П етролната криза от 1973 г. е събитие, последиците от което в голяма степен се усещат и до днес. Тя избухва, след като на 6 октомври Египет и Сирия, подкрепени от още няколко страни, изненадващо нападат Израел. Конфликтът остава в историята като войната от Йом Кипур (причината е, че инвазията започва в деня, в който евреите отбелязват своя най-голям празник).
Това води до рязко покачване на цените на петрола, а кризата се задълбочава, след като американският президент Ричард Никсън взема решението да подпомогне военно Израел. Реакцията на СССР не закъснява – съветските власти започват да доставят оръжия на Египет и Сирия.
Comparing the oil shock from Russia's invasion of Ukraine to the 1973 Mideast war shows some striking similarities, says @johnauthers. Central banks need the right inflation response https://t.co/mabiws4vkq via @bopinion
— Bloomberg (@business) March 9, 2022
Малко по-късно страните износителки на петрол, членуващи в ОПЕК, решават да наложат петролно ембарго на САЩ и още няколко държави, сред които са Канада, Нидерландия, Великобритания, Португалия и Япония.
Последиците от петролното ембарго
Ефектът от прекратените доставки е незабавен. Пазарната цена на петрола скача от 3 до 12 долара за барел. Това е съпроводено от рецесии, както и високи нива на инфлация и безработица в редица държави. В същото време високите цени облагодетелстват страните от ОПЕК, които забогатяват значително. Според редица експерти кризата от 1973 г. е повратен момент в съвременната история, тъй като именно тогава арабските държави демонстрират нагледно как могат да използват петролните доставки като политическо и икономическо оръжие.
Ембаргото няма сериозен ефект върху Европа. На практика единствено Нидерландия е с напълно спрени доставки, тъй като тя решава да подкрепи Израел. В същото време кризата почти не се усеща във Великобритания и Франция.
Today in 1973 the Netherlands experiences the first car-free Sunday caused by the 1973 oil crisis. Highways are used only by cyclists and roller skaters. Others have picnics...... pic.twitter.com/SnaKQ8BIPn
— the painter flynn (@thepainterflynn) November 4, 2022
Далеч не такава е ситуацията в САЩ. Цената за галон бензин (1 галон е равен на приблизително четири литра) се покачва от 38,5 цента през май 1973 г. до 55,1 през юни 1974 г.
Властите в някои щати налагат ограничения върху консумацията на електричество, а Никсън призовава бензиностанциите да не продават гориво в почивните дни.
Ново министерство
Четири години след избухването на кризата в своя реч, произнесена през април 1977 г., тогавашният американски президент Джими Картър обявява решението си да бъде създадено Министерство на енергетиката. Това е само една от съществените реформи, извършени в резултат на петролното ембарго.
„Енергийната криза все още не ни е победила, но това неизбежно ще се случи, ако не вземем спешни мерки“, предупреждава държавният глава в своя реч. „Както потребителите, така и производителите се нуждаят от решения, които да им позволят да планират спокойно своите бъдещи действия. Това е една от причините, поради които работя с Конгреса за създаването на ново Министерство на енергетиката, което ще замени около 50 различни агенции, действащи в момента“, подчертава още Картър.
Неговото решение има за цел да улесни действията на американските власти в случай на нова енергийна криза. Освен това, като част от министерството е създадена и Службата по ядрена енергетика.
These 100 year old homes are on the cutting edge of energy efficiency https://t.co/7kEUxlgKCo pic.twitter.com/kuQqVBfwyY
— CNN (@CNN) June 19, 2019
Енергийна ефективност
Кризата от 1973 г. дава силен тласък на разработването на енергийно ефективни прозорци в САЩ. Министерството на енергетиката финансира редица изследвания в тази насока. В резултат на тези усилия са създадени покрития, които помагат на милиони домакинства да поддържат температурата в домовете си по-висока през зимата и по-ниска през лятото. Продажбите на енергийно ефективни прозорци бележат огромен ръст, което не е особено изненадващо – те намаляват потреблението на енергия с около 40 процента. Изчисленията на Американската академия на науките сочат, че въпросните прозорци спестили на данъкоплатците няколко милиарда долара.
Един от учените, участвали в разработването на енергоспестяващите покрития, е физикът Стив Селковиц. Ето какво споделя той: „Концепцията, част от материалите, а и патентите вече съществуваха. Основното предизвикателство беше да превърнем теорията в практика, да преминем от вече съществуващите добри идеи към създаването на достъпни продукти, които могат да допринесат за справянето с последиците от енергийната криза“. Историците отбелязват, че през 70-те години на миналия век на американския пазар навлизат и редица други нововъведения. През 1976 г. например са представени първите енергоспестяващи крушки.
Without a coherent regional strategy, the dual imperatives of greening an economy and ensuring energy security may not be enough to overpower the allure of cheap fossil fuels. https://t.co/PHbkOd8Xdl
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) November 4, 2022
„Осакатяващата зависимост от чужд петрол“
Заради кризата енергийната ефективност постепенно се превръща в национален приоритет на САЩ. Само два месеца след встъпването си в длъжност на 9 август 1974 г., американският президент Джералд Форд произнася реч в Конгреса, в която представя своя план за справяне с инфлацията. Той призовава американците да бъдат по-пестеливи:
„За да помогнете за справянето с енергийната криза, карайте по-малко, отоплявайте се по-малко“.
През 1977 г. Джими Картър на свой ред отбелязва, че заради недостига на природен газ, жителите на САЩ трябва да поддържат температура в домовете си, която да не надвишава 18 градуса през зимните дни и 13 градуса през нощните часове. Той също така предупреждава за възможна „национална катастрофа“, ако американците не намалят потреблението си на електроенергия и бензин. „С изключение на предотвратяването на война, това е най-голямото предизвикателство, с което ще се сблъскаме“, заявява Картър.
Държавният глава също така се опитва да даде личен пример, инсталирайки слънчеви панели върху покрива на Западното крило на Белия дом през 1979 г. Редица съвременни експерти отбелязват, че Картър е изпреварил времето си със своя опит да постави акцент върху потенциала на възобновяемата енергия. Ето какво завява самият президент:
„След едно поколение тези слънчеви панели може да се превърнат в интересен музеен експонат, напомнящ за пътя, по който не сме поели. Те обаче може и да се окажат малка стъпка от едно от най-големите и вълнуващи приключения, предприемани някога от американския народ – овладяването на силата на Слънцето. Това ще обогати нашия живот и ще ни отдалечи от осакатяващата зависимост от чужд петрол“.
Още от автора:
В очакване на 8-милиардния жител на Земята
Шест изобретения, които бяха посрещнати с недоверие, но промениха света
Съществува ли заговор за намаляване на световното население
Вечната война между две от най-могъщите страни в света
Планът „Моргентау“ и защо САЩ искаха да нападнат Бразилия
Изненадващи факти за Студената война, които вероятно не знаете
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
„Гей бомба“, „Леден червей“: Най-абсурдните проекти на американската армия
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
Най-абсурдните политически скандали в историята на САЩ
Светът след 11 септември 2001 г. – успех или провал е войната срещу терора
