Б ългария е една от най-старите държави в света и за всички години от създаването си до днес (а дори и преди това) е натрупала толкова интересна, тежка и славна история, че за всеки българин трябва да е гордост неговият произход.
Колко обаче от истинската история се е съхранила и до днес? На кои факти да вярваме и на кои не? Всичко ли се знае за България от историческа гледна точка или тепърва има още какво да се разкрива? Няма как да дадем категоричен отговор на всички тези въпроси, но можем да се спрем на историята и по-важните експонати в един от най-значимите музеи в нашата страна – Националният исторически музей в София.
Български национален исторически музей. 😍 Това е прекрасно място, пълно с красива природа. И това е експонат, който блести златисто. 💓 Ако отидете в България, това е мястото, което определено искате да отидете. 💓 pic.twitter.com/LczM8TSbvw
— lovelovebulgaria (@lovelovebulgar1) June 18, 2021
Националният исторически музей от 2003 г. се намира в подножието на Витоша в дом 1 на правителствената резиденция в кв. "Бояна". Той е един от най-богатите и интересни музеи на Балканите. В него се съхраняват стотици хиляди паметници на българското културно-историческо наследство от праисторията до днес.
Експонатите са подредени в 5 големи зали и няколко по-малки за временни експозиции. Сред най-известните колекции е Панагюрското златно съкровище от IV в. пр. Хр., свързано с тракийския цар Севт.
История на музея
Националният исторически музей е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
По решение на Министерския съвет от 15.04.1998 г. на музея е предоставен Дом № 1 в държавната резиденция Бояна. Новата експозиция е била тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г.
Колекции и експозиции в Националния исторически музей
Богатата история на музея включва над 650 000 паметника на културата от различни периоди като палеолит, неолит, бронзова епоха, средновековие, нумизматика, накити, оръжия, текстилни изработки, църковно изкуство, документи, снимки, карти, мебели, старопечатни издания на различни езици, знамена, плакати и много други.
Постоянни експозиции на музея:
- Зала 1 – Българските земи от началото на VІ хил. пр. Хр. до края на ІІ хил. пр. Хр.;
- Зала Ранна желязна епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр.;
- Зала 2 – Българските земи през периода от края на VI в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр.;
- Зала „Късна античност”;
- Зала 3 – Българската държава през Средновековието VII – XIV в.;
- Зала 4 (коридор) – Българско Възраждане;
- Зала „Дарение Боян Радев”;
- Зала „Етнография” – Българска народна култура. Календарни празници. Народни носии;
- Зала 5 – Трето българско царство 1878–1946 г.;
- „Антарктида – българската ледена приказка”;
- Зала Нумизматика.
Актуални временни изложби:
- Блясък и величие. Средновековна България в българските исторически филми;
- Времето е в нас. Юбилейна изложба 50 години Национален исторически музей;
- Духът на Паисиевата история;
- Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи ХV–ХІХ в.
I'm at Национален Исторически Музей (National Museum of History) in София, София-град https://t.co/DWExMANo0F pic.twitter.com/9UkSDzMssH
— mhoaorc (@mhoaorc) November 3, 2022
Ето и някои по-интересни експонати в музея, макар, че си заслужава да разгледате всички подробно, за това си отделете повече време:
- Оловен печат на цар Симеон I (893 – 927) – това е един много интересен експонат в музея, който съвсем от скоро се намира в него. Издаден е през първото десетилетие от самостоятелното управление на владетеля, периода 893 – 904 г. Този тип моливдовули е най-ранният от всички, познати досега, шест типа печати на Симеон I. При него владетелят все още носи титлата „Архонт на България“, която е наследил от баща си княз Борис I (Михаил). В българските музеи се съхраняват само 8 екземпляра от този вариант на типа. От частни колекции и от чужбина са известни още 10.
