Мрачната история на Берлинската стена

П оследиците за Германия след поражението, което претърпява през Втората световна война, са изключително тежки.

Нейната столица Берлин е поделена на четири окупационни зони между страните победителки – САЩ, Франция, Великобритания и СССР. Източната част, която е под контрола на съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република (ГДР). Трите западни зони пък се обединяват във Федерална република Германия (ФРГ). Разделението между двете държави води до издигането на един от най-известните символи на Студената война – Берлинската стена. По-официални данни, в периода 1961 – 1989 г. най-малко 140 души са убити, опитвайки се да я преминат или загиват при инциденти, свързани със стриктния граничен контрол. 

Смъртта на Петер Фехтер

Петер Фехтер бил на 18 години, когато решил да избяга от Източен Берлин на Запад при сестра си. Това се случило през 1962 г. – само година след издигането на стената. По това време вече имало 12 случая на хора, убити при опита им да напуснат съветския сектор. Това обаче не уплашило Фехтер и неговия приятел Хелмут Кубелик. На 15 август те набелязали място, на което да прескочат оградата. То се намирало близо до американския сектор и контролно-пропускателния пункт „Чекпойнт Чарли“. Два дни по-късно младежите пристъпили към осъществяването на своя дързък план за бягство. 

West Berliners erecting a memorial for Peter Fechter, who was shot on August 17, 1962 by GDR border guards while attempting to escape over the Berlin Wall.#Berlin #GDR #PeterFechter#berlinermauer #berlinwall #diemauerthewall

Photo: Wieczorek pic.twitter.com/Qyak7yoJh1

— DIE MAUER | THE WALL (@diemauerthewall) April 13, 2022

Хелмут Кубелик успял да прескочи стената и да се спаси. Не такава обаче била съдбата на Петер Фехтер. Граничарите, намиращи се в съветския сектор, открили огън и го простреляли. Той паднал на земята, облян в кръв и в продължение на часове викал за помощ, преди да бъде откаран в болница, където починал. Хора и от двете страни на стената чули стрелбата и виковете и се струпали около мястото, където лежал Фехтер. Сред тях имало и журналисти, които направили снимки на случилото се. Милицията на ГДР веднага изтласкала множеството, събрало се в съветския сектор. От другата страна на стената американските войници и западногерманските полицаи стояли безучастно, след като получили заповед да не правят нищо, за да не се стигне до изостряне на ситуацията.

Осуетеното бягство

Прокопаването на тунели било едно от най-често използваните средства за бягство от ГДР. В същото време съществуват и редки случаи, в които хора се промъквали в контролирания от СССР сектор. Именно това се опитали да направят двама мъже, които искали да помогнат на съпругите и децата си да избягат на Запад. Планът им се провалил, след като били заловени от съветски войници, чакащи ги на изхода на тунела. Единият от тях бил застрелян на място, а другият – арестуван. Той прекарал цели десет години в затвор. По-късно станало ясно, че жената на единият от мъжете разкрила техните намерения на властите в ГДР. 

Historian: What was lost when the Berlin Wall fell https://t.co/7s4MaTgEQY

— TIME (@TIME) November 8, 2019

Погребението на Клаус Брюске

Издигането на Берлинската стена разделило десетки хиляди семейства. Именно това била една от основните причини, поради които много хора искали да избягат на Запад – освен че се надявали на по-добър живот, те искали да се съберат отново с близките си. Ограниченията за преминаването на границата между Източен и Западен Берлин били толкова стриктни, че ако някой загинел в опит да премине стената, близките му нямали право дори да присъстват на неговото погребение. Именно това се случило с Клаус Брюске. След като бил убит от граничари, неговата майка и седемте му братя и сестри не получили разрешение от властите в ГДР да си вземат последно сбогом с него. 

Студентът, който искаше да завърши образованието си

Бернд Люнцер бил 22-годишен студент от Берлин. Когато стената била издигната, а преминаването между двете части на града – силно ограничено, той се оказал затворен в съветския сектор. Тъй като бил твърдо решен да продължи обучението си, Люнцер решил да избяга в Западен Берлин, където се намирал университета, в който следвал. За целта на 4 октомври 1961 г. той се качил на покрива на една сграда, намираща се в близост до стената. Планът му бил да използва въже, с което да премине над зида и да се спусне от другата страна. 

Студентът обаче бил забелязан от няколко граничари, които започнали да го преследват и открили огън по него.  В отчаянието си Люнцер видял няколко души, които преминавали по улица, намираща се в Западен Берлин. Според разказите на очевидци, той се провикнал: „Помогнете ми! Искам да скоча!“ След броени минути на мястото се събрали полицаи, пожарникари, както и случайни минувачи. Те се опитали да помогнат на младежа, опъвайки голяма мрежа, върху която той да скочи. Люнцер обаче влязъл в схватка с един от граничарите, който се опитал да го залови и паднал от сградата. Студентът починал на място. 

Sprung in den Tod: An diesem Montag vor 57 Jahren begann der Mauerbau. Beim Gedenkgottesdienst in #Berlin wird an Bernd Lünser erinnert. Er 1961 starb beim Versuch, in den Westen zu fliehen. https://t.co/epycMKWR5q

— Tagesspiegel (@Tagesspiegel) August 13, 2018

Случаят привлякъл голямо внимание, тъй като за пръв път след издигането на стената се стигнало до престрелка между представители на Източен и Западен Берлин. Кой стрелял пръв е въпрос, на който и до днес няма категоричен отговор. Според ГДР това били западногерманските полицаи, които открили огън по източногерманските граничари. Тогавашният вътрешен министър на страната Карл Марон дори определил инцидента като „огромна провокация“, която застрашава мира. Властите във ФРГ на свой ред отхвърлили тези обвинения и заявили, че полицаите започнали да стрелят едва след като изстрелите, идващи от Източен Берлин, застрашили живота на хората от другата страна на стената. 

Трагичното бягство на едно младо семейство

Една от най-трагичните истории, свързани с Берлинската стена, е тази на Клаус и Ингрид Х. На 22 януари 1973 г. те се опитали да избягат от Източен Берлин със своя 15-месечен син. Тримата се скрили в празни сандъци, пренасяни от камион, отправил се към западната част на града. Проверката на граничния контролно-пропускателен пункт обаче продължила дълго време. Тъй като бебето се разплакало, Ингрид се ужасила, че граничарите могат да го чуят. Тя запушила устата му с ръка, но това се оказало огромна грешка. Жената нямала представа, че бебето имало възпаление на средното ухо, както и бронхит. По тази причина то не можело да диша през носа. Няколко минути, след като камионът най-после преминал границата, Ингрид изскочила от сандъка, в който била скрита и започнала да моли за помощ хората, които се събрали около нея, но било твърде късно – бебето ѝ вече не дишало, а всички опити да бъде спасено се оказали неуспешни. 

Още от автора:

Непозната история на аферата „Уотъргейт“

Как Сталин забрани уикендите

Знаменитостите, свързани с нацисткия режим на Хитлер

Възходът на Мусолини – диктаторът, който превърна Италия във фашистка държава