Е вропа вече беше изправена пред токсична комбинация от войната на Владимир Путин в Украйна, атаката на Доналд Тръмп срещу световната търговия и възхода на крайнодесния популизъм в редица държави.
И тогава френското правителство отново се срина — този път след по-малко от ден на власт. Пазарите реагираха панически на перспективата за нови избори, които могат да приближат крайната десница до управлението повече от всякога, пише в свой анализ Politico.
В Брюксел и други европейски столици дипломати и служители изразиха опасения, че лидерството на Еманюел Макрон по международни въпроси като Украйна и Газа ще бъде фатално отслабено. Някои дори се опасяват, че цялата икономика на еврозоната може да бъде поставена под заплаха.
Ляво-десният фронт срещу крайната десница: Помага ли на Макрон да избегне кризата?
„Франция е твърде голяма, за да се провали, и тази безкрайна политическа нестабилност поставя под риск цялата еврозона“, коментира дипломат от страна членка на ЕС.
„Това е основната тема на всички разговори днес.“
Франция е втората по големина икономика в Европейския съюз, водещ член на Г-7, единствената ядрена сила в ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. При управлението на Макрон тя се превърна и в основна политическа движеща сила в рамките на съюза, съперничеща единствено на Германия.
В същото време Макрон се опитва да отблъсне заплахата от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен, която стабилно води в социологическите проучвания, докато се бори с огромния бюджетен дефицит на страната.
Правителствата му обаче така и не успяха да прокарат през парламента мерки за ограничаване на публичните разходи. Продължаващата политическа безизходица увеличава вероятността от нови парламентарни избори преди края на годината, което означава още месеци несигурност.
Някои наблюдатели дори започват да обсъждат възможността Макрон да подаде оставка предсрочно, въпреки че мандатът му изтича през 2027 г.
Всеки от тези сценарии може да отвори вратата за нов възход на крайната десница и да предизвика дълбоки сътресения в европейската политика, като основният страх на дипломатите остава стабилността на еврозоната.
Пазарна паника
В понеделник инвеститорите във Франция и извън нея реагираха с тревога на драматичния колапс на правителството на Себастиен Льокорню, продължило едва 14 часа. Цените на френските акции и държавни облигации паднаха, а еврото отслабна спрямо долара. Индексът CAC 40 се понижи с 1,4%.
„Вече има достатъчно тревоги около икономиката на еврозоната. Наистина не ни трябва и това“, заяви представител на едно от правителствата в еврозоната.
Френски служители се опитаха да омаловажат риска. Един от тях каза, че въпреки „сложната ситуация“ все още „има пилот в кабината“ в Министерството на икономиката и пазарите не трябва да реагират прекомерно. Но не всички са убедени.
Краят на Макрон идва. Може ли обаче някой да спре Льо Пен?
„Осем години Макрон се опитва да убеди света, че Франция е най-привлекателното място за инвестиции в Европа,“ коментира Грегуар Рус от аналитичния център Chatham House в Лондон. „Днес обаче нито един сериозен международен инвеститор няма да избере Франция при такава липса на политическа и финансова яснота.“
Политическо завещание
В Брюксел някои дипломати вече неофициално пишат политическото „некролог“ на Макрон. След като изгря през 2017 г. и преобърна френската политика, той днес изглежда като „куц лидер“, чийто авторитет в ЕС бързо ерозира.
Друг дипломат призна, че Макрон ще бъде запомнен като „мислител“ с идеи, които са променили Европа. Именно от Париж тръгна концепцията за „стратегическа автономия“ – стремежът ЕС да стане по-независим икономически и военно.
Сега, когато Доналд Тръмп отново отдалечава САЩ от Европа, тази идея звучи по-актуално от всякога. „Малко лидери умеят да мислят две или пет години напред. Той беше един от тях“, каза дипломатът.
Въпреки слуховете, Макрон не е давал индикации, че ще подаде оставка. Но ако остане на поста, политическият хаос в Париж неизбежно ще отслаби френското влияние върху европейските политики.
Лека нощ, Франция! Опасният ход на Макрон
Финансовите министри от ЕС например биха могли да се договарят по-лесно, ако Франция можеше последователно да изпраща един и същ представител на срещите в Брюксел. Вместо това постоянните промени в Париж подкопават влиянието ѝ.
Ранни избори също биха могли да застрашат следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Правителствата на държавите членки неофициално си бяха поставили срок да постигнат споразумение преди изборите във Франция през 2027 г., за да избегнат риска Льо Пен да използва темата политически и да блокира процеса.
Липсващият лидер
Макрон беше в центъра на европейските усилия за подкрепа на Украйна и за укрепване на континента срещу Русия — призовавайки за повече европейска военна автономия и координация със съюзниците.
Неговата съвместна инициатива с британския премиер Киър Стармър за създаване на „коалиция на желаещите“ остава единствената реална рамка за бъдещо мирно споразумение за Украйна.
„Не е добре за ЕС, когато една от най-големите държави членки е в политически хаос, особено в сегашната ситуация със сигурността,“ каза представител на страна от еврозоната.
Традиционно стабилният „френско-германски двигател“ на Европа днес е под заплаха. Дори с новия германски канцлер Фридрих Мерц, считан за по-енергичен от предшественика си, нестабилността в Париж подкопава съвместното лидерство.
"Играта не е приключила": Звездният миг на крайната десница
Френски служител от кабинета на един от напускащите министри призна: „Франция отсъства в момент, когато Русия навлиза все по-дълбоко в Европа, Китай произвежда свръхкапацитет, а Съединените щати под Тръмп продължават да вършат безумия. Лидерството на Франция ще липсва – просто няма как да дадем това, което можем, при тези условия.“
Какво следва
Ако Макрон реши да свика нови избори, крайната десница ще е основният печеливш. Подкрепата за „Национален сбор“ остава стабилна – около 30–32% от изборите през 2024 г.
Проблемите на Макрон вече вдъхновяват крайнодесните в цяла Европа. Марин льо Пен отпразнува победата на популиста Андрей Бабиш в Чехия миналия уикенд и използва кризата в Париж, за да повтори призива си за нови избори.
Холандският националист Герт Вилдерс, който спечели най-много места в последните избори в Нидерландия, отправи предупреждение към всички „стари лидери“, включително и към Макрон:
„Вашето време изтече.“