- Часовници - Колекцията е създадена през 1977 г. Общият брой на музейните предмети е над 200 и включва стенни, настолни, джобни и ръчни часовници. Преобладаващ е броят на джобните часовници. В колекцията има представители на почти всички известни марки: „Омега”, „Лонжин”, „Мовадо”, „Приор”, „Ступенда”, „Урания”, „Ланко”, „Планшон”, „Роскоп”, „Етерна”, „Борел”, „Булгари”, „Фелзус” и др. Сред ценните експонати са златни джобни часовници на опълченеца Иван Бобевски, подарен му от император Николай ІІ по случай 30-та годишнина от Руско-турската освободителна война, на граф Игнатиев, подарен на музея от неговия внук, часовникът на Яне Сандански и други.
- Знамена – в тази колекция има 84 броя, като сред най-ценните са знаме на Кратовската чета Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г., знаме на Дружеството на бежанците от поробено Трънско, 1920 г., знаме на Македоно-Одринското опълченско дружество в Плевен, 1912 – 1913 г. и други.
- Колекцията „Документи от периода 1878 – 1944 г. – в нея може да откриете важно документи за историята на България и нейното държавно управление в този период.
- Шевици – тук са събрани различни везби от всички краища на България и определено са една от колекциите в музея, която не бива да пропускате.
- Оръжия – тук има над 2000 броя експонати, като сред най-интересните са камата на Васил Левски, парадната сабя на Михаил Такев и офицерския нож на ген. Иван Луков.
- Пръстенът на цар Калоян – това определено е една от най-интересните и ценни находки в музея. Той е отлят от масивно злато и има тегло от 61 грама. Плочката на пръстена е кръгла с две концентрични полета. На пръстена има гравирано изображение на хищно животно, което има тяло на пантера и драконова глава. Предполага се, че изображението е най-вероятно барс. Това е един широко е използван като хералдически символ, а на тайнствената му природа се приписва мистична сила като въплъщение на духове и божества. Има множество спорове дали това е наистина пръстенът на цар Калоян. Аргументите в полза на двете теории продължават да се трупат и дори сега покойникът е отбелязан като „неизвестен досега в нашата история търновски болярин с името Калоян“ или „българския цар Калоян“. По всичко изглежда, че споровете ще продължат и в бъдеще.
I'm at Национален Исторически Музей (National Museum of History) in София, София-град https://t.co/wUgHvgIkcA pic.twitter.com/yMWDjz7yOr
— SATom (@grahatd) May 21, 2018
В Националния исторически музей може да се запознаете подробно с нашата история – от създаването на държавата ни до днес. В него ще откриете много интересни предмети, които ще ви накарат да се замислите колко интересен живот сме имали, тежък, но интересен, славен и определено пълен с мистерии и неясноти.
Още от автора:
Скали, вулкани и динозаври: Загадките на геологията
История и легенди: Един от най-старите манастири в Европа
Италия - земята на световното наследство
Цар Симеон и "Златният век" на българската култура: Вдъхновение и наследство
На разходка из Пулия: Най-забележителните места и любопитни факти
"Малкият принц": Как да се научим да гледаме със сърцето
Историята на Нобеловата награда: От първите лауреати до днес
Личности: Нежната поезия на Емили Дикенсън и какво се крие зад нея?
Знаехте ли това за Исак Нютон? Изненадващи факти за изобретателя
Най-красивите фонтани в Европа: 12 от най-величествените
Въпрос на оцеляване: Как водата ни поддържа живи и здрави
Колко е важно да се четат книги
Легенда и традиция: Тайнственият ритуал на нестинарството
Нос Калиакра – история и легенди
История на кафето, любопитни факти и традиции от различни краища по света
„Осъдени души“: По-велика ли е любовта, ако е обречена
10 истини за климатичните промени
Какво знаем за Св. Климент Охридски – патронът на най-старото висше учебно заведение у нас?
Интересни факти за 7-те чудеса на Древния свят
Айфеловата кула отблизо – малко известни факти за „Желязната лейди“ на Париж
Как се променя животът на една двойка след появата на децата?
Детски спомен: Какво ни дадоха книгите на братя Мормареви?
Български велики личности: Хаджи Димитър
Първенците на България – кои са най-високите върхове у нас и какво знаем за тях?
