редица изследователи да смятат, че е трудно да се каже каква част от произведението на Херодот е основана на реални факти и каква – на откровени измислици.
Гигантски мравки
Херодот твърди, че в някои райони на Персия имало огромни космати мравки (те били с размерите на лисици), които разпръсквали златен прах, докато копаели дупки в земята. По думите му след това местните жители събирали въпросните златни прашинки. Векове наред историците смятали, че въпросното твърдение не е нищо повече от легенда. През 90-те години на миналия век обаче френски изследовател се натъкнал на вид мармоти, обитаващи района на Хималаите (на територията на Индия и Пакистан), които действително разпръскват златен прах, докато копаят дупки. Хората, живеещи там, на свой ред разказват как техните предци събирали този прах. Има и още една важна подробност – персийската дума за планинска мравка е сходна с тази за мармот, поради което е напълно възможно Херодот да се е объркал и да не е разбрал правилно значението ѝ. Все пак трябва да се отбележи, че според него гигантските мравки също така били опасни хищници и нападали камили – нещо, което мармотите едва ли са правели.
Циклопи и грифони
Циклопите са еднооки гиганти от древногръцката митология, описвани като груби и недодялани същества, но също така и като опитни ковачи. Според преданията, грифоните пък са чудовища с тяло на лъв и глава и криле на орел. Не е особено изненадващо, че до днес няма открити доказателства за съществуването на подобни създания.
First of all, who were the Arimaspi?
— Space Marine (@spacemarine000) November 7, 2022
Herodotus describes them as one-eyed tribe living in Northern Scythia in some mountain, either Urals or Carpathians, but the idea is that they're distinct from Scythians, live in a mountainous region and have one eye. pic.twitter.com/q49vuBr72l
Херодот обаче разказва, че в Северна Европа не само имало циклопи, но те също така редовно нападали грифони, за да откраднат техните златни съкровища. За да докаже тезата си, той се позовава на древногръцкия поет Аристей (живял през VII в. пр. н. е. Той е автор на поема, в която разказва за пътешествията си в Далечния Север). Херодот също така отбелязва, че скитите наричат циклопите „Аримаспои“, тъй като на техния език това означава „едно око“.
Бебетата на животните
По времето когато Херодот пише своята „История“, редица философи се интересували от въпроса защо някои животни раждат по няколко малки наведнъж, а други – само по едно. „Бащата на историята“ имал следното обяснение: по-плахите създания раждат много бебета, за да увеличат шанса някое от тях да оцелее, тъй като повечето ще загинат или ще станат жертви на хищници. В същото време, агресивните животни раждат само по веднъж, тъй като няма почти никаква опасност малкото да бъде убито. Херодот дори твърдял, че лъвчетата използват своите остри нокти, за да излязат от утробите на майките си, а заради раните, които получавали, лъвиците можели да раждат само по веднъж – идея, на която Аристотел открито се подигравал. Херодот имал и други странни теории за животинския свят – като тази, че женските зайци могат да заченат отново, докато са бременни.
Хомосексуални връзки
Макар че в съвременния български език често се използва като обида, думата „педерастия“ има дълга история и означава хомосексуална интимна връзка, при която единият партньор е по-възрастен мъж, а другият – по-млад. Подобни отношения представлявали обществена норма в редица древни и средновековни култури (често са считало, че подобни отношения между равностойни по възраст и социално положение мъже са недопустими). По думите на Херодот тази практика била въведена в Персия от Древна Гърция. Повечето историци, обаче, не са съгласни с него. Плутарх, например, който е един от най-видните критици на Херодот, отбелязва, че персийците поддържали сексуални взаимоотношения с млади евнуси много преди да се запознаят с древногръцката култура. Живелият през II век сл. н. е. философ и лекар Секст Емпирик пък подчертава, че едни от най-древните персийски закони дори препоръчвали подобни връзки.
Спасен от делфин
В книгата си „История“ Херодот разказва историята на Арион – прословут флейтист от Коринт, който впечатлил с таланта си местния владетел Периандър. След като спечелил музикално състезания в Сицилия, той се качил на кораб, с който трябвало да се завърне в родния си град. Моряците обаче решили да убият Арион и да откраднат спечелените от него пари. Когато музикантът разбрал за техния план, той ги помолил да изпълни една последна песен, след което скочил във водата. Тогава, според Херодот, се случило нещо изумително – делфин се доближил до Арион и го отнесъл до бреговете на Коринт. Слуховете за случилото се стигнали до Периандър, който първоначално сметнал, че става въпрос за някаква измама. Той разбрал, че разказът е самата истина, след като моряците признали вината си.
Bryant Kirkland receives a simply stunning TLS review of his book Herodotus and Imperial Greek Literature!! (1/2)https://t.co/LIM260J9wF
— UCLA Classics (@ClassicsAtUCLA) November 10, 2022
На пръв поглед изглежда, че въпросната история няма как да е нещо повече от измислица. Някои изследователи обаче смятат, че вероятността зад нея да се крие реално събитие не е никак малка. Те подчертават, че Херодот цитира думите на няколко души, видели с очите си как Арион е спасен от делфин. „Бащата на историята“ също така описва малка бронзова статуя, посветена на музиканта. Павзаний, древногръцки писател и пътешественик, живял през II в. сл. н. е., пише, че видял тази статуя. По думите му, тя представлявала фигура на мъж, носен от делфин. И още нещо – преди няколко години в района на Коринт археолози открили древни монети, на които има подобни изображения. Дали това са доказателства, че Арион действително бил спасен от делфин? Повечето учени са скептично настроени. Те подчертават, че мотивът за хора, които получават помощ от животни, е често срещан в древногръцката митология.
Още от автора:
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Дали не се мислим за по-умни, отколкото сме?
Естеменозух, Гигантопитек и още 5 чудовища, за които не сте чували
Изобретенията, които бяха посрещнати с недоверие, но промениха света
Лъжа, с която демоните изкушават вярващите: Магията през Средновековието
Плановете, които останаха неосъществени по време на Втората световна война
Как Русия използва социалните медии, за да оправдае инвазията си в Украйна
Най-богатият владетел в историята, за когото повечето хора дори и не са чували
Най-шокиращите експерименти в името на научния прогрес
„Гей бомба“, „Леден червей“: Най-абсурдните проекти на американската армия
Телескопът „Джеймс Уеб“ и бъдещето на космическите изследвания
Непознатите чудеса на Античния свят
Най-шокиращите експерименти в името на научния прогрес
Стъпка напред, две назад: Tрудните взаимоотношения между САЩ и Китай
