С ъвременната популярна култура изобилства от чудати образи, които са повече от добре познати на милиони хора по цял свят. Един от тях е този на малките сиви извънземни. Днес той се е превърнал в своеобразен символ на вярата, че ние не сме единствените интелигенти същества във Вселената. В същото време, малките сиви извънземни често се свързват и с някои конспиративни теории.
На какво се дължи тяхната популярност?
Professor of Physics suggests that governments are covering up the existence aliens and UFOs of https://t.co/COsoYhIYVO
— The Independent (@Independent) July 2, 2018
За да дадем отговор на този въпрос, първо трябва да се върнем повече от век назад във времето. През 1891 г. е публикуван романът на Кенет Фолингсби „Приказка за бъдещето“. В него главният герой се среща с извънземни, които имат сива кожа, а главите им са с формата на балон. Две години по-късно излиза статия на Хърбърт Уелс, озаглавена „Човекът през милионната година“. В нея той описва своята визия за начина, по който ще изглеждат хората в бъдещето. Според прословутия фантаст, те няма да имат носове, усти и коса, а главите им ще са значително по-големи.
Най-голямо влияние върху изграждането на образа на малките сиви извънземни всъщност има романът „Непознатата опасност“ на шведския писател Густав Сандгрен (той написал въпросната книга под псевдонима Габриел Линде). В него авторът описва представители на извънземна раса, които имат големи глави без коса, имат широки черни очи, ниски са на ръст и носят костюми, направени от специален сив материал. Романът съдържал и илюстрации, като изображенията на въпросните извънземни напомнят изключително много на малките сиви извънземни.
How Betty and Barney Hill's Alien Abduction Story Defined the Genre https://t.co/KiIbokGsF8
— Raymond Michael Roberts (@Raymond10449530) May 19, 2021
Нов етап от развитието на този образ настъпил през 1965 г. Тогава в няколко американски вестника е публикувана необичайната история на Бети и Барни Хил. Двойката твърди, че е била отвлечена от хуманоидни извънземни със сива кожа. Разказът им привлича голямо внимание. Един от хората, заел се да разследва случая, е писателят Мартин Котмайър. През 1990 г. той публикува статия, в която изразява предположението, че спомените на Барни Хил, които били разкрити под хипноза, всъщност най-вероятно не са реални. Котмайър смята, че мъжът е повлиян от епизод на фантастичния сериал „До краен предел“, в който били показани изглеждащи по сходен начин извънземни. Въпросният епизод бил излъчен 12 дни преди хипнотичния сеанс на Барни Хил.
Каквато и да е истината, популярността на малките сиви човечета започнала да става все по-голяма. През 80-те години на миналия век много хора започнали да ги свързват с предполагаемата катастрофа на извънземен космически кораб в Розуел, Ню Мексико, през 1947 г. В медиите се появили внушителен брой публикации, в които се твърдяло, че от останките на кораба били извадени телата на няколко малки сиви извънземни (твърди се, че едното от тях дори било живо). През 1987 г. писателят Уайтли Страйбър пък публикувал книгата „Причастие“, в която описва своите срещи с представители на няколко чуждопланетни цивилизации. Едни от извънземните били сиви на цвят, ниски и с големи глави. Книгата предизвикала сензация, станала бестселър на вестник „Ню Йорк Таймс“ и дори се сдобила с екранизация през 1989 г., в която участвал известният холивудски актьор Кристофър Уокън.
The truth is out there. Another former federal official is acknowledging that there have been some reported sightings that just don't have an explanation. https://t.co/kwMJZNgyKQ
— USA TODAY (@USATODAY) May 17, 2021
Популярността на малките сиви не спира да расте и през 90-те години на миналия век. Предполагаемото съществуване на тези извънземни се оказва в основата на редица конспиративни теории, свързани с тайни и влиятелни общества, искащи да създадат нов световен ред. За това допринася хитовият сериал „Досиетата Х“, в който централна тема е именно идеята за глобален заговор, целящ да прикрие от обществеността истината за извънземните. През 1995 г. Рей Сантили налива масло в огъня, обявявайки, че се е сдобил с кадри, на които се вижда аутопсия на малко сиво същество. Според него, става въпрос за извънземно, което било част от екипажа на космическия кораб, разбил се в Розуел. През 2006 г. Сантили признава, че кадрите всъщност представляват „възстановка“, тъй като оригиналният филм е изгубен. Той, обаче, не спира да твърди, че подобна аутопсия наистина е била извършена през 1947 г.
Why aren't astronomers paying more attention to UFOs? https://t.co/S1G6PRD7sK pic.twitter.com/HpYy6Z0Tf3
— Forbes (@Forbes) May 21, 2021
През последните десетилетия са документирани голям брой случаи на хора, твърдящи, че са били отвличани от хуманоидни същества с нисък ръст и сива кожа. Неврологът Стивън Новела смята, че за това има съвсем конкретно обяснение. Според него, малките сиви извънземни са продукт на човешкото въображение и въплъщават всичко, което съвременните хора свързват с интелигентността. Неслучайно много от жертвите на тези предполагаеми отвличания споделят, че извънземните могат да комуникират телепатично, а технологията, с която разполагат, е изключително напреднала, добавя Новела.
През 2005 г. Фредерик Малмстрьом пише в списание Skeptic, че малките сиви всъщност представляват остатъчен спомен от ранното детско развитие. Той успява да реконструира образа на тези извънземни на базата на начина, по който се предполага, че бебетата възприемат лицата на своите майки.
Изследването на Малмстрьом дава и още едно обяснение за популярността на малките сиви. Според него, фактът, че повечето предполагаеми жертви на отвличания си спомнят за случилото се едва след като се подложат на хипноза, не е случаен. Той предполага, че изникващият в съзнанието на тези хора образ на малките сиви е потиснат и изкривен спомен за случило се травматично събитие. "Често е по-лесно да си представим, че сме били отвлечени от извънземни същества, отколкото да се изправим пред болезнените спомени за жестоко нападение или системен тормоз", смята Малмстрьом.
