П охот, чревоугодие, алчност, гордост, гняв, завист и леност – според християнството, това са седемте смъртни гряха, от които всеки човек трябва да страни.
Макар и да не се споменават в Библията, те представляват важна морална категория от християнската етика.
Историята на концепцията за седемте смъртни гряха е дълга и според редица изследователи започва преди цели 17 века.
'The Seven Deadly Sins and the Four Last Things' is a painting attributed to Hieronymus Bosch. 4 small circles, detailing Death, Judgment, Heaven, and Hell surround a circle in which the 7 deadly sins are depicted. At the centre, Christ can be seen emerging from his tomb. pic.twitter.com/iqxomrlCBA
— Tatiana Fajardo (@Tatiana19796) February 5, 2019
Какво всъщност знаем за нейния произход? И как въпросният списък се е превърнал в това, което познаваме днес?
Осемте духа на лукавството
Евагрий Понтийски е раннохристиянски монах и аскет, живял през IV век. Роден е в Иверия, на територията на днешна Грузия. Предполага се, че през 380 г. заминава за Константинопол, където според преданията се сблъсква с редица изкушения. В резултат през 383 г. се отправя към Йерусалим, където става монах и води отшелнически живот до смъртта си през 399 г.
Той е автор на няколко произведения, в които засяга теми като пороците, покаянието и смирението. Според Евагрий Понтийски, съществуват „осем духа на лукавството“: чревоугодие, похот, алчност, гняв, леност, тъга, суета и гордост. Той предупреждава, че монасите трябва да се стремят да избягват всеки досег с тези „греховни помисли“, за да запазят своето благочестие.
Ученикът на Евагрий Понтийски – Йоан Касиан Римлянин, пренесъл тези идеи в Западна Европа, където започнало превеждането им от старогръцки на латински.
През VI век папа Григорий I (известен и с името Григорий Двоеслов заради съчинението си „Диалози“. Той е първият папа, който в миналото си е бил монах) променил списъка, създаден от Евагрий Понтийски.
Today in #history: Consecration of Pope Gregory I (Gregory the Great). (590 CE) #OnThisDay
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) September 3, 2021
Read more: https://t.co/VEAU3opZpa pic.twitter.com/lOlbpyEgrd
Той премахнал „леност“ и добавил „завист“. Освен това, Григорий I извадил „гордост“ от списъка, обявявайки, че този грях е повелител на всички останали. Според редица историци, по този начин била създадена най-ранната версия на т. нар. седем смъртни гряха.
Нови промени
През XIII в. италианският теолог и философ Тома Аквински също въвежда промени в списъка, за което пише в един от своите най-значими трудове – „Сума на теологията“. Той връща „леност“ за сметка на „тъга“ и, подобно на Григорий I, посочва гордостта като неоспорим повелител на останалите седем гряха.
Достигналият до наши дни списък на практика е този, създаден от Тома Аквински, но с една разлика – гордостта замества суетата.
Концепцията за седемте смъртни гряха е популярен мотив в средновековното изкуство и литература, което ѝ е помогнало да се запази през вековете. Днес тя може да бъде открита в редица филми и сериали. Примери в това отношение са холивудски хитове като „Адвокат на дявола“, „Седем“ и „Шазам“.
А защо тези грехове са наречени „смъртни“? Отговор на този въпрос дава Ричард Нюхаузър – професор по английски език от университета в Аризона. Според него причината е, че те „водят до смъртта на душата“.
How hackers exploit “the seven deadly sins” http://t.co/WbVf7uRj
— BBC News (UK) (@BBCNews) December 17, 2012
„Според Католическата църква, подобно нещо може да се случи, ако човек извърши един от тези грехове и не се изповяда или покае. По този начин, той на практика обрича душата си на вечни мъки в ада", отбелязва проф. Нюхаузър.
Какво знаем за смъртните грехове?
- Гордост
В някои версии на списъка тази дума е заместена от „суета“. Това обаче са две различни понятия и не е правилно да се поставят под общ знаменател, обяснява проф. Кевин Кларк от университета „Сейнт Патрик“ в Калифорния.
„Суетата е онзи порок, който ни кара да проверяваме броя на „харесванията“ на нашите публикации в социалните мрежи. Гордостта е нещо различно – според теолозите, тя е грях, който ни кара да си приписваме пълната заслуга за всякакви дела, без да признаваме ролята на Господ“, обяснява проф. Кларк.
- Алчност
„Още през VI век папа Григорий I пише, че алчността не е просто желание за богатство, но и за почести и титли“, отбелязва проф. Нюхаузър. Той добавя, че тя може да бъде предизвикана дори и от неща, които не са материални. Показателен е фактът, че въпреки всички промени през вековете, алчността неотменно присъства в списъка на смъртните грехове.
- Завист
Този грях не присъства в най-ранната версия на списъка, създадена от Евагрий Понтийски. „Той обаче включил тъгата – „а тя е тясно свързана със завистта. Ако се замислим, ще установим, че завистта всъщност се изразява в две неща: да се радваме на чуждото нещастие и да се чувстваме зле, когато видим колко щастлив е някой друг“, подчертава проф. Кларк. Това отбелязва и папа Григорий I, който добавил завистта към смъртните грехове. По думите му, тя поражда „радост от нещастията на ближния и страдание от неговото благоденствие“.
- Гняв
За мнозина това може да изглежда като нормална реакция, породена от някаква несправедливост, но не и според християнските традиции. Счита се, че ако гневът прерасне в желание да се нарани или убие друго човешко същество, то това е тежък грях. През Средновековието, той бил изобразяван както със сцени на сражения, така и с такива на хора, които сами отнемат живота си.
- Похот
Да се даде категорично определение на тази дума не е лесна задача. В продължение на векове за похот се смятало „прекомерното желание или твърде голямата наслада“, която човек може да изпита от сексуалния акт. Спокойно може да се заяви, че това е грехът, за който общественото мнение се е променило най-много. Примери в това отношение са контролът на раждаемостта и еднополовите бракове. И до днес Църквата се обявява против тях, но все повече хора я призовават да промени позицията си по тези въпроси.
- Чревоугодие
Според някои от първите християнски теолози, този грях включва както преяждането, така и пиенето на твърде много алкохол. „Малко известен факт е, че в продължение на векове за чревоугодие се считало и още нещо – желанието за хранене със скъпи деликатеси“, отбелязва проф. Кларк.
- Леност
Днес използваме тази дума като синоним на мързел, но за средновековните християни значението ѝ било друго. Те считали за лениви онези хора, които „не се стараели да изпълняват своите духовни задължения“, подчертава проф. Нюхаузър. Папа Григорий I отбелязал, че тъгата може да доведе до „леност при изпълнение на ежедневните задачи“ (макар че леността не присъства в неговия списък на седемте смъртни гряха). Тома Аквински също прави паралел между тъгата и леността в своите съчинения.
Още от автора:
Да родиш пред десетки зрители: Шокиращата история на кралските раждания
Забравената история на „жените за утеха“ на японската армия
Те са „белега на звяра“: Как се злоупотребява с вярата на хората
Непознатата история на кръстоносните походи
Какво не знаем за най-тъжния ден за християните – Разпети Петък
