Е дно от най-силните предимства на Гади Айзенкот е един прост и неоспорим факт: той не е Бенямин Нетаняху. За много избиратели в едни от най-важните избори в историята на Израел това може би е напълно достатъчно, пише CNN.
Но друг негов актив се превърна в център на политическа буря, когато Инон Магал, известен телевизионен водещ, смятан за рупор на Бенямин Нетаняху, разкритикува главния съперник на премиера. В поредица от расистки изказвания Магал нарече Айзенкот „маймуна“ с „мизрахи-мароканско“ произход, управлявана от „ашкеназкия елит“.
🇮🇱 🗳️ Gadi Eisenkot, the man who could unseat Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu, almost always dresses in plain black, speaks halting English and, reflecting the military culture that shapes him, responds in interviews in bullet-point lists. For some voters, the 66-year-old Eisenkot's lack of charisma may be one of his greatest assets. ➡️ https://t.co/rJMUjvqUWF
— AFP News Agency (@AFP) October 22, 2026
Думите му засегнаха дългогодишното неравенство между евреите от европейски произход и тези от Близкия изток, предизвиквайки политическа и медийна буря. По-късно Магал заяви, че не е искал да се подиграва с етническия произход на Айзенкот, а по-скоро е използвал жаргон от ъндърграунда за лице, управлявано зад кулисите. Дори Нетаняху, който не се известява с разкаяние, осъди тези думи.
Все пак епизодът постави акцент върху семейната история на Айзенкот.
В продължение на години много избиратели от общността Мизрахи традиционно подкрепят партията „Ликуд“ на Нетаняху. 66-годишният Айзенкот, син на марокански имигранти, станал висш генерал на Израел, е израснал в Тиберия и Ейлат, далеч от центровете на политическата власт в страната. Неговата биография е в рязък контраст с елитното възпитание на Нетаняху в йерусалимските властови среди.
Айзенкот рядко споменава етническата си принадлежност, но анализаторите смятат, че това е част от привлекателността му. Въпреки че резултатите му в социологическите проучвания миналата година бяха с едноцифрени проценти, той се очерта като водещ кандидат на опозицията за сваляне на Нетаняху на изборите на 27 октомври. Израел никога не е имал министър-председател от общността Мизрахи. Ако Айзенкот спечели, това ще бъде исторически прецедент.
И така, кой е Гади Айзенкот?
Айзенкот е второто от девет деца и баща на пет. Той е сравнително нов в политиката, след като е прекарал по-голямата част от живота си в Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ).
Той постъпва в бригадата „Голани“ през 1978 г. и след 40-годишна военна кариера се издига до началник на Генералния щаб от 2015 до 2019 г., служейки именно при управлението на Нетаняху.
Неговият мандат включваше един от най-спорните епизоди в скорошната израелска военна история. През 2016 г. сержант Елор Азария застреля ранен палестински нападател в Хеврон. Въпреки натиска от десни политици, включително Нетаняху, Айзенкот подкрепи военно разследване и съдебен процес, заявявайки, че защитава дисциплината и етиката на армията.
Той влезе в политиката през 2022 г. заедно с друг бивш началник на Генералния щаб, Бени Ганц. След атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. двамата се присъединиха към извънредния военен кабинет на Нетаняху. Те обаче го напуснаха през юни 2024 г., изтъквайки липсата на ясна следвоенна стратегия.
По това време войната вече беше взела тежък личен отпечатък от семейството на Айзенкот. Най-малкият му син, 25-годишният Гал, бе убит в битките в Газа през декември 2023 г., два месеца след началото на войната. Двама от племенниците му също загинаха в бой.
„Над гроба на Гал се заклех, че цената, която той, неговите приятели и всички онези, които познаваше и не познаваше, платиха, няма да бъде напразна“, написа Айзенкот във вестник „Йедиот Ахронот“ през април 2026 г. Той нарече това лично обещание основен стълб на политическата си мисия.
Gadi Eisenkot reacted to Netanyahu's plan for Israel to make use of alternative financial mechanisms, with a Saturday campaign video saying that the plan would "destroy Israel." https://t.co/C5g2M4r29n
— The Jerusalem Post (@Jerusalem_Post) October 24, 2026
Какво е необходимо, за да спечели Айзенкот?
Айзенкот влиза във финалната права като най-силния кандидат на опозицията.
Повечето от последните проучвания на общественото мнение прогнозират, че неговата партия „Яшар“ ще вземе от 20 до 23 места от общо 120 в Кнесета, изпреварвайки „Ликуд“. Той също така води пред Нетаняху в допитванията за това кой е най-подходящ за поста министър-председател.
Победата обаче далеч не е гарантирана, а социологическите данни, които понякога се оказват неточни, имат по-малко значение от коалиционната аритметика в Израел.
Според израелската система, дори партията на Айзенкот да завърши първа, президентът не му възлага автоматично задачата да състави правителство. Мандатът се дава на този депутат, който има най-голям шанс да сформира коалиция. И точно тук започват сметките.
Проучванията показват, че нито блокът на Нетаняху, включващ крайнодесни и ултраортодоксални партии, нито блокът срещу Нетаняху са на път да постигнат необходимото мнозинство от 61 места. Политическата патoва ситуация е напълно реален сценарий.
Пътят на Айзенкот към властта минава през леви, десни и центристки партии, а при определени сценарии може да зависи и от арабските партии. Нетаняху от години работи за омаловажаване и изолиране на каквото и да е сътрудничество с арабските партии, а някои от останалите лидери на опозицията вече обявиха, че няма да работят с тях.
