П резидентът Еманюел Макрон помоли Себастиен Лекорню да се върне на поста министър-председател на Франция само четири дни след като той подаде оставка – събитие, което предизвика седмица на драматични политически сътресения, съобщава Би Би Си (BBC).
Макрон обяви решението си късно в петък, само часове след като се срещна с основните политически партии в Елисейския дворец – с изключение на лидерите на крайната десница и крайната левица.
Завръщането на Лекорню дойде като изненада, тъй като само преди два дни той заяви по националната телевизия, че „не гони поста“ и че „мисията му е приключила“. Не е сигурно дори, че ще успее да сформира правителство, но ще трябва да действа незабавно – новият премиер има срок до понеделник, за да представи бюджета за следващата година в парламента.
От Елисейския дворец съобщиха, че президентът е „възложил на Лекорню да състави правителство“, а хора от обкръжението на Макрон посочиха, че му е дадена „пълна свобода на действие“.
Лекорню, който е на 39 години и е един от най-верните съюзници на Макрон, публикува дълго изявление в платформата X, в което прие „по дълг мисията, възложена му от президента, за да направи всичко необходимо Франция да има бюджет до края на годината и да се отговори на ежедневните проблеми на сънародниците ни“.
По-рано тази седмица той се определи по телевизията като „воин-монах“, а в петък заяви, че ще направи всичко възможно да успее в тази мисия.
Политическите разделения относно това как да се намали националният дълг и бюджетният дефицит на Франция доведоха до падането на двама от последните трима премиери през последната година, така че предизвикателството пред Лекорню е огромно.
В началото на годината публичният дълг на Франция достигна почти 114% от брутния вътрешен продукт – третият по големина в еврозоната – а бюджетният дефицит за тази година се очаква да достигне 5.4% от БВП.
Сред условията, които Лекорню постави, за да приеме поста, беше това, че „никой няма да може да се измъкне от необходимостта да се възстановят публичните финанси на Франция“. С едва 18 месеца до края на президентския мандат на Макрон, той също предупреди, че всеки, който влезе в правителството, трябва да остави настрана своите президентски амбиции.
Още по-трудна задача за Лекорню е, че ще трябва да се изправи пред вот на доверие в Националното събрание, където Макрон няма мнозинство.
Популярността на президента достигна рекордно ниско ниво тази седмица – според проучване на Elabe одобрението му е едва 14%.
Жордан Бардела от крайнодясната партия „Национален сбор“, която не беше поканена на срещите на Макрон с партийните лидери в петък, заяви, че повторното назначение на Лекорню е „лоша шега“ от страна на президент, който е „по-изолиран и откъснат от реалността от всякога“. Бардела добави, че партията му веднага ще внесе вот на недоверие срещу „обречена коалиция“, чиято единствена причина да съществува е страхът от избори. „Национален сбор“ в момента води в социологическите проучвания.
Лекорню поне вече познава капаните, които го очакват при опита да състави правителство, тъй като прекара два дни тази седмица в разговори с потенциални партньори. Той беше назначен за премиер за пръв път на 9 септември и му отне три седмици, за да състави правителство — което се разпадна за една нощ, след като лидерът на консервативните републиканци, Бруно Ретайо, разкритикува едно от министерските назначения.
Центристките партии сами не могат да сформират правителство, а вътре в редиците на консервативните републиканци има разцепление.
Те до момента подпомагаха правителствата на Макрон, след като той изгуби парламентарното мнозинство на изборите миналата година.
Ретайо, който е известен с президентските си амбиции, ясно заяви, че няма да участва в „Лекорню II“ и обяви, че „общата платформа“ между центристи и консерватори е мъртва – макар не всички негови колеги да са съгласни с това.
Това означава, че центристкият премиер ще трябва да търси подкрепа и сред левите партии.
В опит да спечели левицата, екипът на Макрон даде сигнал, че президентът обмисля отлагане на част от спорните пенсионни реформи, приети през 2023 г., които повишиха възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Това обаче рискува да разгневи ключови центристки съюзници, които се бориха усилено за приемането на реформата, и не удовлетворява исканията на левите лидери, които се надяваха Макрон да избере премиер от техния лагер.
Оливие Фор от Социалистическата партия заяви, че „тъй като не сме получили никакви гаранции, няма да дадем и ние гаранции за подкрепа (на премиера) при вота на доверие“.
Фабиен Русел от Комунистическата партия каза след среща с президента, че левицата иска истинска промяна и че премиер от центристкия лагер на Макрон няма да бъде приет от френския народ.
Лидерът на Зелените Марин Тонделие добави, че е „смаяна“ от това, че Макрон почти нищо не е предложил на левицата, и предупреди, че „всичко това ще завърши много зле“.
Докато Макрон и повторно назначеният му премиер се стремят да намалят бюджетния дефицит на правителството с десетки милиарди евро, управителят на Френската централна банка предупреди, че политическите сътресения ще забавят икономиката още повече.
Банката прогнозира растеж от 0.7% за тази година, но управителят ѝ Франсоа Вилроа дьо Гало заяви, че той би могъл да бъде по-висок и че несигурността около кризата е струвала на Франция около 0.2% от потенциалния растеж.
„Като много французи, аз също се изморих от този политически хаос“, каза той пред радио RTL. „Време е за компромиси – това не е мръсна дума – дори и за формиране на коалиции“.
Ако Лекорню не успее да състави правителство, страната я очаква още по-голяма нестабилност – а това ще струва още повече на френската икономика.
криза, която тихо расте" />
