С настоящата изложба галерия „Арте“ отбелязва, макар и с известно закъснение, 110 годишнината от рождението на Олга Вълнарова (1914-2012).

Нейното име се нарежда сред най-значимите и най-изтъкнатите български художнички от миналото столетие. Изкуството й е белязано от изящен пластически артистизъм и е изпълнено с естествена вътрешна разкрепостеност и с изискан живописен вкус.

Авторката завършва Художествената академия при проф. Дечко Узунов, но особено важен за творческото й формиране е парижкият период, преминал в ателието на Андре Лот (1941).

Своеобразната „симбиоза“ между двете линии на професионално формиране личи особено силно в няколкото картини с маслени бои. Всяка по своему, те изразяват една едва ли не съдбовната за българската живопис от 20 в. дилема – диалектиката на привличане/отблъскване между нашето и чуждото, между родните традициите и модерното европейско изкуство.

Нещо повече – Олга Вълнарова постига органична сплав между, от една страна, многовековните завоевания на европейската тонална живопис, обогатена от опита на постимпресионизма, фовизма и абстракционизма и, от друга, експресивните насоки на нашата живопис от 30-те и 40-те години.

Последователно задълбочава художествената проблематика с фини личностни емоционални интонации.

В експозицията са включени и няколко акварела, правени по време на последния й престой в Париж (1993), в които художничката по логичен път достига до абстрактно-фигуративен синтез, търсейки въздействието на пластичния образ посредством определени тонални съпоставки и архитектонични структури.

Водеща е поетичната инвенция, която насища образа с богата асоциативност и го изпълва с елементи и внушения, които преминават отвъд конвенционалните сюжетни или тематични определения.

Като правило основните мотиви в нейните картини – природни, предметни или свързани с поетичното претворяване на определени субстанции (въздух, вода, светлина, земя), се опростени и заемат централните зони на изобразителното поле.

За сметка на това, Олга Вълнарова насища и разработва проблемите на цвета и на фактурата по такъв начин, че възприемайки творбите, ние имаме усещането за изображение, в което е налице жива пулсираща в пространството колоритна материя, преодоляла външните ограничения на тежестта и на формата.

По този начин визуалният образ се „изплъзва“ от определена жанрова или стилова дефиниция, насочвайки енергията си към постигането на цялостен живописен синтез с водеща роля на цвета и на фактурата. /проф. д. изк. Чавдар Попов/

Олга Вълнарова е родена на 3 юли 1914 в София. Завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София през 1940 година в класа на проф. Дечко Узунов.

Специализира в Париж /1941 г./ в академията на Андре Лот. След завръщането й в България през 1941 г. следват множество изложби в София и чужбина – Хамбург / 1960 г./, Япония /1965 г./, Австрия – Витгенщайн, Париж /1978 г./, София / Шипка 6 – 1983, 1989 г., 1997 г., 2010 г./ и др.

През 1993 г. организира самостоятелна изложба в „SITE DES ARTES INTERNATIONALES”- Париж.

От 1954 до 1969 година тя е художествен редактор в издателство „Народна Просвета”. Носителка на награда „Кирил и Методи” I степен, както и на „Златен век” за принос в развитието на българската култура.

Има награда от фондацията „Европейски форум”, награда за цялостно творчество от СБХ, първа награда от световната Хайку асоциация – Япония, награда за принос в развитието на българската култура и др.

Изложбата живопис „Късна есен” от Олга Вълнарова (1914-2012), може да бъде видяна до 2 декември 2025 г. в Галерия „Арте” на ул. „Бузлуджа“ №31 в София

Изложбата живопис „Късна есен” от Олга Вълнарова (1914-2012), може да бъде видяна до 2 декември 2025 г. в Галерия „Арте” на ул. „Бузлуджа“ №31 в София