Р уският президент Владимир Путин заяви, че Русия се нуждае от по-голям капацитет за противовъздушна отбрана, за да се справи с украинските атаки с дронове срещу петролната инфраструктура, но добави, че страната се справя успешно с последиците от тези нападения, предаде Ройтерс.
Русия в момента трябва преди всичко да увеличи производството и доставките на средства за противовъздушна отбрана (ПВО), като непрекъснато ги усъвършенства в съответствие с настоящите реалности, каза Путин в интервю за журналиста от руската държавна телевизия "Россия-1" Павел Зарубин.
"Тук има няколко задачи, които трябва да решим и които току-що обсъдихме с колегите. Първата е бързо и съществено да увеличим производството на най-търсените средства за ПВО, постоянно да ги усъвършенстват в съответствие с нуждите в хода на бойните действия, в защитата на съответните обекти, отчитайки какви средства използва противникът и това, че му се доставят от Европа нови безпилотни летателни апарати с нови технологии" каза президентът.
Путин свика кризисна среща заради недостига на горива в Русия
Русия има всички тези средства, въпросът е в скоростта на увеличаване на производството и доставянето им на войските или за защитата на обекти от критично важната инфраструктура, допълни той.
Путин отбеляза, че Русия няма да допусне украинските удари да я отклонят от плановете й за настъпление по фронтовата линия.
"Всички тези удари, независимо къде поразяват нашата инфраструктура, по никакъв начин не влияят на ситуацията на фронта, по линията на бойния съприкосновение", заяви той.
Украински дронове подпалиха нефтена база в Краснодарския край
Руският президент призна, че има известен недостиг на горива, причинен от украинските удари по руската петролна инфраструктура, чрез които Киев се стреми да отслаби военните усилия на Москва, посочва Франс прес.
"Разбира се, тези удари по обектите на нашата инфраструктура създават проблеми, това е очевидно. В момента наблюдаваме известен недостиг, но той не е критичен", заяви Путин в интервюто за Павел Зарубин, публикувано от Кремъл.
Той посочи, че първостепенна задача на властите е да увеличат капацитета на противовъздушната отбрана и да гарантират доставките на горива, включително за Крим.
Путин поиска допълнителни мерки след украинските удари по гражданската инфраструктура на Русия
Руският президент увери, че нуждите на Крим от горива ще бъдат напълно обезпечени и че към момента на полуострова има запаси за няколко дни.
"Що се отнася до доставките на енергоносители за Крим, както ми докладва министърът, месечните нужди са от 70 хиляди тона. В момента в Крим има запаси за няколко дни, но необходимите количества ще бъдат осигурени", заяви Путин.
"Ще увеличим тези доставки както по суша, така и по море. Убеден съм, че тази задача ще бъде изпълнена", допълни той.
Путин заяви вчера, че Русия ще продължи да следва на бойното поле целта си да превземе изцяло четири украински области, отхвърляйки, както той каза, ново предложение от страна на Украйна за ограничаване на военните действия в продължаващата вече повече от четири години война, предаде Ройтерс.
В интервю за журналиста от руската държавна телевизия Павел Зарубин, Путин каза също, че Русия трябва да увеличи капацитета на противовъздушната си отбрана, за да противодейства на засилените украински атаки с дронове, насочени главно срещу нефтената й промишленост. Той отбеляза, че Русия се справя добре с проблемите с доставките на гориво, свързани с украинските удари.
На среща с министри и ръководители на големи петролни компании по-рано през деня Путин призна, че ударите са предизвикали недостиг на гориво в различни руски региони, но подчерта, че Русия се справя със ситуацията.
В интервюто със Зарубин президентът каза, че Украйна е предложила двете страни да прекратят ударите в дълбочина като стъпка към мира. Москва обаче смята, че това е средство за отслабване на натиска върху украинските сили по протежение на фронтовата линия с дължина 1250 км и няма да допусне то да я отклони от военните й цели.
"Ясно е защо се прави това предложение – защото нашите ответни удари дълбоко на украинска територия са значително по-силни, имат по-голям ефект и, честно казано, са по-разрушителни", каза Путин.
Зеленски обяви началото на превантивни удари по военни обекти в Русия
"Предвид катастрофалния дефицит на личен състав, украинските въоръжени сили очевидно смятат, че това може да бъде тяхното спасение. Но спасяването на киевския режим не влиза в нашите планове", допълни той.
От канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски за момента не са отговорили на отправената късно през нощта молба за коментар на изявленията на Путин. По-рано този месец Зеленски написа отворено писмо до Путин, в което му предложи лична среща, но руският лидер отхвърли предложението.
