З а повечето жители на СССР датата 29 септември 1929 г. била неделя като всяка останала – ден за заслужена почивка в края на седмицата. Те можели да прекарат деня както си пожелаят – да излязат на разходка със семействата си, да отидат на църква или да си останат у дома.
За режима, оглавяван от Йосиф Сталин, неделята представлявала сериозна заплаха за индустриалния прогрес. В този ден всички машини замлъквали, продуктивността падала до нула, а хората се отдавали на занимания, които били в разрез с идеалите на социалистическата революция.
Новата седмица
Следващата неделя била напълно различна. На този ден 80 процента от хората трябвало да отидат на работа, а на едва 20 процента било разрешено да почиват. По идея на икономиста Юрий Ларин седмицата била реформирана – тя била наречена непреривка и вече се състояла не от седем, а от пет дни. Почивките били разпределени по начин, който гарантирал, че машините ще работят постоянно.
Решението на Сталин имало за цел да промени самата концепция за работна седмица, което да доведе до рязко увеличаване на продуктивността. Освен това режимът искал да намали желанието на хората да ходят на църква в неделните дни.
“Nepreryvka,” the continuous working week, was a Soviet effort to increase productivity and erase Orthodox holidays. #Calendars #IntheWorks pic.twitter.com/u1WLcUsT4E
— Cabinet Magazine (@cabinetmagazine) October 3, 2016
Какво всъщност представлявала непреривката? За разлика от обикновената седмица, тя била петдневен цикъл, като всеки ден от нея бил отбелязван с различен символ – като жито, червена звезда, сърп, чук, книга или будьоновка (известна и с името богатирка, тази шапка се превърнала в символ на Червената армия).
Населението на свой ред било разделено на пет групи, всяка от които имала собствен почивен ден. Дните в календарите били изобразявани с различни цветове, показвайки кога даден човек е работил и кога – почивал. Обяснено най-просто, това била най-мащабната работа на смени, въвеждана някога.
Реформата обаче изобщо не била посрещната с ентусиазъм от жителите на СССР. В едно писмо, публикувано в „Правда“, официалният вестник на Комунистическата партия, бил зададен следният въпрос: „Какво да правим през почивния си ден, ако съпругите ни са в завода, децата ни са на училище и няма кой да ни посети? Ако сме сами, що за почивка е това?“
Ето какво се казва в друго писмо: „Как да работя, ако свободният ден на майка ми е един, на баща ми е друг, на брат ми е трети, а моят – четвърти?“
Разделяй и владей
На пръв поглед причините за промяната били изцяло икономически. Социалните последици – като невъзможността на семействата да се събират или да посещават религиозни церемонии, в очите на Сталин били повече от добре дошли. Малко преди въвеждането на непреривката, историкът Иван Иванович Шиц написал, че промяната едва ли ще доведе до унищожаването на неделята и християнските празници, нито ще намали желанието на хората да се срещат със своите близки и приятели. „Изглежда, че основната функция на непреривката е да създаде илюзия за култура на интензивна работа“, отбелязал той.
The “nepreryvka” reform was a Soviet attempt to smash the orthodox calendar and its evils—unproductiveness and idolatry #IssuePreview pic.twitter.com/vhO1frHpVD
— Cabinet Magazine (@cabinetmagazine) December 28, 2016
Истината е, че до днес са достигнали малко свидетелства за проблемите, които реформата създала на семействата. Това, което се знае със сигурност, е, че по това време практиката хората да си отбелязват в тефтерчета почивните дни на своите роднини и приятели станала много популярна.
Социологът Евиатар Зерубавел смята, че календарната реформа отразява ненавистта на марксистката идеология спрямо семейството. „Темпоралната симетрия – т.е. възможността хората да синхронизират графика си с този на своите близки, е нещо като лепило, което съединява отделните елементи в обществото. Когато бъде отнета възможността за обща почивка, това лепило изчезва“, отбелязва Зерубавел.
Той добавя, че по този начин за съветския режим е било значително по-лесно да „разделя и владее“. Въпреки това, още през март 1930 г. властите започнали да одобряват молби на някои семейства за едновременни почивни дни.
Атака срещу религията
Повечето експерти са на мнение, че основната цел на реформата всъщност била друга – нарушаването на религиозният ритъм на седмицата. Ако причините за решението на Сталин действително били чисто икономически, то по-добрият вариант несъмнено би бил да се запази нейната продължителност, а почивните дни да бъдат разместени. Преди реформата хората почивали по 52 дни годишно, а след въвеждането на непреривката почивните дни станали 70. В същото време обаче съветските власти смятали, че липсата на петък, събота и неделя ще попречи както на православните християни, така и на евреите да изпълняват своите религиозни практики.
A Bolshevik economist, Yuri Larin, once proposed what he called nepreryvka or the ‘continuous work week’. It did away with Sunday as the rest day and instead enforced a five-day week with a strange system of off days. Sadly, this is my life nowadays... https://t.co/jArnXFA848
— Victor Fernando R. Ocampo (@VictorOcampo) April 10, 2022
„Да се опиташ да откажеш хората от религията им, затруднявайки изпълняването на техните ритуали, може да изглежда налудничаво, но трябва да имаме предвид, че до този момент никой не бил опитвал нещо подобно“, отбелязва писателят Тони Ууд. Според него, в известна степен може да се каже, че реформата е постигнала своята цел. „Съвременните руснаци се смятат за силно религиозни, но редица изследвания показват, че те ходят на църква много по-рядко в сравнение с вярващите в Европа или САЩ“, смята Ууд.
Градове и села
Извън големите градове, в редица малки населени места, съществували цели общности, които на практика останали незасегнати от календарната реформа. Фермерите, живеещи в селските райони, се грижели за своите посеви и животни, а „работният им ритъм бил съвсем различен“, добавя Ууд. Далеч от бюрокрацията на градските центрове, животът на много хора си продължил както преди. Неслучайно през 1931 г. официални лица се оплакали, че жителите на селата не искат да се откажат от своите „традиционни навици“. Заради очевидните проблеми с новата седмица, през същата година било взето решение непреривката да бъде удължена от пет на шест дни.
"He is honest — but smart as hell": When Truman met Stalin https://t.co/gmufbDNrWH
— The Washington Post (@washingtonpost) July 17, 2018
Опитите реформата да бъде приложена в цялата страна продължили цели 11 години. През този период СССР изпаднал в своеобразна анархия. За обществения транспорт седмицата се състояла от пет дни, за редица фабрики – от шест, а много жители на страната изобщо не се съобразявали с промените и продължили да изпълняват своите дейности в съответствие с традиционната седемдневна седмица.
Постепенно станало пределно ясно, че непреривката е идея, обречена на провал. Постоянната употреба на машините се оказала вредна за тях. Освен това производителността на работниците отбелязала сериозен спад.
В резултат на 26 юни 1940 г. съветските власти решили да възстановят седемдневната седмица. Животът на обикновените хора обаче изобщо не се подобрил. По това време напускането на работа, отсъствията или дори закъсненията с повече от 20 минути били обявени за престъпления, а извършителите често влизали в затвора.
Още от автора:
Сталин вярваше, че това е една от най-големите заплахи за СССР
Ужасяващото наследство на Сталин
Войната на нацистите срещу Коледа
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
Той е един от най-жестоките диктатори в историята на Европа
Забравени от историята – жестоките диктатори, за които вероятно не сте и чували
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!