Ч ерна гора е близо до приключването на преговорите за членство в Европейския съюз, но присъединяването ѝ може да бъде съпътствано от безпрецедентни ограничения. Според „Дан“ Подгорица вероятно ще трябва да премине през 10-годишен изпитателен период, който може да бъде удължен с още пет години. През това време правото на глас на страната в Съвета на ЕС, включително възможността да използва вето, ще бъде под специален надзор.
Предвижданият механизъм е част от опита на Брюксел да предотврати блокиране на решенията в ЕС от нови членки. Основният повод за промяната са продължителните спорове с Унгария и правителството на Виктор Орбан, което многократно използва правото си на вето, за да спира общи външнополитически и финансови инициативи.
ЕС затяга правилата за новите членки
За тази цел Европейската комисия предлага специални защитни клаузи в глава 35 от договора за присъединяване на Черна гора. Така страната формално ще получи право на глас след влизането си в ЕС, но то може да бъде временно отнето при сериозни нарушения на върховенството на закона или действия, които възпрепятстват работата на европейските институции.
Първоначалното предложение на Европейската комисия е предвиждало изпитателният срок да бъде до 15 години. По информация на „Политико“ обаче посланиците на държавите членки са подкрепили компромис за 10 години с възможност за удължаване с още пет. Сред страните, настоявали за по-кратък период, са Италия и участниците в групата „Приятели на Западните Балкани“. Според тях 15 години трудно могат да се определят като временна мярка.
Предвижда се решението за евентуално отнемане на правото на глас да бъде вземано с квалифицирано мнозинство. Това би улеснило задействането на санкционния механизъм.
Именно обхватът на тези правомощия предизвиква притеснения в Черна гора и сред част от европейските държави. Критиците на идеята предупреждават, че тя може да създаде членство от втора категория, при което новата държава няма да разполага със същите права като останалите. Особено спорен е въпросът какви конкретни действия ще бъдат достатъчно основание за отнемане на гласа.
Някои страни членки настояват в договора да бъде включено и нарушаването на принципа на лоялно сътрудничество. Други обаче смятат, че това понятие е прекалено широко и оставя възможност за субективно тълкуване. Според тях подобна формулировка може да се използва за политически натиск върху по-малките държави, когато защитават собствените си интереси.
В новите споразумения за присъединяване към ЕС ще бъде включена клауза за санкции
Черногорското правителство засега демонстрира оптимизъм. Премиерът Милойко Спаич определи като успех отказа на Брюксел от първоначалната идея новите членове да бъдат лишени от правото на вето непосредствено след присъединяването си. По думите му Черна гора няма причина да се притеснява от защитните механизми, тъй като е ангажирана с европейските ценности.
Министърът по европейските въпроси Майда Горчевич също защити договорените клаузи, като ги определи като гаранция за стабилност. Тя заяви, че те няма да попречат на плановете на Подгорица да приключи преговорите до края на тази година и да подпише договора за присъединяване до юни 2027 г.
Зад кулисите обаче черногорските представители продължават дипломатическите си усилия. Макар да нямат формалната възможност да променят текста на глава 35, те търсят подкрепа от съюзнически държави, за да бъдат формулирани възможно най-ясни и обективни критерии за евентуално ограничаване на правата на страната.
Опозицията и представители на гражданския сектор в Черна гора също изразяват резерви. Според тях подобни условия създават прецедент, какъвто не е имало при присъединяването на предишните държави членки, включително Словения и Хърватия. Докладчикът на Европейския парламент за Черна гора Марян Шарец също е определил идеята за изпитателен срок като несправедлива спрямо страна, която е постигнала значителен напредък в реформите.
Освен специалния надзор върху правото на глас Черна гора ще има и сравнително ограничено влияние в европейските институции заради малкото си население. След Малта тя ще бъде най-малката държава в ЕС и ще разполага с минимален брой представители в Европейския парламент, както и с малка тежест при гласуванията с квалифицирано мнозинство.
По този начин присъединяването на Черна гора може да се превърне в изпитание не само за самата страна, но и за бъдещето на политиката на разширяване на ЕС. Новият модел поставя въпроса докъде могат да стигнат гаранциите срещу блокиране на европейските решения, без новите членки да се третират като второстепенни.