Р уската инвазия в Украйна шокира целия свят и се превърна в едно от най-големите предизвикателства, пред които Европа се е изправяла в своята съвременна история.
На фона на продължаващите военни действия, един въпрос не спира да е обект на разгорещени дебати – каква част от информацията за конфликта, която достига до широката общественост, отговаря на истината?
Едва ли има човек, който поне веднъж не е попадал на публикация в социалните медии, оправдаваща действията на Кремъл или представяща украинските власти в крайно негативна светлина. В повечето случаи те съдържат подвеждащата или невярна информация, като автентичността на цитираните източници няма как да бъде проверена.
Редица експерти предупреждават, че проруската пропаганда представлява сериозен проблем, който се задълбочава все повече.
Брекзит и войната в Украйна
Съществуват неоспорими доказателства, че през последните години Кремъл неведнъж е използвал хакери и т. нар. „тролове“, за да повлияе на общественото мнение. Сред основните оръжия в тази информационна война са социалните медии. Показателно в това отношение е изследване, извършено от компанията за анализи в сферата на комуникациите „89up“. То разкрива, че руската пропаганда в подкрепа на Брекзит е имала много по-голямо влияние в Twitter отколкото официалните кампании в подкрепа на излизането на Великобритания от ЕС. Преди проведения през 2016 г. референдум, медиите „Russia Today“ и „Sputnik“, зад които стои Кремъл, са залели социалната мрежа с материали срещу Евросъюза, които са били видени над 134 млн. пъти. За сравнение, публикациите на кампаниите в подкрепа на Брекзит "Vote Leave" и "Leave.eu" са били видени общо около 40 млн. пъти.
Russia Instructs Teachers to Spread Disinformation About Ukraine https://t.co/UK2HrybAPZ
— Human Rights Watch (@hrw) March 5, 2022
Подобна засилена активност на руската пропаганда се забелязва и в момента, смятат експертите. „Темата за войната в Украйна е ужасяваща, но и много интересна от гледна точка на начина, по който социалните медии се превръщат в оръжие“, отбелязва за Vesti.bg проф. Иън Макферсън от университета „Макюън“ в Едмънтън, Албърта. Той е автор на голям брой изследвания, посветени на комуникациите, медиите и глобализацията. „Всеизвестен факт е, че „троловете“ са активни в Twitter и Facebook. За мен по-интересен е фактът, че руската дезинформация процъфтява в социалната мрежа „TikTok“, която е собственост на китайска компания“, добавя проф. Макферсън.
„Отношението на руските власти към социалните медии на пръв поглед е враждебно. Още през март те забраниха достъпа до Facebook и Instagram в опит да заглушат гласовете на хората, недоволни от управлението на Путин. Това обаче изобщо не означава, че Кремъл не използва социалните медии, за да разпространява своята пропаганда в чужбина. Основната цел е не просто да се оправдаят действията на Путин и хората около него, но и да се подкопае доверието в държавните институции и политическите партии, критикуващи Кремъл. Що се отнася до самата Русия, властите там разчитат на контролираните от тях медии, които разпространяват единствено предварително одобрената пропагандната информация“, заяви за Vesti.bg Дани Паскин, който е професор по журналистика и връзки с обществеността от Калифорнийския държавен университет.
Обхватът на руската пропаганда
Преди близо два месеца базираната в Ню Йорк компания “NewsGuard”, която се занимава със следене и анализ на фалшива информация в интернет, съобщи, че е идентифицирала 250 уебсайта, които активно разпространяват фалшиви новини за войната в Украйна. Според експертите тенденцията е в отговор на решението на ЕС да забрани достъпа до телевизионния канал „Russia Today“ и информационната агенция „Sputnik“. Повечето от тях са на английски език, но има и такива, които са на френски, немски и италиански. Руската пропаганда определено не подминава и България. Няколко изследвания, проведени през последните месеци, нагледно показаха, че се забелязва осезаем ръст на прокремълските публикации както в социалните мрежи, така и в онлайн медиите.
