Б ългарският календар има толкова много празници, голяма част от тях посветени на различни светци, че горе долу всеки месец са по няколко. Един от по-големите църковни празници е този, който празнуваме в чест на Св. Св. Константин и Елена на 21 май. Кои обаче са те и с какво още се свързват техните имена разберете от следващите редове.
Кои са Св. Св. Константин и Елена?
На 21 май честваме светците Константин и Елена, но какво наистина знаем за тях? Константин е бил римски император, един от най-успешните в цялата история на Римската империя. известен е още като Константин Велики. Той толкова е обичал София (по негово време Сердика), че дори я е наричал мой „малък Рим“. В Антична Сердика дори е имало квартал, който се е наричал „Константинов квартал“. Той се е простирал в района на Ротондата Свети Георги и църквата Света Неделя.
Константин Велики остава в историята с много неща, но най-вече с това, че
е бил първият християнски римски император. Неговото управление е повратна точка за християнската Църква. През 313 г. Константин Велики обявява толерантност към християнството чрез Медиоланския едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството (вследствие на които мнозина стават мъченици в предходните гонения на християни).
Елена или още Елена Константинополска е била майка на великия император Константин I.
Учените все още спорят относно това дали Константин е приел християнството от своята майка Елена още на младини или го е приемал постепенно в течение на своя живот. Известно е обаче, че е бил благодетел и дарител на Християнската Църква. Строял е много базилики и църкви и е реставрирал стари такива.
Елена освен като майка на великия император е известна и с това, че
имено тя е издирила къде е била Голготата в Йерусалим, наредила там да се извършат разкопки и открила Гроба господен и Светия кръст. Това е една от най-разпространените версии, но все пак не е напълно доказана.
Най-разпространената легенда за Елена разказва, че на достоплепната възраст от 80 години тя е започнала да търси реликви, свързани с християнството. Така поредната ѝ мисия я отвежда на хиляди километри от Рим в Йерусалим, където градът все още се е възстановявал от разрушенията на предишния император Адриан, който построил храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голготата. Точно там Елена започнала разкопките, което довело до изкопаването на 3 кръста, включително Светия кръст и гвоздеите от разпятието.
Защо 21 май се свързва с нестинарството?
На 21 май почитаме именно светците император Константин Велики и неговата майка Елена. Но какво общо имат християнски светци с един езически ритуал, който никога не е признат от църквата – нестинарството?
Легендата за нестинарството гласи, че
някога в село Българи е имало огромен пожар, който бил предизвикан от турците и обхванал дори местния селски параклис. Виждайки това, една възрастна жена влезнала боса в горящия храм, стъпвайки по горещи дъски и въглени, и спасила единствената оцеляла икона, тази на Св. Св. Константин и Елена. Тя излезнала от горящата сграда без никакви изгаряния. Именно за това село Българи се смята за център на обичая нестинарство.
Какво представлява нестинарството?
В миналото, обичаят е бил практикуван предимно в селата Българи и Кости в Странджа планина, която е известна със своята мистика. Нестинарството се практикува в още няколко страни – Гърция, има данни за древни хора в Италия, които са ходели по нажежени въглени. Ритуалът е съществувал и в Китай, Япония, както и при някои арабски племена в Алжир и Мароко. Изкуството да се ходи по жарава са владеели и шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и дори на някои острови в Тихия океан.
Първото известно свидетелство за практикуването на мистериозния обичай у нас е публикувано през 1866 г.
от самия Петко Славейков, а първото проучване е направено няколко години по-късно през 1873 г. Има твърдения, че това е част от много древен езически култ към бог Дионисий. Разбира се, това е само една от версиите на историците.
В основата на този мистичен ритуал стои танцът с боси ходила върху много гореща жарава. Това по своята същност се извършва на 3 срещу 4 юни, когато по стар стил е било честването на двамата светци. В наши дни денят на светците Елена и Константин е 21 май, но самият нестинарски танц продължава да се прави на 3 юни.
За да се изпълни този езически ритуал, подготовката започва още в ранни зори.
Задължително е т.нар. „обличане“ на нестинарските икони. Слага се предварително подготвен, ярко червен плат, който е обшит със стари сребърни пари и украсен с различни цветя. Провежда се шествие из цялото селото, а иконите се носят към аязмото от трима младежи. Ритуалът е наистина много интересен и всеки, който има възможност трябва да го посети поне веднъж в живота си.
Това е един много явен пример за това как християнство и езичество продължават да съществуват заедно. Защото танцът върху жарава е бил известен още на траките, които по този начин изпълнявали различни ритуали.
Погрешно е схващането обаче, че нестинарството има пряка връзка с Константин Велики и неговата майка Елена.
Както се вижда от легендата, просто старата жена е спасила тяхната икона и за това се танцува имено с нея. А защо е решила да спаси именно нея, дали защото те са били основоположниците на християнството в древни времена или поради някаква друга митична причина, която все още не ни е известна? Като много други загадки на този свят, едва ли ще разгадаем и тази в близкото бъдеще.
Призвание нестинар - разказът на Костадин, който танцува в жаравата
Историята на една жена в трудни времена, която спечели сърцата на хората
