П реди около 6000 години започнал един процес, който впоследствие оказал огромно влияние върху историята на човечеството. Става въпрос за опитомяването на коня. Около три хилядолетия по-късно, тези животни започнали да се използват масово в различни части на света. Конниците можели да се движат бързо, да ловуват в непознати територии и да водят успешни битки със своите противници. В продължение на дълги векове конете са основен метод за транспорт и оказват голямо влияние върху развитието на земеделието и военното дело. А някои от тях дори се превърнали в истински знаменитости, като имената им се помнят и до днес.
Буцефал
Когато става въпрос за известни коне, няма как да не споменем Буцефал – верният спътник на Александър Македонски. В превод от старогръцки, името му означава „Бича глава“. По всяка вероятност то идва от белега по рождение, който конят имал на муцуната си. Според легендите, той произхождал от конете на цар Диомед и се хранел с месото на хора, осъдени на смърт. Плутарх разказва, че Буцефал бил изключително буен и единствено Александър Македонски успял да го обязди. Как направил това? Той му говорил успокояващо в ухото и го обърнал така, че да вижда собствената си сянка, която изглежда го плашела. Когато видял това, бащата на Александър – Филип Македонски, му казал: „Трябва да си търсиш друго, достойно за теб царство, защото Македония ще бъде много малка за теб и не ще ти стига.“ Буцефал се удавил по време на битката при Хидасп (в която войските на Александър Македонски се изправили срещу тези на индийския владетел Пор). Конят бил погребан с почести, а в негова чест бил основан град Буцефалия.
Detail of the Alexander Mosaic, representing Alexander the Great on his horse Bucephalus, during the battle of Issus. https://t.co/jnhUCRmXJa#AlexandertheGreat pic.twitter.com/5SPXrRqjxo
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) June 5, 2020
Инцитат
Инцитат е любимият кон на римския император Калигула. Твърди се, че живеел в конюшня със стени от бял мрамор, покрити със златни и сребърни плочки. Калигула често се хранел заедно с него, като редовно му давал вино и ечемик от златен съд. Преди да участва в състезание, войници стоели пред конюшнята и следели никой да не вдига шум, за да може Инцитат да почива спокойно. Калигула също така решил да го провъзгласи за сенатор, за да се подиграе по този начин на сената. Дали всичко това наистина се е случило? По-скоро не. Редица историци, сред които Антъни Барет, отбелязват, че тези твърдения са разпространени от по-късни автори, сред които Светоний и Дион Касий. Повлияни от тогавашната политическа обстановка в Римската империя, те искали да злепоставят по-ранните императори от Юлиево-Клавдиевата династия. Освен това, с подобни пикантни истории те привличали вниманието на много читатели.
Meet Incitatus the Horse.
— Fuad Alakbarov (@DrAlakbarov) January 11, 2020
If the name doesn't immediately jog your memory, perhaps that's because you know of Incitatus as "the horse that the Roman emperor Caligula attempted to make a consul." pic.twitter.com/zWoKZkFpMb
Копенхаген
Този легендарен жребец е участвал в една от най-известните битки в историята – тази при Ватерло. В продължение на близо 17 часа, той е бил язден не от кого да е, а от самия Артър Уесли, по-известен като херцог на Уелингтън. Роден през 1808 г., Копенхаген се славел не само със своята издръжливост, но и с буйния си нрав. Показателна за това е следната история: след края на битката при Ватерло, херцогът слязъл от коня и решил да го потупа по бедрото. Копенхаген, обаче, веднага демонстрирал сприхавия си характер и се опитал да го изрита по главата. Жребецът починал на 28-годишна възраст. Но историята му не свършва дотук. По време на погребението на Копенхаген херцогът с изненада забелязал, че едното от копитата на любимия му кон липсва. Уелингтън се разгневил и наредил то да бъде намерено незабавно. Не след дълго, копитото било открито (оказало се, че било отсечено за спомен) и върнато на херцога, който поръчал от него да бъде направена мастилница.
0600. The Duke of Wellington mounted his horse Copenhagen. He would spend the next 16 hours in the saddle #Waterloo205 pic.twitter.com/yBQgLkFyQ8
— History Hit💥 (@HistoryHit) June 18, 2020
Маренго
Копенхаген не е единственият жребец, останал в историята със своето участие в битката при Ватерло. Не по-малко известен е Маренго – конят на Наполеон Бонапарт. След края на битката, той бил заловен и откаран във Великобритания. След смъртта му през 1831 г., неговият скелет бил запазен и отнесен в Имперския военен музей в Лондон, където е изложен и до днес. Учените на свой ред продължават да спорят дали Маренго наистина е бил язден от Наполеон, тъй като името му не се споменава в нито един официален документ. „Възможно е Маренго да е бил прякор на друг кон. Нека не забравяме, че Наполеон е обичал да дава прякори – съпругата му Жозефин, например, всъщност се казва Мари Роз“, отбелязва историкът Том Холмберг. Друг изследовател – Джил Хамилтън смята, че името на коня, който Наполеон яздел по време на битката, всъщност е Али.
Napoleon's favourite horse, Marengo, carried the emperor at Austerlitz, Wagram & Waterloo and was wounded 8 times! pic.twitter.com/80BgF8AJOc
— Military History Now (@MilHistNow) July 11, 2016
Команчи
Команчи често е смятан за единствения оцелял от битката при Литъл Бигхорн (тя се състояла между 25 и 26 юни 1876 г. Тогава обединените сили на индианските племена сиукси и северни шайени избиват всички членове на пет от ротите на седми кавалерийски полк на САЩ). Това не е точно така, тъй като освен Команчи оцеляват още около 100 коня, които са пленени от индианците. Няколко дни след сражението, той е открит тежко ранен в дере от американски войници. Въпреки че бил прострелян цели седем пъти по време на битката, Команчи успява да се възстанови. Това, всъщност, не са първите бойни рани, които конят получава. Той е улучен от стрела в хълбока по време на битка срещу команчите през 1868 г. Въпреки това, Команчи продължава да препуска със своя ездач на гърба си. Именно заради проявената издръжливост той получава своето име. Конят умира на 29-годишна възраст и е погребан с пълни военни почести.
