Тартесос - изчезналата цивилизация, забулена в мистерия

М истерия и редица легенди обгръщат древното общество на Тартесос - в един момент то дори е било свързано с Атлантида. Но разкопките и технологиите хвърлят нова светлина върху тази култура.

Днес кулминацията на продължаващите изследвания и новите технологии разкриват повече за тази изгубена цивилизация и ролята, която е изиграла в историята на Иберия.

В продължение на хилядолетия Тартесос се споменава в гръцки и римски текстове, но поради противоречиви описания - и дълго време поради липсата на убедителни археологически доказателства - за съвременните историци и археолози не е лесно да определят какво е представлявал Тартесос - град, царство, река?

Гръцкият историк Херодот от V в. пр.н.е. пише за пристанищен град отвъд Херкулесовите стълбове (днешния Гибралтарски проток), което кара някои изследователи да мислят, че Тартесос е воден басейн, а други - че е пристанище (вероятно разположено около съвременна Уелва на южното крайбрежие на Испания).

Имало е дори теории, вдъхновени от трудовете на Аристотел, че Тартесос е митичната Атлантида, въпреки че това е било широко отхвърлено в научната общност. 

Сега Тартесос обикновено се смята за цивилизация, която се е формирала от смесица от местно население и гръцки и финикийски колонизатори на Иберийския полуостров.

Тя е била  богата, благодарение на металните ресурси и процъфтяващата търговска икономика. Ранните открития са накарали историците да смятат, че цивилизацията е била концентрирана в долината Гуадалкивир в Андалусия, но по-новите находки в долината Гуадиана - далеч на запад, близо до границата на Испания с Португалия - накараха археолозите да преосмислят колко обширен е бил Тартесос.

Общо над 20 обекта на Тартесос са идентифицирани в цяла Испания, а три от тях са разкопани в долината Гуадиана: Cancho Roano, Casas de Turuñuelo и La Mata.

През 1978 г. археолозите откриват Канчо Роано и това разкрива още една част от историята. Мястото съдържа останки от три тартесиански храма, които са били построени последователно, всеки върху руините на предишния, като всички те са били ориентирани към изгрева на слънцето.

Глинените стени на най-новия храм (построен около края на VI в. пр. н. е.) очертават 11 помещения и се простират на площ от около 500 кв. м., но по причини, които археолозите все още не са разчели, в края на V в. пр. н. е. хората, живеещи тук, извършвали ритуал, при който изяждат животни, изхвърлят останките в централна яма, подпалват храма, запечатват го с глина и след това изоставят всичко - оставяйки вътре множество предмети, които изгарят, като железни инструменти и златни бижута.

"Откриването на Канчо Роано е революция в археологията на Иберийския полуостров", казва Себастиан Селестино Перес, който е бил директор по време на 23-годишните разкопки, а сега е научен изследовател в Института по археология в Мерида.

Той обяснява, че не само стените на обекта, олтарът, ровът и артефактите (като бижута, чаши и воинска стела) са били добре запазени въпреки пожара, но и много учени не са вярвали, че такова място може да бъде открито извън Андалусия, където са открити всички предишни доказателства.

Касас де Туруньело, който е проучван едва през последните няколко години (открит е през 2015 г.), е най-добре запазената протоисторическа сграда в западната част на Средиземноморието и мястото на най-голямото жертвоприношение на животни в района - повече от 50 животни, което помага на учените да разберат повече за тартеската култура.

En BBC los TARTESOS. Nuestro Imperio andaluz extremeño https://t.co/C0SbleEF91

— PuebloAndaluz21 (@puebloandaluz21) August 21, 2022

"Туруньело е светилище, в което също се е извършвало жертвоприношение на животни, които след това са били хвърляни в ямата", казва Селестино Перес, като отбелязва, че този обект също е бил опожарен и запечатан с глина по същия начин като Cancho Roano. "Но Туруньело има и друга функционалност, по-показателна - той е като символ на властта.

Той е съвременен на Канчо Роано, но въпреки това строителните техники, използвани в Туруньело, са много по-напреднали, а материалите - по-богати и донесени от много точки на Средиземноморието." 

С помощта на нова технология, наречена фотограметрия, археолозите правят снимки на руините в Туруньело, а след това с помощта на софтуер ги смесват и създават 3D изображения, които виртуално реконструират сградите.

Обектът Ла Мата е открит много по-рано от другите два (през 1930 г.), но има поразителни прилики - и подходът, който се използва сега в Туруньело, може да разкрие още от тайните му. "Най-изненадващото нещо за мен е много особеният навик, който [тартесосите] са имали да разрушават домовете си, т.е. във всички открити обекти е следвано едно и също поведение: изпразване на всички съдове и амфори, изгаряне на сградата и погребването ѝ", казва Ана Белен Галярдо Делгадо, историк и екскурзовод в Ла Мата. 

Докато продължават проучванията на екстремадуранските обекти (Канчо Роано и Ла Мата са отворени за посетители), любителите на историята могат да разгледат и възстановени татески инструменти, статуетки на коне и украсена слонова кост в Археологическия музей на Бадахос.

Той се намира в Алкасаба - мавританска цитадела от XII в., кацнала на върха на хълм и заобиколена от добре поддържани градини близо до португалската граница.

Любопитна, палиндромна писменост от около VIII в. пр.н.е., тази писменост произлиза от финикийската азбука. Тя може да се чете отдясно наляво или обратно, въпреки че звуците, представени от всеки символ, все още не са определени.

Освен езика, масовите жертвоприношения и огньовете, другата голяма загадка на Тартесос е защо той внезапно изчезва преди около 2500 години.

Едуардо Ферер-Албелда, професор по археология в Севилския университет, посочва, че тъй като татесийското общество е било богато на метали, всяко забавяне на търговията е можело да увеличи напрежението. "Документирана е и криза в минното дело, но насилието е трябвало да играе важна роля", обяснява той.

"Сговорът между финикийската и местната аристокрация може да е приключил внезапно, така че може да се предположи антифиникийско и антиаристократично движение сред населението на тартезийската област."

Селестино Перес поддържа друга теория. "Най-актуалната е, че изглежда, че в средата на VI в. пр. н. е. може да е имало земетресение, последвано от цунами, което да е засегнало основните татески пристанища и това да е причината за бързото падане на Тартесос", каза той.

Макар че разбирането на причините за изчезването на цивилизацията е важно, социалното и културното въздействие на Тартесос е във фокуса на настоящите изследвания.