К огато приятели ме канят в пивоварна, знаят, че няма да изпия дори половин бира. Не защото не харесвам вкуса, а защото и това количество ми действа силно. Ако изпия повече, стаята започва да се върти. В същото време приятелите ми изпиват цяла дегустация и се чувстват прекрасно.
Оказва се, че способността да понасяме алкохола до голяма степен зависи от гените ни. Учените отдавна знаят, че прекомерната употреба на алкохол има силен наследствен компонент. През последните години те установиха и ролята на множество гени в организма и начина, по който някои от тях влияят върху мозъка, пише National Geographic.
Дори малко алкохол увеличава риска от деменция
Изследванията помагат да се обясни защо някои хора са по-предразположени към алкохолна зависимост, а други изглеждат по-устойчиви. Проучвания с близнаци показват, че гените формират около половината от риска от развитие на зависимост. Това прави особено впечатляващо колко вина и срам често се приписват на хората със зависимости, казва специалистът по медицина на зависимостите Стивън Холт от Медицинския факултет на Йейлския университет.
По-доброто разбиране на ролята на отделните гени може да помогне за разработването на нови лекарства срещу зависимостите.
Това знание идва на фона на все повече изследвания, показващи, че алкохолът може да е вреден дори в умерени количества. Хората с генетична предразположеност да избягват алкохола обикновено се радват и на по-добро общо здраве.
Учени разкриха защо алкохолът ни кара да ядем солено и мазно
Още през 80-те години учените установяват, че хора с фамилна история на злоупотреба с алкохол, при които двигателните ефекти на напитките се проявяват по-късно, могат да изпият значителни количества, което увеличава риска от зависимост. Причината е проста - човек, който след една бира едва може да ходи, има по-малък стимул да продължи да пие от човек, който се чувства отлично, обяснява неврологът и изследовател на алкохола Дейвид Роси от Вашингтонския държавен университет.
Скоро след първата глътка алкохолът достига до мозъка на всички хора чрез кръвта приблизително с еднаква скорост. Разликата идва от това дали и как клетките реагират на него, а гените играят важна роля. Смята се, че в процеса участват над 100 гена, но учените все още изясняват влиянието на всеки от тях, засега предимно чрез изследвания върху животни.
Колко алкохол е твърде много през празниците?
Миналата година изследователи, работещи с риби зебра, установиха, че генът CHRNA3 може да е важен регулатор на чувствителността към алкохол. Той е един от гените, свързани с никотиновите ацетилхолинови рецептори, и преди това е бил свързван със злоупотребата с вещества.
Учените поставили рибите в специален резервоар с алкохол във водата. След известно време рибите с нормален ген CHRNA3 напуснали резервоара и преминали в съд с чиста вода. Тези с мутация обаче усещали ефектите по-бавно и продължавали да приемат алкохол по-дълго.
Учени откриха как алкохолизмът променя мозъка
Тези риби „сякаш не получаваха същите предупредителни сигнали, които им казват да спрат“, казва неврологът Аджай Матуру от Националния университет на Сингапур, ръководил изследването.
Изследването е проведено върху лабораторни животни, но ако подобен механизъм съществува и при хората, определени версии на гена може да означават, че човек усеща по-слабо въздействието на същото количество алкохол и затова пие повече, за да постигне ефект, който други усещат по-бързо, обяснява Матуру.
Оказва се, че малкият мозък, разположен в долната задна част на главата, е ключово място за този тип реакция. Той отдавна се свързва с двигателния контрол, поради което полицейските тестове за алкохол включват задачи като докосване на носа или ходене по права линия.
Преди около десетилетие изследвания върху гризачи в лабораторията на Роси показват генетично влияние върху реакцията на малкия мозък към алкохола. При мишки с ниска поносимост към алкохола сигналите в определени неврони се потискат, което води до по-сериозни проблеми с координацията. При мишки с висока поносимост същите клетки се активират, което потенциално засилва усещането за удоволствие.
„Едно питие е една цигара“: Науката разкри кои щети от алкохола са обратими
Екипът на Роси сега се опитва да установи точните гени, които участват в този процес - вероятно 10 или повече. Откриването им може да помогне за разработването на бъдещи лечения, които да намаляват приятните усещания, подтикващи някои хора да пият прекомерно, смята Холт.
Други гени определят колко алкохол може да изпие човек, преди да усети неприятните физически реакции при разграждането му в черния дроб. Първият етап от процеса произвежда ацеталдехид - токсично за много клетки вещество. Когато количеството му в кръвта стане високо, човек може да почувства гадене и замайване, кожата му да се зачерви или настроението му да се влоши.
Варианти на гените ALDH2 и ADH1B ускоряват този процес, понякога само след няколко глътки. Тези генетични варианти са по-разпространени сред хората от японски, корейски и китайски произход, които съответно са по-малко склонни към развитие на алкохолна зависимост. Подобна, макар и по-слабо изразена реакция се наблюдава и при някои ашкенази евреи.
„В крайна сметка се получава по-малък прозорец между това, което ни кара да се чувстваме добре, и това, което ни кара да се чувстваме зле“, казва психологът Сюзън Луцак от Университета на Южна Калифорния.
Гените, свързани конкретно с алкохола, обаче не обясняват всичко. Хората с други генетични предразположения, например към посттравматично стресово разстройство или социална тревожност, също могат да бъдат по-склонни към прекомерна употреба на алкохол.
Социалната среда също може да промени влиянието на гените. Например студенти от азиатски произход, които носят проблемния вариант на гена ALDH2, могат да увеличат употребата си на алкохол по време на обучението си, а някои от тях впоследствие да развият зависимост.
„Не става дума само за гените, а за натрупващия се ефект на средата“, казва Луцак.
Други фактори на средата могат да предпазят хората от злоупотреба с алкохол независимо от генетичната им предразположеност. Изследвания показват, че силният приятелски кръг може да има такъв ефект, вероятно защото намалява самотата, която понякога кара хората да посягат към алкохола.
Очевидно процесът е много по-сложен от простото твърдение, че „зависимостта е в гените“, казва Матуру. Определени генетични варианти могат да направят някои хора по-уязвими, като притъпят естествените предупредителни сигнали на организма, докато средата и обстоятелствата оформят останалата част от картината.
