Ким Чен Ир и откраднатото кино- Той бил толкова обсебен от киното, че натрупал една от най-големите частни филмови колекции в света – около 30 000 филма. Диктаторът обичал холивудски екшъни, драми и дори романтични ленти, докато мечтаел да създаде „велико севернокорейско кино“. За да постигне това, режимът предприел безпрецедентната стъпка да отвлече южнокорейския режисьор Шин Санг-ок и съпругата му. Двойката била принудена години наред да работи в севернокорейски студия, създавайки филми за режима. Киното се превърнало за Ким Чен Ир не само в инструмент за пропаганда, но и в начин да избяга от реалността, в която оставал изолиран и откъснат от света.

Николае Чаушеску и страхът от отравяне- Диктаторът толкова се страхувал от отравяне, че носел цялата си храна със себе си при официални посещения в чужбина. Категорично отказвал да яде ястия, приготвени от чуждестранни готвачи, дори на държавни приеми. Според очевидци диктаторът предпочитал предимно сурови зеленчукови сокове, които пиел през сламка. Тази параноя се простирала и върху ежедневието му. Чаушеску бил подозрителен към всички около себе си, включително към собствения си народ, и виждал опасност дори там, където такава не съществувала. 

Йосиф Сталин и празникът като инструмент за контрол- Той използвал обедите и вечерите не като форма на релаксация, а като средство за психологически натиск. В дачата му в Кунцево (най-известната и важна резиденция на Сталин) пиршествата продължавали по пет-шест часа, често до късно през нощта, и били съпроводени със задължителна консумация на алкохол. Отказът от участие се възприемал като нелоялност. По време на такива вечери гостите били принуждавани да пият, да пеят и да танцуват, дори когато физически не били в състояние да го направят. Това била изтънчена форма на демонстрация на власт, при която Сталин наблюдавал кой ще се пречупи пръв. 

Чаушеску и изгорелите костюми- Параноята на Чаушеску не се ограничавала само до храната. Той бил убеден, че може да бъде отровен дори чрез дрехите си. Затова всичките му костюми били съхранявани в специални складови помещения и проверявани от инженери. След всяка „поява“ костюмът бил унищожаван. Този ритуал разкривал дълбоко недоверие дори към неща, които би трябвало да символизират статус и контрол. В резултат диктаторът живеел в свят, в който буквално всичко било заплаха.

Муамар Кадафи и обсесивното възхищение- Диктаторът беше известен със своите ексцентричности, но обсесивната му привързаност към Кондолиза Райс беше особено забележителна. Той публично я наричаше „моята любима чернокожа африканка“ и я обсипваше с бижута на стойност стотици хиляди долари. Сред подаръците дори имаше песен, написана специално за нея. Тези жестове изглеждаха като смесица от политически театър и лична фантазия. Кадафи се опитваше да изгради емоционален образ на себе си като харизматичен лидер, но в действителност демонстрираше пълно откъсване от дипломатическите норми.

Николас Мадуро и култът към Чавес- Диктаторът многократно е заявявал, че общува с духа на Уго Чавес, който уж му дава съвети. Той копира маниерите, жестовете и интонациите на своя предшественик, опитвайки се буквално да „съживи“ образа му. Дори когато изпълнява националния химн, Мадуро имитира гласа на Чавес. За много венецуелци това изглеждало като опит за задържане на властта чрез мистичен култ. Критиците отбелязвали, че президентът е по-загрижен за собствения си имидж и за символите от миналото, отколкото за решаването на икономическите проблеми.

Владимир Путин и пълното недоверие- Според хора от обкръжението му той живее в постоянен страх и се опасява от покушение. Вътрешният му кръг се състои изключително от мъже: охранители, готвачи, шофьори, чистачи. Той не се доверява на жените по принцип. Това недоверие създава още по-голяма изолация. Дори информацията често му се предоставя устно, без документи, което допълнително засилва изкривеното възприятие за реалността. 

Бенито Мусолини и пренебрегването на хигиената- Диктаторът бил известен с небрежността си. Рядко се миел, носел мръсни дрехи и не се грижел за себе си. Въпреки това се възприемал като велик интелектуалец и постоянно се оплаквал от здравословното си състояние. Този контраст между образа и реалността само подчертавал вътрешната му нестабилност. Мусолини се стремял към величие, но пренебрегвал основни неща, които символизират ред и дисциплина.

Садам Хюсеин и животът без дом- Садам Хюсеин никога не прекарвал нощта на едно и също място два пъти. Храната му била тествана за отрови и радиация, а графикът му бил толкова хаотичен, че никой не знаел дали ще се появи дори на собствената си вечеря. Това бил начинът на живот на човек, който не се доверява дори на собствените си стени. Сигурността се превърнала в негов абсолютен приоритет, постепенно разрушавайки всяко чувство за стабилност. 

Путин и страхът от очилата- Освен страха си от жени, диктаторът се срамува да носи очила, защото не иска да признае възрастта си. Поради това той често не чете сам документите, принуждавайки подчинените си да му преразказват съдържанието им. Такава на пръв поглед дребна подробност говори много за страха му от стареене. 

Ким Чен Ун и „изборът“ на жени

Според дезертьорката Йонми Парк диктаторът се обгражда с жени, подбрани заради външния им вид и политическата им лоялност. Всичко – от семейното им положение до връзките с Южна Корея – е проверено. Красотата тук се превръща в още един инструмент на режима.