35 невероятни факта за Древна Гърция

Киър Стармър е изправен пред бунт на годишния конгрес на лейбъристите

ООН възстановява санкциите срещу Иран след провал на ядрените преговори

На фона на руска намеса: Молдова избира парламент - повратна точка за пътя към ЕС

Наводнения в Аризона: Жертви и изчезнали след бедствието, градът е неузнаваем

Аферата "Епстийн": Мъск и принц Андрю са в документите по делото

Желязков и Доналд Тръмп обсъдиха стратегическото партньорство между България и САЩ

Какво означава дисциплинарното производство срещу българския европрокурор?

"Кой крещи смърт за Америка?": Нетаняху говори пред Общото събрание на ООН - десетки напуснаха залата

Д ревна Гърция пленява стотици години любопитните, които искат да научат повече за древната гръцка култура, литература и история. Необятен е културният гръцки свят и сякаш човечеството се докосва само до една малка частица от него, но каква частица!

Време е да опознаем Древна Гърция малко повече с тези 35, макар и недостатъчни, факта за нея.

Древна Гърция често е наричана люлката на западната цивилизация поради дълбокото си влияние върху съвременната демокрация, философия, изкуство, литература и наука.
Цивилизацията на Древна Гърция възниква около 8 век пр.н.е. и продължава до завоеванията на Александър Велики през 4 век пр.н.е.
Градът-държава или полисът е основната политическа единица на Древна Гърция. Известни градове-държави включват Атина, Спарта, Коринт и Тива.
Атина е известна като родното място на демокрацията, където гражданите участват във вземането на решения чрез система на пряка демокрация в Атинското събрание.
Олимпийските игри произхождат от Древна Гърция и се провеждат на всеки четири години в Олимпия в чест на бог Зевс.
Гръцката азбука, произлязла от финикийската, станала основа за латиница, кирилица и много други писмени системи.
Древна Гърция е разделена на няколко периода, включително архаичния период, класическия период и елинистическия период.
Класическият период (480-323 г. пр.н.е.) се счита за златния век на Древна Гърция, белязан от културни постижения във философията (Сократ, Платон, Аристотел), драмата (Софокъл, Еврипид, Есхил) и изкуството (Поликлеит, Фидий).
Персийските войни (499-449 г. пр. н. е.) са поредица от конфликти между гръцките градове-държави и Персийската империя, завършили с гръцката победа и запазването на гръцката независимост.
Пелопонеската война (431-404 г. пр. н. е.) е продължителен конфликт между Атина и Спарта, водещ до евентуален упадък на атинската мощ и края на класическия период.
Спарта е била известна със своето милитаристично общество, с акцент върху дисциплината, икономиите и военната мощ. Спартанското общество се управлява от двойно царство и събрание на гражданите.
Делийската лига е съюз на гръцки градове-държави, водени от Атина, сформиран за защита срещу персийската агресия. В крайна сметка се трансформира в Атинската империя, което води до напрежение и конфликти с други градове-държави.
Елинистическият период (323-31 г. пр. н. е.) последвал завоеванията на Александър Велики и видял разпространението на гръцката култура и влияние в Средиземноморието и извън него.
Александър Велики, завладява империя, простираща се от Гърция до Египет и долината на Инд, разпространявайки гръцката култура и създавайки елинистически кралства.
Александрийската библиотека, основана през 3-ти век пр. н. е., е била известен център за обучение и наука в елинистическия свят, съхранявайки огромна колекция от ръкописи и привличайки учени от цялото Средиземноморие.
Град Александрия, основан от Александър Велики, се превръща в основен център на търговията и културата в елинистическия свят.
Философията на стоицизма, основана от Зенон от Китиум, набляга на стремежа към добродетел, самоконтрол и приемане на съдбата като основни принципи на добрия живот.
Философията на епикурейството, основана от Епикур, се застъпва за преследването на удоволствието и избягването на болката като най-висше благо, наблягайки на простия начин на живот и спокойствието на ума.
Делфийският оракул, намиращ се в светилището на Аполон в Делфи, е най-престижният оракул в Древна Гърция, с който се консултират отделни лица и градове-държави, търсещи насоки по важни въпроси.
Концепцията за надменност или прекомерна гордост е централна за гръцката трагедия и митология, което често води до падането на трагични герои като Едип и Ахил.
Гръцката митология, със своя пантеон от богове и богини, герои и митични същества, предоставя обяснения за природните явления и служи като основа за гръцката религия и култура.
Илиада и Одисея, приписвани на поета Омир, са епични поеми, които предоставят ценна представа за гръцкото общество, ценности и вярвания.
Древните олимпийски игри са включвали събития като бягане, борба, бокс и състезания с колесници.
Партенонът, храм, посветен на богинята Атина, е един от най-емблематичните примери на древногръцката архитектура и се намира на Акропола в Атина.
Гръцкият театър, включително трагедиите и комедиите, изпълнявани в открити амфитеатри, е бил популярна форма на забавление и средство за изследване на теми за съдбата, морала и човешката природа.
Питагоровата теорема, приписвана на математика Питагор, гласи, че в правоъгълен триъгълник квадратът на дължината на хипотенузата е равен на сумата от квадратите на дължините на другите две страни.
Хипократ, известен като „бащата на западната медицина“, революционизира практиката на медицината, като наблегна на наблюдението, диагнозата и значението на етиката в здравеопазването.
Олимпийският огън, запален от слънчевите лъчи в Олимпия, Гърция, символизира древните олимпийски игри и се носи от факлоносци до града домакин на съвременните олимпийски игри.
Битката при Маратон през 490 г. пр. н. е. е ключова победа за Атина над Персийската империя, водеща до легендата за маратонското състезание, кръстено на разстоянието, което един пратеник е пробягал, за да достави новината за победата в Атина.
Делийската лига, първоначално създадена като отбранителен съюз срещу персийската агресия, се превърна в доминирана от Атина морска империя, която наложи данък на държавите-членки, което доведе до негодувание и конфликт.
Атинският държавник Перикъл ръководи период на процъфтяваща демокрация, културни постижения и имперска експанзия, известен като „Епохата на Перикъл“ през 5 век пр. н. е.
Храмът на Артемида в Ефес, едно от Седемте чудеса на древния свят, е монументален храм, посветен на богинята Артемида и разположен в днешна Турция.
Минойската цивилизация, съсредоточена на остров Крит, процъфтява от около 2700 до 1450 г. пр.н.е. и е известна със своето изтънчено изкуство, архитектура и морска търговия.
Микенската цивилизация, възникнала на континенталната част на Гърция около 1600 г. пр.н.е., е известна със своите укрепени дворци, воинска култура и широки търговски мрежи.
Битката при Платея през 479 г. пр. н. е. е решителна сухопътна победа за гръцките градове-държави, водени от Спарта, над Персийската империя, ефективно прекратявайки опитите на персите да завладеят Гърция.