П реди няколко седмици руското министерство на културата забрани излъчването на документален филм, разказващ за глада в Поволжието в периода 1921 – 1922 г. Според Москва той е „провокативен и шокиращ“ и може да предизвика вълна от възмущение в страната.
Противоречивото решение на министерството накара много хора да си зададат въпроса какво всъщност се знае за въпросния масов глад. Експертите са единодушни, че това е едно от най-трагичните и ужасяващи събития в цялата руска история.
Причините за масовия глад
Участието на Руската империя в Първата световна война е повратен момент в историята на страната. То довело до избухването на Февруарската и Октомврийската революции и последвалата ги гражданска война. В резултат на тези събития, през 1922 г. бил създаден СССР. Историците и до днес спорят по въпроса за броя на хората, загинали в хода на гражданската война. Повечето експерти смятат, че жертвите са между 7 и 12 млн. души.
One boy helping another eat during the Russian famine of 1921. pic.twitter.com/ERBg5SOX3n
— NotableHistory (@NotableHistory) December 30, 2015
„Конфликтът бил брутален, а болшевиките, дошли на власт след Октомврийската революция, започнали да водят драконовска икономическа политика. Те решили да реквизират зърното на огромен брой хора. На всичкото отгоре сушата, която засегнала голяма част от страната, довела до слаби реколти през 1920 и 1921 г. Повечето изследвания сочат, че около 25 млн. души били засегнати от глад и болести“, отбеляза за Vesti.bg проф. Бертран Патено, който е преподавател по история и международни отношения в Станфордския университет. Той е и автор на книга, посветена на глада в Поволжието.
„Гробовно сънна пустота“
Някои изследователи смятат, че масовият глад започнал още през есента на 1920 г., но ситуацията се влошила драстично в края на 1921 г. и началото на 1922 г. Най-тежко засегнати били районите, намиращи се между Южен Урал и средното и долното течение на река Волга. Загинали около 5 млн. души, макар че точният брой на жертвите продължава да е обект на противоречия. Съществуват сведения, че той всъщност е около два пъти по-голям, но категорични доказателства в подкрепа на тези твърдения няма.
В резултат на масовия глад, населението на Петроград намаляло наполовина. Много хора прибегнали до канибализъм, за да оцелеят. Социологът Питирим Сорокин, който през зимата на 1921 г. посетил села в провинциите Саратов и Самара, написал следното: „Къщите бяха изоставени… сламените покриви бяха отдавна свалени и изядени. Животни, разбира се, нямаше – нито крави, нито коне, ни овце, кози, кучета, котки, дори гарвани нямаше. Всички вече бяха изядени. Мъртвешка тишина висеше над покритите от сняг улици“. Американският историк Ричард Пайпс на свой ред отбелязва, че „гладът в Русия в периода 1921 – 1922 г. е най-голямата невоенна катастрофа в европейската история след катаклизмите през Средновековието“.
In 1921 the Povolzhye Famine threatening more than 25 million people in central Russia and Ukraine with starvation. People were subsisting on weeds mixed up with ground bones, tree bark and clay, and were eating horses, dogs, cats, rats &straw from roofs. Cannibalism was rampant. pic.twitter.com/tOpyvhoqHd
— LookNoFurther (@LookNoFurther4) October 25, 2019
Темата за масовия глад присъства и в българската литература. Ето как описва трагедията поетът Христо Смирненски в стихотворението си „В Поволжието“:
А вред – ни шум, ни лай, ни вик човешки –
гробовно сънна пустота
и само сред нощта със стъпки тежки
спокойно броди там Смъртта.
Чуждестранна помощ
През лятото на 1921 г. Владимир Ленин и писателят Максим Горки изпратили отворено писмо до няколко европейски държави и САЩ, в което призовали да бъдат отпуснати „хляб и лекарства“ за справяне с тежката криза. Съществуват сведения, че Ленин първоначално бил противник на тази идея, тъй като се опасявал, че това ще позволи на Запада да се намеси във вътрешните работи на неговата родина. Непрекъснато влошаващата се ситуация, обаче, го накарала да промени мнението си. На молбата за помощ откликнали редица организации. Сред тях била Американската помощна администрация (АПА), ръководена от бъдещия президент на САЩ Хърбърт Хувър. Тя била създадена през 1919 г. и имала за цел да помага на хората, пострадали по време на Първата световна война.
„АПА започнала мащабна хуманитарна операция, продължила две години, в хода на която били предоставени големи количества храна и лекарства на руснаците“, подчертава проф. Патено и добавя: „Първоначалният план, изготвен през август 1921 г., предвиждал оказването на помощ на един милион деца. Ситуацията, обаче, била изключително тежка и се оказало, че броят на нуждаещите се е три пъти по-голям. През зимата било взето решение да се предоставя храна не само на децата, но и на възрастните.
