З а разлика от предишните мисии, САЩ трябва да подхождат към Венецуела с по-лека ръка, по-кратък времеви хоризонт, здравословна доза смирение и по-ниски очаквания. Това посочва Марк Т. Кимит за Politico.
Кимит е бивш генерал от армията на САЩ и е служил като помощник-секретар на държавния секретар за политическо-военни въпроси.
Преди двадесет и две години се оказах в малка конферентна зала, бързо организирана за провеждане на церемония по предаване на суверенитета от ръководената от САЩ временна коалиционна администрация на новоназначеното временно правителство на Ирак. Церемонията се състоя с малко шум и помпозност, два дни преди обявената първоначално дата, заради опасения от възможна атака на бунтовници.
Това едва ли беше обнадеждаващ старт за демократичния преход в Ирак. Последвалите десетилетия показаха колко крехки са били решенията, довели до тази церемония.
Години по-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Америка "ще управлява Венецуела", с което внуши, че САЩ имат почти суверенен контрол над страната. Надеждата е, че тази администрация ще се поучи от миналото и ще избягва същите клопки.
OPINION: Donald Trump has pronounced that America “will run Venezuela.”
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) January 7, 2026
But one can only hope this administration is careful to avoid minefields from previous U.S. missions.https://t.co/KIXdFvG6uO
- Подходът трябва да бъде философски и практичен
Всяка стратегия на САЩ занапред трябва да се ръководи не само от прагматични, но и от философски съображения. И за разлика от две десетилетия назад, САЩ трябва да подхождат с по-лека ръка, с по-кратък времеви хоризонт, с доза смирение и по-ниски очаквания.
По-леката ръка би взела предвид основните критики след падането на режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Решението да се разформирова иракската армия, аргументирайки се, че тя е инструмент на потисничеството, се оказа пророчество, което се самоизпълни. Стотици хиляди млади мъже в бойна възраст останаха без работа, неспособни да изхранват семействата си и готови да започнат контрареволюция.
Леката ръка би внимавала и да не приложи "месарски подход" към съществуващите държавни структури. Само защото чиновници на средно и висше ниво са подкрепяли отстранения президент Николас Мадуро, това не означава, че трябва да бъдат уволнени. Въпреки идеологическите си убеждения, те остават експерти в управлението на хиляди несвързани с идеологията дейности в публичната администрация.
В същото време обаче не бива да има безнаказаност за лица, извършили престъпления, нарушения на човешките права или значителна корупция. Венецуелските власти трябва да изправят тези извършители пред правосъдието.
Тръмп: САЩ ще управляват Венецуела до безопасен политически преход
- Леката ръка не означава пасивност
По-лека ръка не е пълно дистанциране. Засега администрацията на Тръмп изглежда иска да влияе върху събитията в страната от разстояние, но остава неясно дали това ще продължи или ще е възможно — особено ако страната потъне в анархия. И ако САЩ бъдат привлечени по-сериозно, Ирак предлага ценни уроци.
Една от големите грешки след военните операции в Ирак беше разпадането на правовия ред. Законността беше нарушена, разграбването – масово, а общественият ред почти изчезна, докато милициите не се намесиха и коалиционните войски получиха мисията да възстановят мира. Но тогава може би беше твърде късно — забавянето доведе до последваща гражданска война и институционализиране на извънправителствени милиции, които съществуват и днес.
Затова, докато САЩ искат да избегнат сухоземно присъствие, разпад на обществения ред или брутални репресии от незаконни фракции, може да се наложи въвеждането на ограничени полицейски или паравоенни сили за регулиране на ситуацията. Тяхното присъствие обаче трябва да е минимално и временно, и те няма да бъдат възприемани като освободители.
Вижте в нашата галерия: Серия експлозии в Каракас: въздушни удари, извънредно положение и хаос в кадри
- Избягване на политически и културни трансформации
САЩ трябва също да внимават да не налагат значими политически или културни промени. Венецуела има дълга история и наследство, признаващо антиколониалните и антиимпериалистичните усилия на Симон Боливар и други. Няма нужда да се събарят негови паметници, да се заличава наследството на страната или да се опитва тя да стане аналог на Америка.
Това е страна, преживяла епохи на силни личности, диктатори като Хуан Висенте Гомес, демократични президенти като Ромуло Бетанкур и социалистически движения при Мадуро и бившия президент Уго Чавес. Каквито и да са възгледите на американците за "топлия колективизъм", ако той е свободно избран от венесуелците, САЩ трябва да го приемат. Малко други нефтено богати страни по света приличат на Америка - защо Венецуела трябва да е изключение?
Атаката на Тръмп срещу Венецуела може да промени света, ето как
- Ясен и кратък времеви план
Администрацията на Тръмп трябва да обяви ясни условия за времеви план, може би по-кратък от необходимия. Резултатите не трябва да са перфектни, съвършенството е враг на достатъчното добро. Важно е усилията след Мадуро да бъдат възприемани като легитимни от венецуелците и международната общност, а продължителното външно управление би подкопало легитимността на мисията.
Всяко продължително твърдение за индиректен суверенитет на САЩ би било използвано от противниците на новия ред. Например, малка група американски сили продължава да дава основание за съпротива от подкрепяни от Иран милиции в Ирак, оправдавайки тяхното съществуване като защитници на иракския народ от чужда окупация. Подобни аргументи ще бъдат използвани и от Китай, Русия и Иран, за да ограничат влиянието на САЩ.
Mandar un abrazo a todo el pueblo Venezolano…game over Maduro…!!!
— Cristóbal Soria (@cristobalsoria) January 3, 2026
Viva Venezuela…!!! pic.twitter.com/TCKOV1Lecx
- Смирение и прозрачност
САЩ трябва да подхождат със смирение и яснота в намеренията си. Комуникацията ще бъде ключова за убеждаване на венесуелците, че САЩ са сила за добро, агент на промяната и ангажирани да върнат националното богатство на легитимните му собственици. Тези съобщения трябва да подчертават, че напрежението между Венецуела и САЩ не произтича от идеологически спорове с гражданите на страната, а от действията на редица диктатори, които съсипаха най-богатата държава в Южна Америка, обедниха хората ѝ и причиниха смъртта на хиляди северноамериканци.
Администрацията на Тръмп е поела суверенитета на Венецуела, поне индиректно до момента. Това е тежест, отговорност и възможност. Сега има ясни пътища за възстановяване на страната, а Вашингтон трябва внимателно да обмисли всеки от тях.
Военната операция на 3 януари през нощта беше пример за прецизност, дисциплина и ограничени цели, които никоя друга армия в света не би могла да изпълни. Но тя беше изградена върху основата на предишни военни грешки като Залива на свинете (1961), операцията за спасяване на американски военнопленници в Ханой (1970), Desert One в Иран (1980) и редица по-малки класифицирани операции, които се провалиха, но не бяха оповестени.
Въпреки че следващата мисия, възстановяване на суверенитета и богатството на венецуелския народ, може да е по-малко опасна, тя ще бъде несъмнено по-сложна. Както основополагащите военни мисии, които с всичките си недостатъци доведоха до успех при справянето с Мадуро, така и задачата за възстановяване на Венецуела идва с подобна история на трудности и провали. Надеждата е, че администрацията ще се поучи от тези уроци, за да постигне успех.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
Вижте в нашата галерия: Хеликоптер транспортира Мадуро в Ню Йорк