Айзенкот заяви, че ще се опита да сформира правителство дори без твърди 61 места, което отваря вратата за правителство на малцинството, подкрепено външно от арабските партии. Но десните формации, които би трябвало да са част от неговата коалиция, биха могли да отхвърлят подобен вариант.
Колко различен е Айзенкот от Нетаняху?
Като бивши военен стратег, Айзенкот се различава от Нетаняху по характер, стил и темперамент. Предизборните му плакати го представят като „воин, лидер, обединител“. Партията му се казва „Яшар“ („прав“ или „честен“ на иврит), вдъхновена от думите на бившия заложник от 7 октомври Ели Шараби: „Не е дясно, не е ляво, а е право“.
Основните му предизборни обещания са свързани с вътрешната политика и поетитото на отговорност. Той обещава държавна комисия, която да разследва провалите от 7 октомври – нещо, на което Нетаняху се противопоставя от началото на войната. Той обещава и задължителна военна или национална служба за всички граждани. Сегашната коалиция зависи от партии, които настояват да се запазят изключенията от служба за ултраортодоксалните евреи.
По отношение на сигурността обаче той е с твърди позиции и споделя много от възгледите на Нетаняху. Подобно на почти всички съперници на премиера, той подкрепи мащабните военни операции на Израел в Газа, Ливан и Иран. Начело на армията той бе свързан с доктрината „Дахия“ – използването на огромна сила срещу гражданска инфраструктура с цел възпиране на бъдещи атаки, както и със стратегията за тайни операции с ниска интензивност, целящи отслабване на врага без разпалване на пълен конфликт.
Относно Иран той споделя основната цел на Нетаняху да се предотврати придобиването на ядрено оръжие от Техеран и да се неутрализира мрежата му от съюзници. Айзенкот обаче критикува липсата на стратегия в последния конфликт и твърди, че военните постижения трябва да бъдат последвани от дипломация.
Той отправи остри критики към Нетаняху за начина на водене на войната в Газа, обвинявайки го, че удължава конфликта и рискува живота на израелските заложници заради политически интереси. Това обвинение в крайна сметка го накара да напусне военния кабинет.
אחרי עוד קדנציה של נתניהו, נתגעגע לתקופת הצנע. נתניהו מודה בקולו שהמדיניות שהוא מוביל ורוצה להוביל את ישראל אליה מובילה לבידוד בינלאומי וסנקציות כלכליות שירסקו את הכלכלה ואת המשק. זו תהיה קריסת הביטחון הלאומי שלנו. https://t.co/WTJj1XpY3x
— Gadi Eisenkot - גדי איזנקוט (@gadi_eisenkot) October 24, 2026
Каква би била политиката му спрямо палестинците?
Айзенкот идва от средите за сигурност, а част от коалиционните му партньори вероятно ще бъдат десни партии, които не биха приели радикална промяна в стратегическата посока на Израел. По отношение на Газа той обеща да сложи край на управлението на Хамас в рамките на 18 месеца – или чрез прилагане на плана на Тръмп за прекратяване на огъня, или чрез „креативни“ военни операции.
На практика заявените цели на Нетаняху са сходни, но Айзенкот твърди: „Докато Нетаняху е на власт, Хамас остава на власт“.
Преди да влезе в политиката, Айзенкот предупреждаваше, че продължаващият израелски контрол над палестинците на окупирания Западен бряг носи риск от създаване на двунационална държава, което той нарече „краят на ционистката визия“. След 7 октомври обаче той отхвърля решението с две държави, заявявайки в скорошно интервю, че всеки, който все още го подкрепя, се „самозаблуждава“, без да предложи алтернативен план.
Той се противопоставя на официалното анексиране и на незаконните еврейски селища, като нарече плана на правителството за строителство в спорния район Е1 на Западния бряг „грешка“ заради международната цена, която Израел ще плати. Освен това обеща да се справи с насилието от страна на заселниците и с това, което нарече „еврейски тероризъм“, обвинявайки правителството, че връзва ръцете на службите за сигурност.
Как би се разбирал с Доналд Тръмп?
Доналд Тръмп ясно изрази предпочитанията си: той даде на Нетаняху своята „пълна и абсолютна подкрепа“, наричайки го „велик министър-председател воин“. Всеки друг, предупреди той, би бил „погрешният лидер“, което би означавало, че САЩ ще трябва сами да се справят с Иран.
Айзенкот и други опозиционни лидери призоваха Белия дом през посредници да не се намесва в надпреварата, според израелски източници. Това обаче не проработи. Нетаняху и Тръмп имат дълга съвместна история, включваща преместването на американското посолство в Йерусалим през 2017 г., излизането от ядрената сделка с Иран през 2018 г., Авраамовите споразумения от 2020 г. и ударите срещу Иран през 2025-2026 г.
На въпрос дали би могъл да работи с друг израелски премиер, Тръмп отговори: „Може и да мога, може и да не мога. Кой иска да поема такъв риск?“.
И все пак през последната година Нетаняху предприе действия, които разгневиха Тръмп и администрацията му, включително удари в Ливан и Газа, които подкопаха регионалните мирни усилия на Вашингтон.
Правителство, водено от Айзенкот, без крайнодесните партньори на Нетаняху Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, вероятно би било по-умерено. Това би дало на Тръмп повече пространство за дипломация в региона, включително по пътя към нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия – отдавнашна амбиция на Белия дом.
Въпреки че Рияд продължава да настоява за реален път към палестинска държавност, коалиция в Тел Авив, която не зависи от крайната десница, би могла значително по-лесно да предприеме стъпки в тази посока.