През лятото на 1922 г. АПА вече се грижела за около 10,5 млн. души. Те се хранели в американски кухни и ежедневно получавали дажби царевица или царевичен грис (освен това били осигурени и значителни количества мляко, брашно, захар, ориз и свинско месо). АПА също така стартирала мащабна програма за оказване на медицинска помощ, в рамките на която били извършени масови ваксинации срещу болести като холера, тиф и едра шарка. Много руснаци, намиращи се в чужбина, пък започнали да изпращат храни на своите роднини и близки“.
„Гигантско дело, достойно за велика слава“
Преди да започне хуманитарната операция, АПА поставила няколко условия. На първо място, организацията настояла храната да бъде раздавана безпристрастно на всички нуждаещи се. Хувър също така поискал част от необходимите средства да бъдат осигурени от режима на Ленин.
New exhibit opens this weekend at the Hoover Museum, telling the story of one of the great humanitarian efforts in history, Herbert Hoover and the American Relief Administration's food and medical relief during the Eastern Europe famine of 1921-1922. pic.twitter.com/D1ZqUNMlpu
— Hoover Library (@HooverPresLib) May 27, 2022
В резултат той си осигурил финансиране в размер на 18 млн. долара от Москва, 20 млн. долара от американския Конгрес, 8 млн. долара от армията на САЩ, както и над 30 млн. долара от благотворителни организации. За извършването на доставките, АПА използвала 237 кораба, а около 125 000 руснаци помагали за разпределянето на помощта. В кампанията се включил и известният арктически изследовател и общественик Фритьоф Нансен. Неговите усилия за справянето с масовия глад се превърнали в една от основните причини, поради които той спечелил Нобелова награда за мир през 1922 г.
Благодарение на АПА, милиони руснаци, които живеели в крайна бедност и не можели да отопляват домовете си, се сдобили и с дрехи и одеяла. По официални данни, между 1921 и 1922 г. само в Башкирия били доставени над 30 000 тона помощи. Усилията на АПА спасили живота на милиони хора. Ето какво пише по този повод Максим Горки в края на 1922 г.: „Щедростта на американския народ възкреси мечтата за братство между хората. Това се случи в момент, когато човечеството отчаяно се нуждае от подкрепа и състрадание. Вашата помощ ще бъде записана в историята като уникално, гигантско дело, достойно за велика слава и завинаги ще остане в паметта на милиони руски деца, които вие спасихте от смърт“.
Търговия с хуманитарна помощ
През 1922 и 1923 г., докато много хора все още гладували, съветските власти започнали да изнасят в чужбина по-голямата част от зърното, предоставяно от АПА.
"The gift of the American people." A poster by the American Relief Administration, which helped Soviet Russia ease the famine of 1921-1923 pic.twitter.com/yUtRPJKuAD
— Soviet Visuals (@sovietvisuals) August 28, 2018
Целта на Москва била да се съберат достатъчно средства за съживяването на индустрията. Режимът също така се опитал да получи международен заем в размер на 10 млн. долара, но това така и не се случило. „Спокойно може да се каже, че мисията на АПА помогнала на Ленин и неговото правителство да останат на власт. Хувър предполагал, че тежката ситуация ще доведе до падането на съветския режим, но прогнозата му не се сбъднала. Освен това, АПА можела да съдейства за установяването на стабилни дипломатически и търговски отношения между САЩ и СССР, но този шанс бил пропилян“, отбелязва проф. Патено.
Отпускането на хуманитарна помощ за СССР приключило през юни 1923 г. Това станало в разгара на пропагандна кампания, зад която стоели съветските власти, целяща да злепостави както САЩ, така и останалите западни държави, помогнали за справянето с масовия глад. Москва определила за недопустим факта, че американски компании получили концесии за добив на природни богатства, намиращи се на територията на Съветския съюз. Алфред Розенберг, който е един от основните идеолози на нацизма, на свой ред обвинил американските власти (които, според него, били под контрола на Уолстрийт), че стоят зад всички сътресения, случили се в Руската империя в началото на XX век.
Още от автора:
Как борбата с едрата шарка помогна на САЩ да извоюват своята независимост
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Сталин вярваше, че това е една от най-големите заплахи за СССР
Ужасяващото наследство на Сталин
Той е един от най-жестоките диктатори в историята на Европа
Забравени от историята – жестоките диктатори, за които вероятно не сте и чували
криза, която тихо расте" />