Украинските атаки са целят да отклонят вниманието и силите ни от постигането на основните цели – пълното освобождаване на Донбас и Новоросия, каза в интервюто руският президент, говорейки за двете области от Донбас и съседните Запорожка и Херсонска област.
Путин отдавна настоява Украйна да се откаже от позиции, които все още държи в Донецката област в Донбас като ключово условие за всяко мирно споразумение. Седем месеца след нахлуването си през 2022 г. Русия анексира четирите области – Донецката и Луганската област в Донбас, както и Херсонската и Запорожската, които контролира само частично, посочва Ройтерс.
Украински дронове подпалиха нефтена база в Краснодарския край
Коментирайки кампанията на Украйна с дронове със среден и голям обсег, Путин каза: "Първата задача е бързо и съществено да увеличим производството на онези системи за противовъздушна отбрана, които са най-необходими".
"Всички удари, където и да поразят наша инфраструктура, не оказват никакво влияние върху ситуацията на фронта, по линията на бойното съприкосновение", допълни той.
Путин заяви, че Русия очаква възобновяване на дипломатическите усилия, ръководени от САЩ, за прекратяване на войната, както и ново посещение в Москва на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, веднага щом се реши "горещата фаза" на американско-израелския конфликт с Иран.
Той изглеждаше изрази съгласие с коментарите от миналата седмица на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, че "не е било постигнато официално споразумение по време на преговорите на Путин с президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска миналата година, въпреки че предложенията на САЩ са били обсъдени".
Петролният нокаут принуди Путин да заговори за мир и преговори с Украйна
"Никой не е подписвал нищо, но обсъдихме някои възможности за прекратяване на конфликта в Украйна", заяви руският президент. Той каза, че американската страна е поискала компромиси, които, според него, са били включени в предложенията, представени от американците по време на преговорите.
Путин намекна, че беларуският президент Александър Лукашенко, с когото имаше двудневни разговори през изтеклата седмица, би могъл да съдейства за мирните преговори. Той не спомена твърденията на Украйна, че Русия се опитва да въвлече Беларус още повече в конфликта.
Острите изявления на киевския режим, които мнозина възприемат като опит да бъде въвлечена Беларус във военните действия, не предизвикват паника сред ръководството на страната, макар да са повод за сериозна загриженост, каза Путин, цитиран от ТАСС, разказвайки за срещата си с Лукашенко.
Президентът на Беларус е готов по всякакъв начин да подкрепи уреждането на конфликта в Украйна с мирни средства, подчерта той.
Беларус позволи територията й да бъде използвана в началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., но Лукашенко се ангажира да не изпраща войски да участват в бойните действия, отбелязва Ройтерс.
- Недостигът на горива в Русия
Недостигът на горива в Русия е сложен икономически и логистичен проблем, който придоби особено значение в контекста на съвременните геополитически предизвикателства и военни действия. Като страна с едни от най-големите запаси от енергийни ресурси в света и водещ износител на петрол и природен газ, недостигът на вътрешния пазар се разглежда като парадоксално явление, дължащо се на структурни слабости и външнополитически фактори.
Основните причини за дефицита на горива включват комбинация от технологични и икономически фактори. Руската рафинираща индустрия е силно зависима от специфично оборудване и софтуер, които поради международните санкции станаха труднодостъпни. Това затруднява поддръжката и модернизацията на рафинериите, което от своя страна води до периодично намаляване на капацитета за производство на крайни продукти като бензин и дизелово гориво. В допълнение, повредите по петролната инфраструктура, често свързвани с удари в хода на военния конфликт, допълнително ограничават доставките към вътрешния пазар.
Значението на този недостиг се проявява главно чрез повишаване на цените на дребно и затруднения в логистиката, особено в селскостопанския сектор по време на жътва или сеитба. Правителството на Руската федерация често прилага административни мерки за стабилизиране на ситуацията, включително временни забрани за износ на горива, за да осигури приоритетно снабдяване на вътрешния пазар и да предотврати социално недоволство, породено от инфлационния натиск върху енергийните цени.
В исторически и икономически план, руската енергийна система е ориентирана към мащабен износ. Когато външните пазари се свият или логистичните вериги бъдат прекъснати, вътрешният пазар се оказва недостатъчно гъвкав, за да компенсира недостига или да абсорбира шоковете в търсенето и предлагането. Така недостигът на горива се превръща не само в индикатор за техническото състояние на отрасъла, но и в барометър за ефективността на държавното регулиране в условията на икономическа изолация.
