С лед осем години на власт, позицията на президента Еманюел Макрон е под все по-голям натиск, докато политическата криза във Франция се задълбочава.
Макрон някога се определяше като „маестро на часовниците“, но управлението му на времето вече не е същото. За трети път в рамките на година изборът му за премиер подава оставка, а социологическите проучвания показват, че почти три четвърти от избирателите смятат, че президентът също трябва да се оттегли.
Макрон многократно е заявявал, че няма да напусне поста си преждевременно, а Франция сега очаква да види дали може да бъде формирано ново правителство или дали президентът ще трябва да разпусне парламента, пише Би Би Си (BBC).
Как се стигна дотук?
Премиерът Себастиан Лекорню подаде оставка в началото на драматичен политически ден, след само 26 дни на поста. По-късно същия ден той обяви, че е приел молбата на Макрон да остане още 48 часа, за да проведе последни преговори с политическите партии „за стабилността на страната“.
Тези неочаквани обрати са част от дълга серия сътресения, започнали с решението на Макрон да обяви предсрочни парламентарни избори през юни 2024 г. Резултатът беше фрагментиран парламент, в който центристките му партньори загубиха мнозинството и трябваше да търсят съюзи с други партии.
Лидерът на една от тези партии, Бруно Ретайо от консервативната Републиканска партия, се оттегли от правителството само 14 часа след обявяването му.
Всичко е заради френския дълг
Основното предизвикателство пред Лекорню и неговите предшественици е как да се справят с нарастващия национален дълг на Франция и да преодолеят идеологическите различия между центристките партии, които биха могли да влязат в правителство.
В началото на годината държавният дълг беше 3.4 трилиона евро, или почти 114% от БВП – третото най-високо ниво в еврозоната след Гърция и Италия. Дефицитът по бюджета за тази година се очаква да достигне 5.4% от БВП.
Мишел Барние и Франсоа Байру бяха свалени в гласувания за вот на доверие след опити да се справят с дефицита чрез строги бюджетни мерки, съответно след три и девет месеца на поста. Лекорню дори не успя да представи бюджетен план. Критики заляха кабинета му веднага след обявяването му в неделя, а до понеделник сутрин вече беше решил, че позицията му е нетърпима. Той обвини за оставката си непреклонната позиция на партиите, които „се държат така, сякаш имат мнозинство“.
Всички партии гледат към президентските избори през 2027 г. и се подготвят за евентуални предсрочни парламентарни избори, в случай че Макрон отново разпусне парламента.
Какво следва сега?
Лекорню води усилени разговори с представители на партиите и има срок до сряда вечерта да представи „платформа за действие и стабилност“ на Макрон.
Има четири възможности, но нито една не изглежда особено добра:
- Ако Лекорню успее да убеди центристките партии да формират някакво правителство, Макрон ще може да назначи нов премиер. Лекорню загатна, че не желае да поеме тази роля. Той спомена, че има „желание“ сред партиите да имат бюджет до 31 декември, което намалява вероятността от разпускане на парламента. Възможно е да предложи поста на социалистите, ако Макрон е готов да замрази оспорваните реформи за увеличаването на пенсионната възраст от 62 на 64 години. Това обаче би струвало милиарди на Франция, а следващото правителство трябва да приеме бюджет за 2026 г., който да намали дефицита.
- Ако Лекорню не успее, Елисейският дворец е намекнал, че Макрон ще „поеме отговорността“. Това най-вероятно означава нови парламентарни избори, което ще е лоша новина за центристките съюзници и социалистите, но би донесло полза за крайнодясната Национален съюз на Марин Льо Пен. Изборите трябва да се проведат в рамките на 40 дни след разпускането на парламента – вероятно през ноември.
- Макрон има още 18 месеца от президентския си мандат, но натискът той да се оттегли расте. Той нееднократно е отхвърлял идеята за предсрочни президентски избори, но това не е изключено. Бившият министър при Макрон Бенжамен Хадад смята, че оставката няма смисъл, тъй като следващият президент ще трябва да се справи със същите проблеми – „политическото разделение е трайно“.
- Дори и без споразумение за правителство, партиите могат да оставят настрана различията си в парламента и да постигнат компромис по ограничен бюджет. Но политиката във Франция не е известна със своята култура на компромиси.
- Ключови фигури в кризата
Призивите Макрон да се оттегли идват от представителите на крайната десница и радикалната левица.
Марин Льо Пен и нейният млад заместник в Националнен съюз, Жордан Бардела, са готови за избори и отказват поканата на Лекорню за разговори.
Жан-Люк Меланшон от радикалната левица France Unbowed (LFI) настоява за импийчмънт на Макрон, макар че това изглежда малко вероятно. Той е подкрепян от Зелените.
Центристко-лявата Социалистическа партия, водена от Оливие Фор, беше в съюз с радикалната левица на последните избори, но сега води разговори с Лекорню при условие за формиране на ляво правителство.
Габриел Аттал, лидер на центристката партия Ренесанс на Макрон, е заявил, че вече не разбира решенията на президента.
На централно-дясната сцена е Бруно Ретайо от Републиканците, които са част от т.нар. „socle commun“ (обща платформа) с центристите.
Изтече ли времето на Макрон?
След като третият му премиер за последната година обяви оставка в понеделник, Макрон проведе дълга разходка покрай река Сена, говорейки по телефона.
Може би беше сценична постановка, но това беше символ на самотата му, докато се изправя пред едни от най-трудните решения през президентския си мандат, а някои от бившите му съюзници изглежда се отдръпват.
Дългогодишният му съюзник Едуар Филип, който беше първият му премиер от 2017 до 2020 г., го призова да назначи технократ за премиер и да проведе предсрочни президентски избори „по редовен начин“.
Но президентът отдавна е наясно с предизвикателствата и не е човек, който се предава лесно – или поне ще направи още един опит да стабилизира все по-трудно управляема Франция. Изглежда, че за „маестрото на часовниците“ времето може би изтича.
