Н асекомите са удивителни същества. Те са най-голямата група животни в света, като на всеки човек се падат по приблизително 300 млн. от тях.
Насекомите също така са и първата голяма група животни, излезли на сушата през геоложкия период Карбон (преди 359 – 299 млн. години).
В хода на своята еволюция, някои видове са развили наистина уникални умения и защитни механизми, благодарение на които успяват да се справят с всякакви заплахи и да оцелеят в крайно неблагоприятни условия.
Миризливите насекоми
Отделянето на неприятна миризма е сред най-разпространените защитни механизми в природата. Съществуват хиляди видове насекоми, които прибягват до подобни методи при заплаха.
Като се има предвид, че те са разпространени по цял свят, спокойно можем да заключим, че въпросният механизъм е повече от ефективен. Един от най-известните примери в това отношение са представителите на семейство Миризливки.
Всъщност тъй като повечето от тези видове са инвазивни и нанасят големи щети на реколтите, учени от години се опитват да използват оси, с помощта на които да намалят популациите на вредителите.
Сексуален канибализъм
При богомолките, както и при паяците от вида Черна вдовица, е разпространена една жестока практика, която на пръв поглед изглежда меко казано странна. След като се чифтосат, женските изяждат своите партньори. Каква е причината за това? С поглъщането на мъжкия, бъдещите майки си осигуряват редица важни хранителни вещества, благодарение на които снасят повече яйца.
Praying mantis seen hunting for fish in wild for first time ever https://t.co/QzAewTjYqR pic.twitter.com/xEb2JriFWi
— The Independent (@Independent) September 22, 2018
Освен това редица изследвания показват, че по-голямата част от въпросните вещества преминават директно в потомството. Трябва да се отбележи и още нещо важно – не всички мъжки биват изядени след приключването на съвкуплението. Всъщност по различни оценки това се случва с между 13 и 28 процента от тях.
Повръщането като защитна тактика
Ръждивата борова листна оса използва един от най-необичайните и противни защитни механизми, наблюдавани в природата. Обяснено най-просто, ларвите на тези насекоми се събират на големи групи и повръщат върху всеки хищник, който реши да ги приближи.
Интересна подробност е, че някои от тях всъщност не участват в този процес, но се възползват от действията на останалите. Изследванията на ентомолозите разкриват, че тези „използвачи“ най-често са мъжки ларви, които растат по-бързо, тъй като не изразходват своите хранителни вещества.
Въпросната защитна тактика несъмнено е ефективна, но също така намалява значително шансовете за оцеляване на ларвите.
Гъсеница или змия?
В природата съществуват редица примери за същества, които използват мимикрията като основен метод за защита. Сред тях са гъсениците на ястребовите молци.
Тяхното умение е наистина уникално – те променят формата и външния си вид така, че да заприличат на главата на отровна змия. По този начин, гъсениците могат да стреснат и пропъдят всеки хищник, който се приближи до тях.
Светещите хлебарки
Биолуминесценцията (процес, при който живи организми излъчват светлина) е нещо, което се среща сравнително често в океаните и моретата. Учените отбелязват, че около 90 процента от дълбоководните форми на живот произвеждат светлина под една или друга форма.
Биолуминесценцията обаче се среща рядко на сушата. Най-често тя се използва от насекоми за привличане на партньор, както е при светулките.
Не такъв е случаят с хлебарките от вида Lucihormetica luckae, които се срещат единствено в Еквадор.
С необичайното си умение да излъчват светлина те имитират външния вид на отровни бръмбари и по този начин отблъскват хищниците. По-задълбочените изследвания на тези хлебарки са затруднени от тяхната ограничена популация.
Също като колибри
Гълъбовата опашка е един от най-редките и странни видове молци, който е разпространен основно в някои райони на Северна Америка, Южна Европа и Северна Африка.
Какво го прави толкова необичаен? Неговата изключителна прилика с колибрито.
Гълъбовата опашка има дълъг хобот и може да лети, задържайки се на едно място, докато се храни с нектар. Размахът на крилата на тези молци достига до 4 – 5 см. Предните им крила са сивокафяви, а задните – оранжеви. Освен че са много красиви, те играят важна роля при опрашването на редица растения.
Летящи скорпиони
Какво ще направите, ако видите, че към вас лети насекомо с нещо, което прилича на жило на скорпион? Най-вероятно ще се стреснете, но спокойно – няма никаква опасност то да ви ужили.
Всъщност въпросното насекомо е скорпионна муха (известно и с името скорпионник). „Жилото“ му пък изобщо не е жило, а копулационният апарат на мъжките – или, иначе казано, неговият полов орган.
Освен това брачните ритуали при скорпионните мухи са не по-малко странни. Те включват правенето на „подаръци“ като мъртви насекоми или парчета от паяжина.
Бръмбари бомбардировачи
На пръв поглед тези бръмбари изглеждат напълно обикновени, но всъщност крият една взривоопасна тайна. Когато бъдат нападнати, те изхвърлят гореща и отровна смес, при което се чува шум, подобен на експлозия.
The bombardier beetle exterminates attackers by ejecting a hot noxious chemical spray from the tip of its abdomen. This unique defense mechanism is produced from a reaction between two chemical compounds, hydroquinone and hydrogen peroxide.#WildlifeWednesday 🐜 pic.twitter.com/5c35cdtwr7
— Science Channel (@ScienceChannel) June 17, 2020
Ако например някоя жаба се опита да изяде такъв бръмбар, тя ще бъде принудена да го изплюе почти моментално, тъй като той ще изхвърли в устата ѝ въпросната отровна течност. Тя се съхранява в специален резервоар, намиращ се в коремната кухина на насекомото. Отделя се от две симетрично разположени ендокринни жлези и е съставена от хидрохинон и водороден пероксид. Сместа може да достигне температура от цели 100 градуса по Целзий.
Още от автора:
Опасна красота: Камъкът, който носи нещастие
Истинската история на седемте смъртни гряха
Революцията, която промени Европа
Пет невероятни тайни, които крие загадъчният Сибир
Новите открития, които променят представите ни за динозаврите
