Д а те нападне бяла полярна мечка със сигурност е преживяване, което никой не желае да преживее. Сред тези, които са го изпитали обаче, е американският турист Мат Дайър, адвокат от Мейн, при който ключовата дума е точно последната - преживее.
(Видеото е архивно: Мечка краде храна от супермаркет цяла нощ)
Защото Мат е един от малцината, които са видели смъртта в очите по най-бруталния възможен начин, но въпреки това днес е жив, за да може да разказва за ужасяващата си среща с хищника. По принцип, полярните мечки избягват контакт с хората и нападат само, ако ни възприемат като заплаха или източник на храна в период, в който страдат от сериозен глад.
При подобни условия, те са изключително опасни и агресивни, тъй като са абсолютно непредвидими. Ужасяващи са и заради размерите си, считат се за най-големия сухоземен хищник, който е способен да нанася жестоки рани и травми - като тегло стигат до 700 кг. при мъжките екземпляри и около 2 метра височина.
А сега си представете какво е изпитал Мат при срещата с мечката в планините Торнгат в северната част на канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Той е на туристическа почивка до парка заедно с още шестима приятели, като неблагоразумно решават да преспят в палатка, разчитайки че около тях има електрическа ограда.
Уви, това въобще не спряло гладния звяр, който с лекота разкъсал мрежата. Секунди по-късно групата се събужда от ужасяващите писъци на Мат.
"Видях само как мечката го издърпа от палатката и го отнесе", разказва пред CBS News близкият му приятел Ричард Айзенбърг, който е в съседната палатка. Далеч по-страховити обаче са спомените на самия Мат.
"Около 2.30 усетих, че нещо ме бута и се събудих. Бях по гръб и видях сянка върху палатката, като ми трябваше известно време да осъзная, че са огромни мечешки лапи. Започнах да крещя, а тя разкъса плата и започна да ме дере". Мечката го захапва за главата и го издърпва навън.
"Беше абсолютно нереално. Налапа главата ми с челюстите си и започна да я дъвче, сякаш е коркова тапа. А дъхът й вонеше ужасно", спомня си той в интервю за Portland Press Herald. Тогава си дава сметка, че ще умре. "Усещах как костите на врата и черепа ми, където ме беше захапала, пукат. И някак се примирих, че идва неизбежното. Казах си - на всеки се случва в някакъв момент, очевидно просто е дошло и моето време. Но ми се искаше да е по друг начин".
Съдбата обаче бе решила друго. Приятелите му пускат сигнална ракета, която стряска мечката и тя пуска плячката си. Побягва, след което спира и след малко се връща. Инстинктивно Мат започва да се преструва на мъртъв - чел е, че това е най-добрият начин да оцелееш при среща с хищника. И действително, животното се отказва и се отдалечава в неизвестна посока.
В това време останалите вече са около него и го връщат в лагера. Айзенбърг е бивш лекар и е наясно с пораженията му. "Беше очевидно, че мечката го е държала за главата, защото имаше купища прободни рани по главата и около врата". Макар и да разполагат само с малък комплект за първа помощ, помага с основното, така че да закрепи положението, докато повиканият медицински хеликоптер пристигне. А това се случва цели 6 часа след ужасяващата среща.
"Нямаше по-щастлив звук за всички ни от този на хеликоптера, който кацаше. Преживяхме ужасно време не само заради притеснението за Мат, но и защото се опасявахме, че мечката може да се върне или още по-лошо, да се върне с други", припомня си Айзенбърг.
Пострадалият е откаран веднага в болница в Квебек, а по-късно преместен в интензивното отделение на общата болница в Монреал. Прекарва там седмици. Има пукнати прешлени на врата, разкъсана сънна артерия и счупена челюст. По черепа му има огромни рани, които могат да се инфектират, а зъбите на хищника са пробили дупка в едната му ръка. Белият му дроб е колабирал, ларинксът е с травма, заради която въобще не може да говори... и въпреки това Мат оцелява.
Превръща се в един от малкото хора на земята, оцелели след битка с бяла мечка. Сега е от онези хора, които не само разказват историята си, но и се грижат да не се случи на друг. И с радост предупреждава всички авантюристи никога да не свиват лагер в близост до подобни хищници. "Те са огромни, гладни и не са пухкави, дружелюбни създания. Затова просто не допускайте моята грешка".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
