П резидентът Еманюел Макрон се очаква да разкрие следващия си голям ход в сряда или малко след това, но продължава да държи всички в напрежение относно това как възнамерява да изведе Франция от задълбочаващата се политическа и икономическа криза, пише Politico.
Докато кризата се проточва, вярата в способността му да намери „чудодейно решение“ за проблемите на страната намалява, а президентът забележимо губи подкрепата на някои от някогашните си най-лоялни съюзници - включително трима от бившите си премиери.
Дилемата на Макрон: Франция на ръба на политически срив
В момента възможностите му се свеждат до две: или да свика предсрочни парламентарни избори, или да назначи шести пореден министър-председател, откакто започна настоящият му мандат през 2022 г. Този път обаче той може да избере премиер от левицата - социалист - и да му възложи задачата да преодолее задънената улица около приемането на милиарди евро бюджетни съкращения, необходими, за да се предотврати дългова криза във втората по големина икономика на ЕС.
В понеделник Макрон прие изненадващата оставка на премиера Себастиен Льокорню, след едва 27 дни на поста, и веднага му възложи да намери изход от политическия хаос до сряда вечер.
Дори в собствения му лагер расте раздразнението. Бившият премиер Габриел Атал, който сега оглавява центристката партия на Макрон „Ренесанс“, заяви по националната телевизия, че „вече не разбира решенията на президента“.
Макрон разпусна френския парламент преди година. С какво ли ще ни изненада отново?
Друг бивш премиер, Едуар Филип - кандидат за следващите президентски избори - направи още по-остро изявление във вторник, като призова Макрон да се оттегли от поста, след като бъде приет бюджетът, отбелязвайки, че президентът е сменил три правителства за по-малко от година.
Междувременно Елизабет Борн - премиерът, при която Макрон прокара спорния закон за увеличаване на пенсионната възраст - заяви в интервю за Le Parisien, че вече подкрепя временно спиране на закона и че „е важно да знаеш кога да слушаш и да действаш“.
Президентът изглежда е почти стигнал до задънена улица, а сигналите за това кой път ще избере остават противоречиви.
Избори или още един премиер?
Някои наблюдатели смятат за показателно, че във вторник Макрон се е срещнал с председателите на Националното събрание и Сената - задължителна стъпка, ако реши да разпусне парламента и да насрочи избори.
Но изборите са изключително рисков ход, който вероятно ще отслаби центристката партия „Ренесанс“ и ще засили крайнодясното движение „Национален сбор“.
Самият президент вече отхвърли тази възможност през август, а бивш негов съветник твърди, че той не е променил позицията си оттогава.
„Това е напълно изключено“, казва той. Дори Франция „да стане за посмешище“ заради безкрайни правителствени преговори, целта остава същата - да се попречи на крайната десница да дойде на власт.
Така основният вариант за Макрон остава да избере нов премиер. Но защо следващият би бил по-успешен в налагането на строги бюджетни икономии?
„Мисля, че все още има един коз“, смята политическият анализатор Бруно Жанбар от OpinionWay. „Може да номинира представител на Социалистическата партия и да му позволи да състави правителство.“
Във вторник вечер лидерът на социалистите Оливие Фор заяви уверено, че „дойде време да се изпробва левицата“, преди решаваща среща с Льокорню в сряда.
„Изпробвахме трима премиери от десницата и видяхме резултатите“, каза той по френската телевизия. „Време е за промяна на политиката.“
"Макрон трябва да си ходи": Френската опозиция призова за предсрочни избори
Този ход обаче би имал цена за Макрон, тъй като Фор настоява за замразяване на пенсионната реформа на президента и приветства „закъснялото прозрение“ на Борн.
Лидерът на социалистите намекна и за възможни разговори с Габриел Атал, който се е дистанцирал от президента. Фор заяви, че би подкрепил някакъв вид политически пакт за ненападение между социалистите и центристите.
Според анализатора Жанбар назначаването на премиер от левицата също би позволило на Макрон да прехвърли част от вината върху опозицията, тъй като и социалистите биха имали сериозни затруднения да прокарат бюджет в дълбоко разделеното Национално събрание.
Коалиция на нежелаещите
Льокорню започна опитите си да разреши кризата с поредица от срещи във вторник сутрин, на които присъстваха ключови депутати и партийни лидери, подкрепяли Макрон от първия му изборен успех през 2017 г.
Участниците се съгласили да се съсредоточат върху две неотложни задачи: приемането на бюджета и намирането на решение за кризата със статута на островната територия Нова Каледония в Тихия океан.
Няма обаче индикации, че 48 часа ще бъдат достатъчни, за да успее Льокорню в мисия, с която не се справи за 27 дни като премиер.
Оттеглящият се министър на вътрешните работи и лидер на консервативната партия „Републиканците“ Бруно Ретайо е бил поканен на срещата, но е отказал да присъства, въпреки че партията му е участвала като малцинствен партньор в предишни правителства, подкрепяни от Макрон.
Публичната му критика към правителството на Льокорню - особено по въпроса колко от министрите са близки до Макрон - бе един от основните фактори, довели до оставката на кабинета.
Във вторник сутрин Ретайо окончателно отхвърли възможността за по-нататъшно сътрудничество с лагера на Макрон, заявявайки, че партията му би участвала в управление само ако то бъде оглавено от премиер от партия, опозиционна на президента - т.е. в условия на т.нар. съвместно управление („кохабитация“). В противен случай призова Макрон да свика предсрочни избори.
По-късно същата вечер Ретайо потвърди позицията си, като заяви, че няма да се присъедини към правителство, оглавено нито от социалист, нито от центрист от лагера на Макрон.
„Премиер от левицата би отслабил Франция - това би означавало повече разходи, повече данъци и повече имиграция“, каза той.
Така че дори Франция да получи нов премиер до края на седмицата, пътят към изход от политическото блато остава неясен.
