В изантия е една от най-влиятелните и могъщи империи, съществували някога. Всеизвестен факт е, че тя е пряк наследник на Римската империя, която била разделена на две части – Източна и Западна, след смъртта на император Теодосий I през 395 г.
Византия просъществувала до 1453 г., когато нейната столица Константинопол била превзета от армията на османския султан Мехмед II Завоевателя.
В следващите редове може да научите някои любопитни подробности, свързани с богатата история на тази империя:
Велики…и не толкова велики императори
Юстиниан I несъмнено е един от най-великите императори в историята на Византия. По време на своето почти 40-годишно управление, той провел редица успешни военни кампании и разширил значително териториите, контролирани от империята.
Today in #history: Emperor Justinian I dies after reigning for 38 years. (565 CE) #OnThisDay
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) November 14, 2021
Read more: https://t.co/87z6PAScwM pic.twitter.com/ct7rBxqgEC
Освен това Юстиниан I разгърнал мащабна строителна дейност и кодифицирал римското право в т. нар. Corpus Iuris Civilis. Малко известен факт за него е, че произхожда от бедно семейство. Роден е през 482 г. в района на Скопие, а истинското му име е Флавий Петър Сабатий. След като бил осиновен от вуйчо си Юстин (който по-късно става император на Византия), той бил прекръстен на Юстиниан.
Далеч не толкова успешно било управлението на друг император – Юстин II. След като претърпял поражения във войните си срещу аварите и персийците, той започнал да проявява признаци на психическо разстройство.
Според някои свидетелства, Юстин II често хапел хората около себе си и дори настоявал да се храни с човешко месо. За да го забавляват и да му помогнат да преодолее тези пристъпи, неговите подчинени сложили колела на трона, на който стоял и така го разхождали из двореца.
Заради неговото влошаващо се състояние, Юстин II бил принуден да абдикира, а властта преминала в ръцете на императрица София и генералът Флавий Тиберий Константин. Двамата управлявали като регенти в продължение на четири години.
Бунтът на хулиганите
В наши дни редица футболни грандове имат запалени привърженици, които са готови на всичко в името на любимия си отбор. Това понякога води до грозни сцени на масови размирици и жестоки сблъсъци.
“You have to work hard at understanding Byzantine Istanbul, because so much is hidden or misrepresented," says one historian https://t.co/Xh5cMRyzae
— National Geographic (@NatGeo) December 2, 2020
Подобни запалянковци имало и във Византия. Те се делели на Сини и Зелени – цветовете, които носели подкрепяните от тях отбори по надбягвания с колесници. През 532 г. обаче се случило нещо нечувано. През въпросната година двама запалянковци (един Син и един Зелен) трябвало да бъдат екзекутирани по обвинения в убийство. Те обаче успели да избягат и се укрили в една църква.
Много скоро храмът бил обграден от тълпа, която настоявала те да бъдат помилвани. Започнали масови размирици, като привърженици на Сините и Зелените заедно нападнали императорския дворец. Избухнал голям пожар, който нанесъл щети на патриаршеската катедрала „Света София“ и църквата „Света Ирина“.
Участниците в бунта, останал в историята с името Ника (това била паролата, която метежниците използвали. „Ника“ означава „побеждавай“), настоявали и за намаляване на данъците.
На петия ден след избухването на въстанието, участниците в него обявили за император Ипатий – племенник на бившия византийски владетел Анастасий I. Безредиците накарали император Юстиниан I да обмисли възможността да избяга от Константинопол, но бил разубеден от съпругата си Теодора.
Today 532AD Nika uprising against Emperor Justinian in Constantinople fails, 30,000 killed by troops loyal to the Emperor in the Hippodrome
— Roman History (@romanhistory1) January 18, 2022
During his reign, he sought to revive the empire's greatness and reconquer the lost western half of the historical Roman Empire. pic.twitter.com/IAEFYjm3NM
Въстанието било потушено, след като се намесила армията. Много бунтовници били обкръжени в Хиподрума и избити. Предполага се, че жертви на безредиците станали около 30 000 души – приблизително една десета от тогавашното население на Константинопол.
Жестокостта на императорите
Византийските императори често прибягвали до някои крайно жестоки методи в борбата със своите противници. Пример за това е осакатяването. Редица свалени императори (или претенденти за престола) били ослепени или кастрирани, за да не могат да поведат войска или да имат деца.
На други им били отрязани носовете, езиците или устните, тъй като по традиция обезобразени хора нямало как да управляват Византия (считало се, че императорът е наместник на Бог на Земята и по тази причина трябва да изглежда съвършен).
Все пак, има и някои изключения. Най-известният пример за това е пряко свързан с българската история. Император Юстиниан II се възкачил на престола през 685 г. Десет години по-късно, той бил свален от власт и изпратен на заточение в района на Кримския полуостров, а носът му бил отрязан (по тази причина остава в историята с прякора „Ринотмет“ – „носоотрязаният“).
През 705 г. обаче той се появил пред портите на Константинопол заедно с 15-хилядна войска от славяни и българи, начело с хан Тервел.
Bulgarian khan Tervel:
— Byzantine Emporia (@byzantinemporia) December 3, 2019
-Helps the deposed Justinian II retake Constantinople
-Defeats an invasion by the restored, ungrateful Justinian
-Helps Justinian against rebels, who nevertheless overthrow him
-Raids empire up to Constantinople itself
-Breaks the Arab siege of same in 718 pic.twitter.com/a9iSdFJZru
Юстиниан II и привържениците му успели да проникнат тайно в града и да извършат преврат. След като отново заел престола, императорът възнаградил богато хан Тервел и го провъзгласил за „кесар“ (това е първият случай, в който чужденец получава тази титла).
Кулинарни експерти
Според много историци, византийските готвачи били едни от първите, решили да комбинират традиционни източни и западни вкусове. Именно те въвели шафрана и започнали да овкусяват агнешкото месо с розмарин. Благодарение на Византия, до Европа достигнали някои непознати по-рано плодове и зеленчуци – като лимоните, портокалите и патладжаните.
The world's largest wine factory from the Byzantine period has been uncovered by archaeologists in the Israeli town of Yavne, after a two-year excavation process. https://t.co/6Tntx1LGfC
— CNN (@CNN) October 14, 2021
Най-голямата кулинарна революция, която жителите на империята извършили, обаче била друга – именно те били първите, които започнали да използват вилици. Освен това, на голяма популярност се радвали и ароматизираните вина, както и други алкохолни напитки – като най-ранните „предшественици“ на абсента и узото.
Наследници на Римската империя
Терминът „Византийска империя“ е въведен за пръв път през XVI век и започва да се налага едва в края на XVIII и началото на XIX в. Нейните жители се считали за наследници на Римската империя и по тази причина били наричани ромеи.
Всъщност името Византия произхожда от Византион – античен гръцки град, основан през 667 г. пр. Хр. В периода 324 – 327 г. е избран за столица на Източната Римска империя и приема името Константинопол в чест на император Константин Велики (самият той наричал Константинопол „Новият Рим“).
Градът бил преименуван още веднъж – на Истанбул, решението за което било взето от турското правителство през 1930 г.
Вижте още:
Непознатата история на Римската империя
Най-загадъчните убийства и погребения в историята
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Истанбул и котките - свързани още от Византийската империя
Непознатата история на кръстоносните походи
