Global Footprint Network е международна организация за устойчиво развитие, която всяка година определя датата, на която човечеството е изразходвало толкова природни ресурси, колкото всички екологични системи на планетата могат да възстановят за 12 месеца.
Фактът, че с всяка следваща година този ден настъпва все по-рано, е повод за много притеснения. Ако през 1971 г. човечеството за пръв път е излязло „на червено“ (денят на екологичния дълг тогава настъпил на 21 декември), то миналата година това се случи на 29 юли.
With 155 days left in 2021, humans have already surpassed what global resources can sustain in a single year, according to international sustainability organization Global Footprint Network. https://t.co/StC122fjMw pic.twitter.com/BFgccTSTdj
— ABC News (@ABC) July 29, 2021
Обяснено най-просто, ние използваме много повече ресурси в рамките на една година, отколкото ни се полагат чисто математически. В същото време отделяните емисии парникови газове надвишават количествата, които екосистемите могат да поемат. Означава ли това, че ще настъпи момент, в който нарастващото потребление ще изчерпа всички ресурси, които Земята може да предложи? Отговор на този въпрос се опитва да даде един учен, живял преди близо три века.
Малтусианският проблем
Томас Малтус (1766 – 1834 г.) е английски свещеник, социолог и икономист, който през 1798 г. публикува своето най-значимо произведение – „Есе за законите на населението“.
Той обобщава основния си аргумент по следния начин: „Нарастването на населението е безкрайно по-голямо от способността на земята да изхранва човечеството“. Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа. Причината е относително проста – населението се увеличава в геометрична прогресия, а средствата за изхранването му – в аритметична.
OTD 1766 Thomas Malthus was born (d 23 Dec 1834).Cofounder of the Statistical Society of London (1834). Best known for An Essay on the Principle of Population as It Affects the Future Improvement of Society, with Remarks on the Speculations of Mr. Godwin 1/2 pic.twitter.com/uSfDMxLzTR
— ASA History of Statistics Special Interest Group (@HOS_ASA) February 13, 2022
Малтус смята, че това, което държи населението под контрол, са нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара (към тях той включва предпазването от забременяване и хомосексуалността). Неговото заключение е, че броят на хората остава сравнително постоянен в дългосрочен план, защото планетата не може да поддържа значителни нараствания за по-продължителни периоди.
Въпреки че драстичното увеличаване на световното население през последния век в голяма степен опровергава твърденията на Малтус, неговите идеи продължават да се радват на значителна популярност сред редица икономисти и природозащитници.
Песимистични прогнози
Когато пише своето произведение, Малтус се противопоставя на общото мнение, че човечеството е в процес на постоянен възход. Основната му идея е, че докато населението се увеличава лавинообразно, производството на храни нараства с по-постепенни темпове в резултат от закона за намаляващата възвръщаемост – т.е. има ограничена площ от земя, на която може да се отглежда зърно, а увеличаването на работната ръка води до незначителен ръст на производството.
Следователно, твърди Малтус, недостигът на храни е неизбежен, тъй като повишаването на тяхното предлагане винаги ще е по-бавно от растежа на населението.
В резултат произтичащото от това недохранване ще доведе до увеличаване на смъртността, придружено от спад в раждаемостта, тъй като семействата вземат решение дали да имат деца или не на базата на храната, с която разполагат.
По този начин населението навлиза в период на естествено намаляване, при което се натрупва храна и условията на живот като цяло се подобряват, смята още Малтус.
После обаче колелото се завърта отново, тъй като тези подобрени условия водят до по-малка смъртност и насърчаване на раждаемостта. Това увеличава както населението, така и недостига на храна.
An uninterrupted supply of food benefits the citizens of all countries. In @barronsonline, @DavidMalpassWBG writes on the need for maintaining global flows of food, especially in a time of rising economic and geopolitical stress. https://t.co/yn5rJza7A6
— World Bank (@WorldBank) April 14, 2022
Този „Малтусиански капан“, както става известен по-късно, върви ръка за ръка с цикъл на икономическа стагнация, в условията на която човечеството оцелява с малкото, което има, в очакване на следващата неизбежна вълна от глад, болести или други бедствия. „Да се предотврати повтарянето на това нещастие, уви, не е по силите на човека“, заключава Малтус.
Ролята на технологиите
През XIX в. идеите на Малтус получават широко признание. Самият той не предлага лесно решение на проблема. По думите му дори отпускането на държавни помощи само би довело до увеличаване на населението, което на свой ред ще ускори появата на недоимък.
Тук трябва да се отбележи нещо много важно – той не взема предвид техническото и икономическото развитие на човечеството. Именно то позволява изхранването на много по-голям брой хора през XX и ХХI век, отколкото Малтус някога си е представял, че ще бъде възможно.
Въпреки това неговите аргументи оказват голямо влияние върху видни учени като Чарлз Дарвин и Джон Мейнард Кейнс. В наши дни, когато редица еколози и икономисти се опасяват, че Земята наистина приближава границите на своя потенциал и борбата за ресурси, сред които е водата, се превръща в напълно реална заплаха, мнозина започват да мислят, че Малтус може би е имал право.
Войни за вода
Каква е ситуацията в наши дни? По данни на Global Footprint Network и международната природозащитна организация WWF, страните по света изразходват природните ресурси с различна скорост.
How the Nile could see a 'water war' https://t.co/B2jlPuveKu
— BBC News (World) (@BBCWorld) February 24, 2018
Никак не е изненадващо, че държави като САЩ, Китай, Германия и Катар са сред лидерите в тази класация и са едни от най-големите потребители.
Според учените чисто математически, за да задоволим консумацията при настоящите темпове, запазвайки баланса между наличните ресурси и потреблението, ще ни е нужна приблизително още една планета.
Експертите са единодушни, че ограничаването на емисиите на парникови газове в световен мащаб би помогнало значително за преодоляването на този проблем. Ако въпросните емисии бъдат намалени наполовина, човечеството ще спечели около 93 дни годишно – т.е. денят на изчерпването на ресурсите ще бъде изместен до октомври, изчисляват от Global Footprint Network. Освен това бихме могли да спечелим допълнителни 15 дни, ако заменим 50 процента от потреблението на месо с вегетариански продукти.
Показателен е и още един факт – през XX век потреблението на вода е нараснало два пъти повече спрямо темповете на увеличаване на населението. Това оставя стотици хиляди хора в различни точки на планетата без постоянен достъп до питейна вода.
По тази причина редица експерти предупреждават, че наближава моментът, в който ще се водят войни за тази жизненоважна течност. Климатичните промени допринасят за проблема, тъй като високите температури и сушите ограничават по драстичен начин водните ресурси в някои райони.
криза, която тихо расте" />
