П рез последните десетилетия палеонтолозите разкриха редица неизвестни по-рано факти за динозаврите. Откритията, които учените не спират да правят с помощта на модерните технологии, непрекъснато променят представите ни за тези забележителни създания.
Примери в това отношение са няколко изследвания, които хвърлят повече светлина върху здравословните проблеми на динозаврите. Резултатите от тях показват, че част от болестите, от които те страдали, не само съществуват и до днес, но дори засягат и хората.
Някои експерти предполагат, че въпросните болести се превърнали в една от основните причини за изчезването на динозаврите.
Рак
Преди близо 20 години екип от учени, начело с Брус Ротшилд от медицинския университет в Рутстаун, Охайо, направи едно изненадващо откритие – динозаврите страдали от ракови заболявания. Експертите изследвали около 10 000 вкаменелости, съхранявани в няколко музея в САЩ и Канада. Те принадлежали на различни видове – тиранозаври, стегозаври, трицератопси и др. Само във фосилите на 29 от общо 97-те изследвани хадрозаври обаче били открити следи от туморни образувания. Учените все още не са сигурни защо само този вид бил засегнат от смъртоносната болест. Според най-популярната теория, причината се крие в някои опасни химикали в иглолистните растения, с които въпросните животни се хранели.
Our technician Darren Tanke found hadrosaur fossil material in Dinosaur Provincial Park with anomalies that were evidence of a rare bone cancer. Read the @CBCNews @mle_chung article: https://t.co/voBG6VhJA4 pic.twitter.com/tL8QzAHQi1
— Royal Tyrrell Museum of Palaeontology (@RoyalTyrrell) February 18, 2020
Друго изследване обаче разкри, че не само хадрозаврите страдали от ракови заболявания. През 1989 г. в канадската провинция Албърта били намерени вкаменелости от рогат динозавър, наречен центрозавър, Учените веднага забелязали, че една от костите е с твърде необичайна форма. Първоначално те предположили, че става въпрос за зараснала фрактура. Години по-късно въпросният фосил бил подложен на подробен анализ, в резултат на който станало ясно, че изкривяването се дължи на остеосаркома – агресивен рак на костите. Туморът бил масивен, „по-голям от ябълка“, отбелязва палеонтологът Дейвид Евънс от Кралския музей в Торонто.
Малария
Съществуват редица доказателства, че маларията е една от най-древните болести. Тя била пренасяна от насекоми, живели преди повече от 100 млн. години. Става въпрос за несъществуващ вече вид кръвосмучещи мушици, които обитавали крайречни райони.
Някои изследователи, сред които е ентомологът Джордж Пойнър-младши от университета в Орегон, дори смятат, че маларията допринесла за измирането на динозаврите преди 65 млн. години.
Все още обаче няма убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение. И до ден днешен няма ваксина, която да осигурява пълна защита срещу болестта. Пойнър смята, че детайлното анализиране на историята на маларията може да помогне за справянето с този проблем и да спаси живота на много хора.
Пърхот
Пернат динозавър, живял преди около 125 млн. години, е най-древното създание, което имало пърхот. Учените отбелязват, че въпросното животно е микрораптор – малък хищник с размерите на гарван.
The Microraptor was one of the smallest dinosaurs & lived during the early Cretaceous. They measured 70cm long.
— Extinct Animals 🦣🦤 (@Extinct_AnimaIs) August 21, 2022
(Credit Emily Willoughby) pic.twitter.com/VhOPZyGyNk
Следи от пърхот впоследствие били забелязани и във фосили на бейпиаозавър и синорнитозавър (представителите на тези видове били около два пъти по-големи от микрорапторите). Самото откритие било направено случайно, в рамките на изследване на една важна еволюционна загадка – дали пернатите динозаври имали мека и деликатна кожа като на съвременните птици или нещо, приличащо на роговата „броня“ на гущерите.
„Пърхотът във фосилите е почти идентичен с този при съвременните птици. Вижда се дори спираловидно усукване на отделните влакна“, отбелязва д-р Мария Макнамара, която е един от авторите на изследването.
Също както и при хората, пърхотът на пернатите динозаври се състои от твърди клетки, наречени корнеоцити. Важно е да се отбележи, че при птиците той се образува при лющенето на тяхната кожа, в резултат на което нейният мъртъв горен слой пада. Предполага се, че тази характеристика се появила за пръв път през периода Юра.
„Много е вълнуващо да се проследи как кожата на ранните птици и пернатите динозаври еволюирала бързо в отговор на появата на перата“, добавя д-р Макнамара.
Катаракта
В някои от своите научни трудове офталмологът Лорънс Крофт изказва предположението, че динозаврите масово страдали от катаракта (очно заболяване, наричано още „перде на окото“, което представлява потъмняване на естествената леща). Според него много от тях ослепели напълно и това се превърнало в една от основните причини за изчезването им. Крофт посочва още, че високите нива на ултравиолетова радиация, идваща от Слънцето, не само увредили очите на динозаврите, но и довели до катастрофални климатични промени. В същото време бозайниците успели да се справят с този проблем, тъй като ловували предимно през нощта.
More dinosaur fossils are currently being discovered then at any point in history and there are now more than 1,200 genera of dinosaurs. Feast your eyes upon these fantastic fossils: https://t.co/PqhVYTxhUA
— Nat Geo Photography (@NatGeoPhotos) September 26, 2018
Повечето палеонтолози не са съгласни с теорията на Крофт и подчертават, че няма никакви доказателства в нейна подкрепа. Според тях ако ултравиолетовата радиация действително била токова силна, с течение на времето динозаврите щели да развият някакъв защитен механизъм, с помощта на който да се предпазват от нея.
Туберкулоза и пневмония
Учените смятат, че въпросните две болести са по-стари дори и от динозаврите. Съществуват доказателства, че от белодробно заболяване страдал представител на вида Proneusticosasiacus – морско влечуго, живяло преди около 245 млн. години. Откритието било направено, след като негови фосили били подложени на рентгенов анализ. Резултатите от изследването показали, че някои от ребрата на влечугото са с необичайна форма. Първоначално учените предположили, че тези изкривявания са причинени от наранявания, гъбички или туморни образувания, но след това се оказало, че всъщност става въпрос за пневмония или екстрапулмонарна туберкулоза.
Експертите установили още, че праисторическото влечуго страдало от заболяването в продължение на месеци или дори години, преди да умре. Някои учени на свой ред смятат, че изследваните кости всъщност са от друг вид – Cymatosaurus. Любопитна подробност е, че както Proneusticosasiacus, така и Cymatosaurus са тясно свързани с нотозаврите – морски влечуги, които живеели и се размножавали на сушата, но ловували във водата, подобно на тюлените (случайно или не, тези бозайници сравнително често се разболяват от туберкулоза).
Още от автора:
Непознатото масово измиране, довело до изчезването на 2/3 от видовете на Земята
Как динозаврите се превърнаха в птици
Съвременниците на динозаврите, които са живи и днес
Новите открития, които променят представите ни за динозаврите
Защо женската богомолка изяжда мъжкия след секс
Истинската история на седемте смъртни гряха
Малтусианският проблем: Обречено ли е човечеството
„Марс е населен от обезумели градинари“: Най-странните теории за извънземни
Извънземното чудовище, което ужаси САЩ
Краят на света, който така и не настъпи
Малките сиви извънземни – историята на един феномен
