Д жордж Вашингтон е една от най-известните и влиятелни личности в историята на САЩ. Той е не само първият президент на страната, но и ръководи американската армия по време на войната за независимост срещу Великобритания.
По време на конфликта, той трябвало да се справи с редица предизвикателства, едно от които се оказало особено сериозно – едрата шарка. Как Вашингтон успял да се справи с този проблем и да предпази войниците си от опасната болест?
Първи сблъсък с едрата шарка
През 1751 г., когато Вашингтон бил 19-годишен, той и брат му Лорънс, който страдал от туберкулоза, заминали за Барбадос. Само ден след като пристигнали на острова, те вечеряли при богатия търговец Гедни Кларк. В своя дневник Вашингтон отбелязал следното:
„Ние отидохме – аз с известна неохота, тъй като семейството му беше засегнато от едра шарка“. Две седмици по-късно станало ясно, че бъдещият президент на САЩ се е заразил с опасната болест. Единственото нещо, което написал в дневника си в продължение на 24 дни, било: „Разболях се от едра шарка“. Въпреки че симптомите на Вашингтон били относително леки, той останал прикован на легло в продължение на близо месец. Историците отбелязват, че имал висока температура и обрив, а освен това изпитвал силни болки по цялото си тяло.
Обсадата на Бостън
През 1775 г. Джордж Вашингтон застанал начело на новосформираната Континентална армия (тя била учредена от американските сепаратисти след избухването на войната за независимост срещу Великобритания). Една от първите му задачи била да превземе контролирания от британците град Бостън. По това време там върлувала епидемия от едра шарка. „Вашингтон отлично осъзнавал какво представлява тази болест и как тя може да извади от строя неговата армия“, отбелязва Елизабет Фен, която е професор по история от университета „Боулдър“ в Колорадо.
As commander of the Continental Army, Washington ordered his troops to be inoculated against smallpox during the Revolutionary War.
— The Washington Post (@washingtonpost) August 27, 2021
Now the Pentagon is making the same demand: active-duty troops must be vaccinated against the coronavirus. https://t.co/QvbsCS4CYr
Експертите смятат, че болестта била много по-опасна за американските войници, отколкото за британците. Причината е, че по това време тя вече била ендемична в Обединеното кралство, т.е. повечето британски военни я били прекарали като деца и вече имали имунитет. За американците обаче ситуацията била съвсем различна.
Показателен е следният пример – според свидетелства от 1777 г., едва 23 процента от войниците от Северна Каролина били прекарали едра шарка. „Всичко се свежда до колективния имунитет. Вашингтон имал няколко опции пред себе си. Той можел да остави хората си да се заразят и да придобият имунитет по естествен път, което вероятно щяло да има пагубни последици. Можел и да постави войниците си под карантина, което пък означавало, че те няма да участват в никакви сражения. Имало и трети вариант - имунизация“, добавя проф. Фен.
Starting in 1721, smallpox taught the Western world a powerful new lesson: Humans can prevent pandemic diseases https://t.co/pHPHgxR01o
— National Geographic (@NatGeo) July 15, 2020
Какво представлява вариолацията?
„Имунизацията“ през 70-те години на XVII в. нямала нищо общо с тази, която познаваме днес. Най-добрият метод, който Вашингтон можел да приложи, била т. нар. вариолация (наричана и инокулация). При въпросната практика лекарят прехвърля екстракт, извлечен от циреи на едрата шарка, от болен в здрав човек. Така вариолираният пациент обикновено развива само леки симптоми, в замяна на което получава доживотен имунитет срещу болестта.
През 1796 г. Едуард Дженър подобрил този метод, след като открил, че може да използва по-безопасен вирус – кравешката шарка. Вариолацията далеч не била безопасна, като смъртността сред пациентите, подложени на въпросната интервенция, била между 5 и 10 процента. Освен това подложените на този метод хора се нуждаели от около месец, за да се възстановят. Имало и още една опасност – вариолиран човек може да се чувства достатъчно добре, за да се разходи из някой град, заразявайки голям брой местни жители.
По време на обсадата на Бостън Вашингтон решава да карантинира всички военни и цивилни, които имат симптоми на едра шарка.
„На никого не е разрешено да приближава сладководно езеро за риболов или по друг повод, тъй като това може да доведе до разпространяването на едра шарка сред войниците“, написал той на 4 юли 1775 г. Карантината се оказала мъдър ход, а британците били принудени да се предадат.
Войната обаче едва започвала и предстояли още много сражения, а едрата шарка следвала американските военни като зловещо проклятие. Болестта се оказала огромен проблем по време на битката за Квебек. Именно тя се превърнала в основната причина, поради която Континентална армия била принудена да се оттегли. Дори се появили слухове, че британците нарочно изпращат в сраженията болни войници, за да заразят колкото се може повече свои противници.
Рисковано решение
През зимата на следващата година, армията на Вашингтон се намирала в Мористаун, Ню Джърси. Едрата шарка продължавала да е сериозен проблем, а бъдещият президент се чудел какво решение да вземе. На 5 февруари 1777 г. Вашингтон изпратил писмо до Джон Ханкок, председател на Втория континентален конгрес, в което отбелязал, че всеки войник ще бъде подложен на вариолация. Нещо повече – през тази процедура трябвало да преминат и всички новобранци, желаещи да се присъединят към армията.
Gen. George Washington Ordered Smallpox Inoculations for All Troops | https://t.co/i9alNbxK2n https://t.co/7iz83BRNEz
— M. Edward Sutton (@MEdwardSutton1) December 7, 2022
Изпълнението на тази задача не било никак лесно. Медицинският персонал трябвало да прегледа огромен брой хора, за да се установи каква част от тях вече са боледували от едра шарка и имат имунитет. Останалите били подложени на вариолация и настанени в лечебни заведения, за да се възстановят. Американците също така положили големи усилия, за да запазят всичко това в тайна. Те се страхували, че ако британците разберат за огромния брой войници с едра шарка, несъмнено ще организират мащабна офанзива, с която да нанесат тежък удар на своите противници.
Това така и не се случило, а масовата вариолация била последвана още една подобна процедура, извършена година по-късно. В резултат, до пролетта на 1778 г. Континенталната армия вече се състояла единствено от войници, имунизирани срещу едра шарка и напълно готови да се сражават срещу британците. Историците са единодушни, че решението на Вашингтон да защити своите подчинени от опасната болест се превърнало в една от основните причини, довели до победата на американците във войната за тяхната независимост.
Още от автора:
Пътят към властта: Как Хитлер поведе Германия към война
Шокиращите медицински практики от близкото минало
„Осакатяваща зависимост от чужд петрол“: Как се справиха САЩ
Вечната война между две от най-могъщите страни в света
Планът „Моргентау“ и защо САЩ искаха да нападнат Бразилия
„Гей бомба“, „Леден червей“: Най-абсурдните проекти на американската армия
