И сторията изобилства от примери за жестоки диктатори, които са отговорни за смъртта на милиони хора. Един от тях несъмнено е Йосиф Сталин.
Ръководил СССР в периода 1922 – 1953 г., той често е сравняван с Адолф Хитлер. Някои го определят като истински садист, на когото му доставяло неподправено удоволствие да измъчва и унижава своите противници.
Други пък смятат, че Сталин всъщност не е нищо повече от продукт на своето време. Историците все пак са единодушни по един въпрос – бруталното му управление е белязано от шокиращи жестокости, отнели живота на много хора.
ГУЛАГ
Първият лагер на ГУЛАГ (Главно управление на наказателните лагери) е създаден от предшественика на Сталин – Владимир Ленин, през 1919 г. Само две години по-късно техният брой нараснал до 84, а основната им цел била да бъдат „превъзпитани“ хората, изпратени там. Обикновено това били благородници, свещеници или търговци, определени като „буржоазия“.
По време на управлението на Сталин, мрежата от лагери се разширява значително. В неговите очи тя е не само начин за справяне с противниците на режима, но и средство за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. Историците отбелязват, че в един момент броят на лагерите достигнал 500.
Russia's planning to revive the Soviet-era practice of putting convicts to work. Just don’t call it a Gulag. https://t.co/W5fW9KEKrB
— Bloomberg (@business) June 13, 2021
Колко хора са преминали през ГУЛАГ? Колко от тях са загинали? Да се дадат категорични отговори на тези въпроси е невъзможна задача. Според архивите на СССР, разсекретени през 90-те години на миналия век, близо 2,4 млн. души са преминали през лагерите в периода 1929 – 1953 г. Според някои изследвания, приблизително една пета от тях намерили смъртта си там.
Много експерти обаче смятат, че реалният брой на затворниците е много по-голям. Политикът и писател Иван Солоневич отбелязва следното в книгата си „Русия в концлагер“: „Не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души“.
Американският историк Робърт Конкуест на свой ред смята, че в края на 1939 г. броят им нараснал до 9 млн. Носителят на Нобелова награда за литература Александър Солженицин, който прекарал няколко години в лагери, посочва, че всъщност става въпрос за няколко десетки милиона репресирани. „Истинската цел на ГУЛАГ не е била да убива хора. Системата е трябвало да възпитава обществото и да оказва социален контрол“, отбелязва историкът Матю Пейн.
Гладоморът в Украйна
През 1928 г. съветските власти обявили първия си петилетен план за индустриализация на страната. Този процес бил съпътстван от т. нар. масова колективизация – въвеждане на колективна форма на собственост в селското стопанство. Имуществото на много от по-заможните селяни (наричани кулаци) било насилствено отнето, а самите те – изпращани в лагери, тъй като били считани за врагове на режима.
Всичко това имало катастрофален ефект върху производителността в земеделието. На фона на влошаващата се обстановка, властите решили да увеличат квотите за доставки на храни от Украйна с цели 44 процента. Те също така забранили да се оказва каквато и да е помощ на населените места, преди да изпълнят задължителните си доставки към държавата.
Stalin’s famine, a war on Ukraine https://t.co/nzfd11ePCr
— The Economist (@TheEconomist) October 3, 2017
Това довело до избухването на масов глад в периода 1932 – 1933 г., останал в историята с името Гладомор. Според различни изследвания, броят на загиналите е между 1,5 и 10 млн. души (някои историци смятат, че жертвите всъщност са повече – над 14 млн. души). Освен в Украйна Гладоморът отнел живота на много хора и в Казахстан.
Сталин използвал недостига на храна стратегически, като целта му била някои райони да са по-тежко засегнати от други. Той използвал глада като метод за справяне с някои от противниците на управлението му. Споровете дали Гладоморът трябва да бъде определян като геноцид или не продължават и до днес.
Ето какво пише световноизвестният историк от Станфордския университет Норман Наймарк в книгата си „Геноцидите на Сталин“: „По редица причини Холокостът трябва да се счита за най-страшния случай на геноцид в съвременната история. Въпреки това приликите между Сталин и Хитлер, между нацизма и сталинизма са очевидни. И двамата са диктатори, избили много хора в Европа. И двамата били готови да пожертват живота на мнозина в името на една утопична представа за бъдещето. И двамата на практика съсипали своите страни“.
Голямата чистка
През втората половина на 30-те години на миналия век Сталин започнал кампания на политически репресии и гонения, за да укрепи своята власт.
A poll shows that respect among Russians for Josef Stalin has surged, with 70 percent saying his rule had been good for the country https://t.co/RQ3t655dTO
— Bloomberg (@business) April 21, 2019
Жертви на чистките станали политици, военни, хора на изкуството, писатели, учени, както и обикновени граждани, обвинени, че са противници на режима. Техните признания често били изтръгвани от представители на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи – основният правоприлагащ орган в СССР, занимаващ се с поддържането на обществения ред) след жестоки изтезания, а наказанията почти винаги били изпращане в лагер или екзекуция.
Според повечето изследвания, в периода 1937 – 1938 г. били арестувани около 1,5 млн. души. Около половината от тях били екзекутирани. В желанието си да отстрани своите политически опоненти, Сталин наредил да бъдат убити 81 от най-висшите членове на Комунистическата партия. Жертва на гоненията станал дори и началникът на НКВД Николай Ежов, екзекутиран през 1940 г. по обвинения в сътрудничество с чуждестранни разузнавателни служби и терористична дейност.
Известна още и като Заповед „Нито крачка назад“, тя била издадена през 1942 г. от Сталин в качеството му на народен комисар по отбраната на СССР. С този указ били създадени специални наказателни батальони, съставени от военни и цивилни лица, които с поведението си „всявали паника“ и проявявали „психическа неустойчивост“. Те трябвало да бъдат изпращани в най-тежките сражения, „за да им се даде възможност да изкупят с кръв престъпленията си срещу родината.“
Освен това по нареждане на Сталин били създадени и отряди, които били нагърбени със задачата да разстрелват всички войници, които отстъпвали по време на битки. Няма точни данни колко души са загинали в резултат на изпълнението на Заповед №227. Историците на свой ред обръщат внимание на факта, че тя била издадена в разгара на германската военна офанзива в Русия, когато се водели едни от най-ожесточените сражения в хода на Втората световна война.
This day in 1945, the Battle of Berlin has ended, one of the bloodiest battles of World War II with approx. 1,250,000 casualties.
— WWII Pictures (@WWIIpix) May 2, 2020
The Red Army made a major effort to feed the residents of the city. However, this was accompanied by rape, pillage and murder. #WW2 pic.twitter.com/q1GnJq7DGP
Военни престъпления
Ролята, която СССР изиграл за победата на Съюзниците над нацистка Германия, няма как да бъде оспорена. В същото време, обаче, няма как да се отрекат и престъпленията, извършени от Червената армия. Пример в това отношение е огромният брой жени, които били изнасилени, осакатени или убити – не само в Германия (по различни оценки, въпросните случаи в страната са над 2 милиона), но и в други държави, през териториите на които преминали съветските войници.
Според някои свидетелства, Сталин коментирал достигналите до него съобщения за извършените масови изнасилвания по следния начин: „Нима е толкова лошо да се позабавляват с жени – особено след ужасите, които са преживели?“
Вижте още:
Нощните вещици – жените, които ужасявали нацистите
Раздорът между Сталин и Тито. И ролята на Георги Димитров
Как Сталин не повярвал, че Германия ще нападне СССР
Забравени от историята – жестоките диктатори, за които вероятно не сте и чували
