К огато работиш всеки ден, вече дори на втора и трета работа, а в края на месеца отново не ти стигат парите, към кого ще се обърнеш? Когато нямаш пари за лекарствата на майка си, кой ще ти помогне? Когато някой наруши правата ти, кой ще застане зад теб? Когато опасността стигне до границите на страната ни, кой ще ти каже истината? И кой ще направи необходимото, за да те защити?
Защо да имам доверие на държавата, ако в най-трудния момент всеки трябва да се оправя сам?
Това са въпросите, от които бяга днешното правителство, казва бившият служебен премиер и кандидат за президент Андрей Гюров.
„Тука е така”. Аз не искам да предадем това изречение на децата си. Искам да им оставим държава, в която няма да им се налага да го казват. И няма да имат причина да го казват.“ - Тези думи Андрей Гюров постави в центъра на заключителната си реч пред препълнена от над 2200 души зала “С.И.Л.А.” в Пловдив.
Кой защитава човека, който спазва правилата?
Има хора, които никога не са искали специално отношение от държавата. Плащат си данъците, работят, грижат се за семействата си, спазват закона. Опитват се да дадат на децата си повече, отколкото самите те са имали. Тези хора не очакват чудеса. Очакват, че когато имат нужда от болница, ще получат лечение. Когато потърсят полицията, да получат защита. Когато законът бъде нарушен, ще има последствия. Когато възникне опасност, някой да е помислил предварително как да я предотврати.
Това не са прекомерни претенции. Това са задълженията, заради които съществува държавата. А какво става, когато тя не ги изпълнява? Когато институциите започнат да си прехвърлят отговорността? Когато политиците говорят за стабилност, а хората не усещат сигурност в ежедневието си? Когато законите съществуват, но не се спазват или се изкривяват за близки до властта, доверието в тях изчезва?
Има ли по-тежък провал за една държава от това гражданите ѝ да започнат да вярват, че са оставени сами?
Сигурността не започва от телевизионното студио
Сигурността започва у дома. От въпроса дали доходът ще стигне до края на месеца. От това дали можеш да заведеш детето си на лекар. От спокойствието, че утре няма да се събудиш пред поредната криза, за която никой не е бил подготвен.
Високите цени са икономически проблем. Но невъзможността да планираш живота си е и проблем на сигурността, която е отговорност на държавата.
Опасността в Черно море е въпрос на национална отбрана. Но тя засяга и пристанищата, работните места, доставките и цените на стоките.
Това е връзката, която Андрей Гюров многократно правеше по време на кампанията си - между големите решения на държавата и малките, всекидневни тревоги на хората. Според него истинската сигурност изисква не само обещания за мир и спокойствие, а подготовка, компетентни институции, ясни позиции и решения, взети навреме.
Когато дойде опасността, мълчанието не е защита
Какво трябва да направи президентът, когато има заплаха за страната? Да изчака? Да успокоява с общи думи без никакви видими действия?
Или да изиска информация, да събере отговорните институции и да действа?
След атаките срещу кораби в Черно море Гюров постави именно въпроса за навременната държавна реакция. Той настоя за подготовка срещу бъдещи заплахи, за използване на съюзническите механизми за сигурност и за ясна публична позиция на България. Тези искания са част от неговото разбиране за президентството - институция, която не замества правителството и не е негов говорител, но използва правомощията си, когато има риск за гражданите и националната сигурност.
Защото защитата не е само силен глас. Защитата е да предвидиш опасността, преди тя да е стигнала до хората. Да използваш закона, когато правата им са застрашени. Да не криеш неудобната истина. Да поемеш отговорност, когато нещо се обърка.
А каква България ще наследят децата ни?
Един ден сегашните деца ще бъдат активното население на България. Ще работят. Ще създават семейства. Ще плащат данъци. Ще избират свои представители. Ще вземат решения за страната.
Какво ще са научили от нас? Че трябва да търпят, когато нещо е несправедливо? Че е по-разумно да мълчат, отколкото да търсят правата си? Че човек без връзки няма шанс? Че за да живеят достойно, непременно трябва да напуснат родината си?
Или ще им оставим държава, в която могат да спорят свободно, да бъдат защитени от закона и да имат доверие, че институциите работят и за тях?
Пред цяла България Андрей Гюров заяви: „Президентът няма свои и чужди граждани. Има една България, за която отговаря. Всяко едно поколение, всяко следващо поколение, всеки един човек.“
Това изречение поставя високо изискване - не само към един кандидат, а към всеки, който получи доверието да представлява държавата. Защото президентът не е собственик на България. Не е президент само на хората, които го харесват. Не е президент само когато има повод за празнична реч.
Той е държавен глава и в деня, когато гражданите празнуват, и в деня, когато се страхуват. Дори особено във втория.
България не може да си позволи примирението да стане реалност
Защото хората продължават да живеят със своите проблеми. И всеки, който поиска да носи най-високата държавна отговорност, трябва да отговори на един прост въпрос:
Когато човек се изправи срещу несправедливост, беда или опасност, ще намери ли държавата до себе си? Кандидатът за президент Андрей Гюров постави този въпрос в края на своята предизборна обиколка. Отговорът му ще определи дали познатото „Тука е така“ ще продължи да означава примирение, или ще започне да бъде въпрос, който гражданите задават на властта - и на който властта е длъжна да отговаря.
Защото хората нямат нужда само да чуват, че държавата е силна и е добре.
Имат нужда да знаят, че когато най-много им потрябва, тя няма да ги остави сами.
Такова президентство предлага Андрей Гюров.
Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта.
