Д инозаврите не са изчезнали. Те са навсякъде около нас. Всеки ден ние виждаме техните наследници – птиците. Повечето учени са единодушни, че те са произлезли от група двуноги динозаври, наречени тероподи.
Нейни представители са хищници като емблематичния Тиранозавър рекс и значително по-малките велосираптори.
Chinese 'rainbow dinosaur' had iridescent feathers like hummingbirds https://t.co/5OCVNcG8Tn pic.twitter.com/DO4v5QIvCz
— Reuters (@Reuters) January 16, 2018
Онези тероподи, които в най-голяма степен приличат на съвременните птици, тежали между 50 и 250 кг, имали мощни челюсти, големи и остри зъби, както и забележително малки мозъци.
Впечатляващи трансформации
В продължение на десетилетия, единствената връзка между динозаврите и птиците, с която палеонтолозите разполагали, бил археоптериксът. Това създание имало крила, покрити с пера, но също така и зъби и дълга опашка, присъщи на динозаврите.
На археоптерикса отнело едва около 10 млн. години, за да се сдобие с някои характерни за птиците черти – незначителен период от еволюционнна гледна точка.
На какво се дължи тази забележителна метаморфоза?
Според някои учени, големите еволюционни скокове изискват мащабни генетични промени, които са много по-различни от обичайните трансформации, през които видовете преминават постепенно в хода на своето развитие.
Праисторически секс: Как са го правили динозаврите
Само по подобен начин може да бъде обяснено как 150-килограмов теропод може да се превърне в праисторическата птица Iberomesornis, която е с размерите на врабче.
В същото време все повече открития показват, че определени характеристики на птиците – като перата, например, са се появили много по-рано, отколкото се смяташе преди, което в известна степен противоречи на теорията за внезапния еволюционен скок.
The discovery of more complex feathers in dinosaur species implies that feathers originated and diversified early on, likely for insulation and display—not flight. Read more: https://t.co/GNP0HLfJ4i #NatGeoReimaginingDinos pic.twitter.com/7pJNRee2ru
— National Geographic (@NatGeo) October 8, 2020
По тази причина повечето палеонтолози са на мнение, че птиците всъщност са „комбинирали“ някои вече съществуващи специфични черти и са започнали да ги използват по нов начин. Заключението им е, че няколко наглед незначителни промени са довели до един от най-големите еволюционни скокове в историята на нашата планета.
Стъпка по стъпка
През 90-те години на миналия век в Китай са открити значителен брой фосили, които разкриват нещо изненадващо: повечето от динозаврите не разполагали с крила, но имали пера с различни размери. Това нагледно показва, че превръщането на тези огромни същества в птици е бил плавен процес, продължил дълго време. Един от най-очевидните примери в подкрепа на това твърдение са целурозаврите, които се считат за предците на археоптериксите. Редица изследвания на техни фосили показват, че при тях не е имало „еволюционен скок“, а серия от постепенни промени.
„Едно нещо трябва да се подчертае дебело: динозаврите не са се превърнали в птици за една вечер. Това е станало стъпка по стъпка: първо е настъпила промяна в начина им на ходене, после са се появили пера, които постепенно са ставали все по-сложни и разнообразни, след това костната им структура е претърпяла известни изменения, а накрая са се сдобили с крила“, обяснява палеонтологът от университета в Единбург Стивън Брусати.
Неговите проучвания показват, че когато археоптериксите и останалите наследници на целурозаврите се появили, те започнали да еволюират много по-бързо от останалите динозаври.
'Dancing dragon' shows feathers grew differently on dinosaurs and birds https://t.co/XBf24r9y9J pic.twitter.com/IS0yfrh8DK
— Reuters (@Reuters) January 18, 2020
„Изглежда, че птиците не са резултат от еволюционен скок, а по-скоро са предизвикали такъв“, обяснява още Брусати.
Предимствата на малките размери
Най-новите изследвания показват, че прародителите на съвременните птици са се смалили изненадващо бързо. Това навежда учените на мисълта, че по-малкият размер се е превърнал във важно преимущество от еволюционна гледна точка.
Този процес започнал преди около 200 млн. години (приблизително 50 млн. години преди появата на археоптерикса).
„На пръв поглед това изглежда крайно необичайно, тъй като през въпросния период повечето динозаври ставали все по-големи“, отбелязва Майкъл Бентън, който е палеонтолог от университета в Бристъл.
Данните, с които палеонтолозите разполагат, сочат, че по-малките видове имали някои сериозни предимства пред по-големите.
„Техният по-скромен размер отварял редица възможности пред тях – нови местообитания, нов начин на живот, а и промени във физиологията им“, смята Брусати.
Fossilized feathers hint at how small carnivorous dinosaurs weathered long, cold winters inside the Antarctic Circle 118 million years ago https://t.co/73FdIgIcEM
— National Geographic (@NatGeo) November 26, 2019
Бентън на свой ред добавя, че смаляването на предците на птиците е свързано с живота по дърветата, които са ценен източник на храна и подслон. Несъмнено най-важното умение, които те придобили, е летенето. Колкото по-малки били създанията, толкова по-лесно се научавали да махат с крила и да изминават все по-големи разстояния, без да докосват земята.
Изненадващо откритие
Годината е 2008-а. Архат Абжанов, който е биолог от Харвардския университет, се захванал с нелеката задача да извърши подробен анализ на огромен брой алигаторски яйца. Любопитна подробност, която повечето хора не знаят, е, че алигаторите имат общи прародители с динозаврите. По тази причина те са по-близки родственици с птиците, отколкото с гущерите.
В хода на своята работа Абжанов се натъкнал на един любопитен факт: главите на алигаторите в известна степен напомняли на тези на птиците, а алигаторските ембриони – на пилета.
Ученият също така установил, че съществуват редица прилики между бебетата динозаври и възрастните птици.
Дали не става въпрос за нещо повече от случайни съвпадения?
За да получат отговор на този въпрос, Абжанов и няколко негови колеги, сред които Марк Норел, палеонтолог от музея по естествена история в Ню Йорк, започнали да събират фосили от различни части на планетата – включително на древни птици и на бебета динозаври.
„Открихме, че първите птици са почти напълно идентични с ембрионите на велосирапторите. Редица сходства могат да бъдат забелязани и при съвременните птици“, отбелязва Абжанов.
Той обяснява, че става въпрос за процес, известен като педоморфоза, при който възрастни организми запазват определени черти, характерни за по-ранните стадии на развитие.
Но защо подобен процес се оказал така важен за еволюцията на птиците?
Учените все още нямат единодушен отговор.
„Ако крайната цел е запазването на малки размери на тялото, то отличен начин за постигането й е да се спре растежа възможно най-рано“, отбелязва Майкъл Бентън.
Това би обяснило и уголемяването на мозъците при птиците. Всеизвестен факт е, че бебетата на много животни се раждат с наглед твърде големи глави (това може да се забележи особено ясно при хората – главата на бебето е приблизително една четвърт от големината на цялото тяло).
По тази причина запазването на тези „детски“ размери е отличен начин да се увеличи размера на мозъка. Както можем да се убедим днес, въпросната стратегия се е оказала повече от печеливша за птиците.
Вижте още:
„Земята е куха и под повърхността ѝ се крие непознат свят“
Птиците не са истински – историята на една от най-абсурдните конспиративни теории
Непознатата история на неандерталците – "изчезналите хора"
Десет невероятни факта за кода на живота - ДНК
Неразгадаема мистерия на 3700 години
Трагичната история на седем изчезващи племена
Малките сиви извънземни – историята на един културен феномен
