В продължение на стотици години Римската империя била най-голямата и могъща суперсила в света. През V век обаче настъпил нейният край. Какви са били причините за това?
Историците продължават да спорят по този въпрос и до днес. Те изтъкват различни фактори – като военни провали, политическа нестабилност, икономически проблеми, природни бедствия и дори климатични промени.
Някои експерти пък отбелязват, че Римската империя всъщност не е рухнала тогава, тъй като източната ѝ част, известна с името Византия, продължила да съществува.
The Western #Romans said farewell to their Empire on 4th September AD476 when Odoacer declared himself King of Italy & deposed the last Western Emperor, Romulus Augustus. This marked the end of 503 years of Imperial Roman rule in the west. Romulus survived being deposed pic.twitter.com/hsrAj7f6YD
— Trimontium Trust (@TrimontiumTrust) September 4, 2021
Така или иначе, прието е да се смята, че 476 г. бележи края на Римската империя. Ето кои са основните причини, довели до нейното разпадане:
Рим срещу варварите
Според повечето историци основната причина за краха на Римската империя станали постоянните набези на варварските племена. Конфликтът между тях продължил дълги години, но ключови се оказали няколко събития, случили се през V век.
Главно действащо лице в едното от тях бил първият известен крал на вестготите Аларих. Той тръгнал на поход срещу Рим през 408 г. Аларих не успял да нахлуе в града, но си тръгнал с богата плячка. През 410 г. последвал втори поход, а третият му опит да превземе Рим, състоял се през същата година, се оказал успешен. В продължение на три дни вестготите вилнели по улиците на града и се отдали на грабежи. Аларих също така отвлякъл Гала Плацидия, дъщеря на император Теодосий I.
През 455 г. Вечният град бил разграбен и от вандалите. Това се случило, след като около десетилетие по-рано тогавашният император Валентиниан III сключил съюз с вожда на въпросното племе Гейзерик. След като императорът бил убит при дворцов заговор, тронът бил узурпиран от сенатора Петроний Максим. Съпругата на Валентиниан III – Лициния Евдокия, се обърнала с молба за помощ към Гейзерик, който с готовност се отзовал. Петроний Максим се опитал да избяга, но бил убит. Папа Лъв I се споразумял с Гейзерик и вратите на Рим били отворени, но при условие, че вандалите няма да убиват или разрушават. Те обаче не спазили обещанието си и подложили града на невиждан грабеж, който продължил цяла седмица. Любопитна подробност е, че именно това събитие дава началото на израза „вандализъм“.
Финалния удар нанесъл римският войник Одоакър. Генерал Флавий Орест изгонил последния легитимен римски император Юлий Непот през 475 г. За нов император той провъзгласил сина си Ромул Августул.
Варварските помощни войски, начело на които стоял Одоакър, обаче се разбунтували. Те поискали да им бъде предоставена земя, която да управляват – нещо, което Флавий Орест отказал да направи. Това се оказало голяма грешка, тъй като по това време варварите били единствената военна сила в Италия.
Top 10 books about the Roman empire | Greg Woolf https://t.co/kyuhchkAqX
— The Guardian (@guardian) December 8, 2021
В края на август 476 г. Одоакър убил Флавий Орест и неговия брат, а малко по-късно свалил от престола Ромул Августул и се обявил за крал. По тази причина историците смятат, че именно през 476 г. Западната Римска империя престава да съществува.
Икономическа криза
Друга причина, довела до краха на Римската империя, била тежката икономическа криза, в която тя изпаднала. Постоянните войни и огромните разходи на практика разорили хазната. Пропастта между богатите и бедните жители на империята станала непреодолима благодарение на високите данъци и инфлацията. Всичко това накарало някои заможни благородници да избягат в провинцията, където създали свои независими владения.
В същото време, империята била разтърсена и от остър недостиг на работна ръка. В продължение на векове нейната икономика била силно зависима от робския труд. Военните кампании на свой ред осигурявали свеж приток на роби. Когато експанзията приключила през II век, приходите на империята рязко намалели. Нейната икономика претърпяла още един тежък удар през V век. Тогава Северна Африка била превзета от вандалите. Те започнали да кръстосват Средиземно море като пирати, което имало катастрофален ефект върху търговията.
The imprints of the once vast ancient Roman Empire have made their presence known in discoveries this week across Europehttps://t.co/pYElDXwh68
— CNN (@CNN) January 17, 2022
Тук трябва да се отбележи още една важна подробност – в своя апогей, Римската империя била наистина огромна. Тя се простирала от Атлантическия океан до река Ефрат в Близкия изток. Много експерти смятат, че именно нейното величие довело до падението ѝ. Управлението на толкова обширна територия било административен и логистичен кошмар. Въпреки че Римската империя разполагала с отлични пътища, комуникацията между отделните райони била изключително бавна. С течение на времето, все повече ресурси били пренасочвани към поддръжката на армията, което забавило технологичния напредък и довело до западането на инфраструктурата.
Политическа нестабилност и възходът на Византия
Да бъдеш владетел на Римската империя несъмнено било опасно занимание. През II и III век обаче възкачването на престола се превърнало в нещо като смъртна присъда. За период от 75 години се сменили повече от 20 императора, като повечето от тях дошли на власт, след като убили своя предшественик. Преторианската гвардия, която трябвало да охранява императорите, в един момент започнала сама да решава кой да управлява империята. Ширещата се корупцията и некомпетентността на сенаторите довели до един съвсем логичен резултат – римляните престанали да вярват на хората, които ги управляват.
Армията, която в продължение на векове се смятала за почти непобедима и ужасявала враговете на Рим, също изпаднала в криза. Тъй като набирането на войници ставало все по-трудно, императори като Диоклециан и Константин Велики започнали да се възползват от услугите на чуждестранни наемници. Постепенно, все повече готи и представители на други племена ставали част от римските легиони. Те били страховити воини, но нямали никаква лоялност към империята и често се обръщали срещу своите работодатели.
Не на последно място, разделянето на Римската империя на две части – Източна и Западна, също изиграло важна роля за нейния упадък. В краткосрочен план това решение улеснило управлението на обширните територии, но постепенно двете империи започнали да се отдалечават една от друга. Те не си сътрудничели в опитите да се справят с враговете си. Нещо повече – възходът на Византия накарал много варварски племена да се насочат на Запад. Императори като Константин Велики положили големи усилия да превърнат Константинопол в силно укрепен и добре защитен град, докато Рим имал по-скоро символично значение. По тази причина не е никак изненадващо, че краят на Западната Римска империя настъпил през V век, докато Византия просъществувала още цяло хилядолетие, преди да бъде превзета от османците.
Вижте още:
Ужасяващата история на кралските раждания
Пет невероятни тайни, които крие загадъчният Сибир
"Носоотрязаният" император, провъзгласил хан Тервел за "кесар"
Ужасяващото наследство на Сталин
Забравената история на „жените за утеха“ на японската армия
9 изумителни факта за родината на демокрацията и Олимпийските игри
15 тайни, които крие една от най-древните страни