The EU has suspended the broadcasting in the EU of Sputnik and Russia Today. These sanctions will remain in place until:
— EU Council (@EUCouncil) March 2, 2022
↪️ the aggression against Ukraine is brought to an end
↪️ Russia ceases its disinformation and information manipulation actions
More 👇#StandWithUkraine
Проблемът далеч не засяга само Европа. Според проучване, резултатите от което бяха публикувани наскоро, 51% от жителите на Канада са попадали поне веднъж на публикации, в които се защитава решението на Русия да нахлуе в Украйна. Най-често срещаното твърдение е, че „украинският национализъм представлява неонацистко движение“. „Проруската пропаганда представлява реална опасност и ние не бива да подценяваме потенциала ѝ да оформя общественото мнение – не само в Канада, но и в други държави по света. Нейната цел невинаги е да накара хората да повярват на лъжите, идващи от Кремъл. Понякога е достатъчно да се създаде объркване, да се появи съмнение или просто да се забави постигането на консенсус по даден въпрос“, смята Филип Май, който е един от авторите на доклада.
„Замисляли ли сте се какви са официалните съобщения, идващи от Кремъл? В повечето случаи става въпрос за изказвания на Путин, в които той седи зад бюро с мрачна физиономия на лицето си. Украинците на свой ред се превърнаха в своеобразни комуникационни експерти. Доказателствата са много – от хумористичния тон, който на моменти използват в социалните медии, до фокуса върху президента Володимир Зеленски, който изглежда като истински герой в очите на много хора. Техните послания са отправени основно към Запада, но не бива да се забравя, че има много страни, особено в Азия и Африка, до които те изобщо не достигат“, отбелязва проф. Макферсън.
The Kremlin is not only fighting with weapons in Ukraine. It is also fighting with disinformation.
— European Commission 🇪🇺 (@EU_Commission) February 26, 2022
The EU, together with @eu_eeas and @EUvsDisinfo, is making great efforts to fight the flood of disinformation spread by Putin and his entourage. pic.twitter.com/s57xWU8UVL
Лекарство срещу дезинформацията
Един от най-важните въпроси, който си задават все повече хора, е как може да се разграничи истината от фалшивите новини, циркулиращи в интернет. Отговор дава Джули Смит, която е медиен експерт и преподавател в университета „Уебстър“. За Vesti.bg тя отбеляза, че съществуват няколко важни правила, които не бива да се забравят:
- Бъдете изключително внимателни с публикации, които целят да предизвикат силна емоционална реакция у вас. Опитайте се да проверите дали информацията в тях е автентична;
- Имайте предвид, че всеки може да публикува материал, който изглежда така, сякаш е от легитимен източник;
- Не се доверявайте сляпо на нещата, на които попадате в социалните мрежи, тъй като те са идеална среда за разпространение на фалшиви новини;
- Истински снимки, направени преди години, могат да бъда използвани отново с различна цел. За да проверите дали дадена фотография е автентична или не, може да използвате „Google Reverse Image Search“;
How can you tell if a photo or video posted online is real or fake?
— BBC News (World) (@BBCWorld) April 14, 2022
Here's how we've been checking for fake news on the war in Ukrainehttps://t.co/0SDqgiUMVM pic.twitter.com/qTG4WodFjc
„Доброто образование е от огромно значение за справянето с дезинформацията. Хората трябва да имат по-задълбочени познания в сфери като икономика, политика, международни отношения и история. Критичното мислене също е много важно, всяка информация трябва да бъде проверявана по няколко пъти. На практика е необходимо всеки един от нас да започне се държи като журналист. Кой е авторът на дадена публикация? Можем ли да се свържем с него? Потвърдена ли е информацията в нея от други източници? Това са въпросите, които трябва да си задаваме непрекъснато“, подчертава проф. Паскин.
„За съжаление, не смятам, че има „лекарство“ срещу дезинформацията. Трябва да се научим да не вярваме на всичко, което видим и прочетем, особено в социалните медии. Необходимо е всеки един човек сам да проверява достоверността на дадена информация, но без да вярва сляпо в нещата, които му се искат да са истина“, смята на свой ред проф. Макферсън. “Не бива да обвиняваме единствено социалните медии за това, че много хора попадат в капана на фалшивите новини, пропагандата и конспиративните теории. Често, истинските причини са свързани с много по-сериозни проблеми – като безработица, бедност, висока инфлация и т.н. Обяснено най-просто, недоволството на хората ги прави по-податливи на манипулации“, добавя още той.
Още от автора:
Заплашват ли Източна Европа имперските амбиции на Путин
Фалшивите новини и войната в Украйна – как действа руската пропаганда
Успех или провал е стратегията на руската армия в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Истината vs пропагандата: Защо Русия нахлу в Украйна
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
