Б лизо осем десетилетия след края на Втората световна война, историците продължават да анализират как и защо са се случили някои от най-важните събития в хода на бойните действия.
Мнозина пък си задават въпроса какво щеше да стане, ако политическите лидери и военачалниците бяха взели други решения.
В интерес на истината по време на кървавия конфликт били изготвени редица планове, които по една или друга причина останали неосъществени. Ето някои от тях:
Съюзът между Франция и Великобритания
През декември 1939 г. Жан Моне, който по това време работел като икономически съветник в Лондон, застанал начело на т. нар. Английско-Френски координационен комитет. Въпросната организация отговаряла за разходите, които двете страни правели в хода на Втората световна война. Една от големите мечти на Моне била създаването на единна европейска общност след края на конфликта. В неговите очи обединяването на Великобритания и Франция било важна стъпка по пътя към постигането на тази цел.
Идеята на Моне била подкрепена от друг представител на координационния комитет – Артър Солтър. Те предложили парламентите на двете страни да бъдат обединени, всички французи да получат британско гражданство, а всички жители на Обединеното кралство – френско.
#OnThisDay 70 years ago, Jean Monnet became the first President of the High Authority of the European Coal and Steel Community.
— European Commission 🇪🇺 (@EU_Commission) August 7, 2022
During WWII, he developed a vision for a united Europe. His ideas and legacy continue to inspire us today.#EUArchives pic.twitter.com/krv0JaBYOa
Планът бил одобрен от Шарл дьо Гол и френския премиер Пол Рейно, а Уинстън Чърчил го определил като „необходим риск“. Редица държавници във Франция обаче се обявили категорично против тази идея. Сред тях бил маршал Филип Петен, според когото подобен ход би бил равносилен на „сключване на брак с труп“.
В крайна сметка, планът бил отхвърлен от Париж, в резултат на което Чърчил заявил: „Рядко се случва толкова щедро предложение да бъде посрещнато така враждебно“. По-късно Рейно отбелязал, че провалът на идеята за създаването на съюз между Франция и Великобритания е най-голямото разочарование в политическата му кариера. Любопитна подробност е, че много хора посрещнали въпросното предложение с ентусиазъм и дори били отпечатани специални марки, с които да бъде отбелязано събитието.
Неосъществената инвазия в Бразилия
След първоначалните успехи на германската армия и шокиращата капитулация на Франция, в САЩ започнали да се увеличават опасенията, че Бразилия може да се присъедини към страните от Оста. Властите във Вашингтон считали лидера на латиноамериканската държава Жетулиу Варгас за непредсказуем и жесток диктатор. Освен това някои високопоставени представители на бразилската армия открито подкрепяли фашистката идеология. По тази причина редица американски анализатори започнали да твърдят, че Германия може да използва Бразилия като база, от която да нападне САЩ.
Franklin D. Roosevelt on his visit to see Brazilian President Getúlio Vargas. The conference took place aboard the USS Humboldt in the Potenji River harbor in Natal, Rio Grande do Norte, & defined the agreements that led to the creation of the Brazilian Expeditionary Force, 1943. pic.twitter.com/D9IRIEFMme
— World War II History (@WW2Facts) January 28, 2018
В резултат на тези притеснения бил създаден т. нар. план „Ръбър“. В него се предвиждало около 64 000 американски войници да нахлуят в Бразилия. Първоначално офанзивата трябвало да бъде насочена срещу три града – Натал, Ресифе и Белем. В продължение на няколко месеца изглеждало, че инвазията е неизбежна, а американската армия дори провела серия от военноморски учения.
В крайна сметка здравият разум надделял. На 29 януари 1942 г. в Рио де Жанейро се състояла Панамериканска конференция, на която почти всички страни взели решение да прекъснат връзките си с Оста. Отговорът на Адолф Хитлер не закъснял. През август германска подводница потопила пет кораба край бреговете на Бразилия, което окончателно убедило властите в латиноамериканската държава да се присъединят към Съюзниците.
Рициновата бомба
Рицинът е отровно вещество, нямащо вкус и мирис, което се извлича от едноименното растение. Когато попадне в човешкото тяло, то нарушава синтеза на протеини в клетките. Рицинът предизвиква повръщане, респираторни проблеми, гърчове, а някои органи спират да функционират, което води до смърт. По време на Втората световна война няколко страни проучвали по какъв начин могат да използват отровата. Сред тях били Великобритания и САЩ, които провели серия от експерименти във военна база, намираща се в Мериленд.
Според някои изследователи, там били произведени приблизително 1700 кг. от веществото, известно и като „Агент W“. Освен това били създадени и тествани бомби, съдържащи отровата. Смята се, че всяка една от тях била способна да засегне площ от около 90 кв. м. Съществуват документи, според които Съюзниците обмисляли да нападнат Япония с подобни бомби.
Планът „Моргентау“
През 1944 г. тогавашният финансов министър на САЩ Хенри Моргентау представил план за ограничаването на военния капацитет на Германия след края на Втората световна война. Той предвиждал не само разделянето на страната на няколко части, но и пълното ликвидиране на военната ѝ промишленост, както и на редица свързани с нея стратегически клонове на тежката промишленост. Според предложението, което било подкрепено от американския президент Франклин Делано Рузвелт, Германия трябвало да бъде превърната в „предимно земеделска държава“. Според държавния глава, германците не заслужавали да гладуват, но било напълно достатъчно да се хранят единствено със супа три пъти на ден.
This day in 1944, the first Allied forces cross the border into Nazi-Germany since 1939. Roetgen was the first German town to fall under American control. #WW2 pic.twitter.com/gWu6QV7RGw
— WWII Pictures (@WWIIpix) September 11, 2022
Съюзниците на САЩ, включително Франция и Великобритания, били възмутени от плана на Моргентау. Уинстън Чърчил лично укорил американския финансов министър, но впоследствие променил позицията си (според повечето историци, основната причина за това било обещанието на Вашингтон да отпусне финансова помощ на Лондон в размер на няколко милиарда долара).
Редица американски политици, включително държавният секретар Кордел Хъл, също били категорично против осъществяването на плана. Когато медиите разбрали за предложението, избухнал огромен скандал. Разкритата информация била използвана от нацисткия министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, който искал да обедини германците и да ги накара да се сражават на живот и смърт срещу съюзническите войски.
В резултат на скандала Рузвелт бил принуден да отрече, че има нещо общо с изготвянето на плана. Въпреки това, той продължил да го подкрепя. С наближаването на края на войната, част от предложенията на Моргентау били реализирани, макар и в ограничен вариант. Повечето експерти смятат, че основната причина, поради която идеите на финансовия министър така и не бил осъществени в пълния си мащаб, била смъртта на Рузвелт през 1945 г. Впоследствие САЩ се насочили към създаването на „стабилна и продуктивна Германия“ в рамките на плана „Маршал“.
Още от автора:
Изненадващи факти за Студената война, които вероятно не знаете
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
„Гей бомба“, „Леден червей“: Най-абсурдните проекти на американската армия
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
Най-абсурдните политически скандали в историята на САЩ
Убийства, измами и подкупи - четири скандала, които разтърсиха света
Символ с мрачно минало – какво знаем за розовия триъгълник
