С лед 1949 г. на картата на Европа съществуват две Германии – Федерална република Германия (ФРГ) от 23 май 1949 г. и Германска демократична република (ГДР) от 7 октомври 1949 г.
Денят, в който студентите се опълчиха на СССР
През 1953 г. ГДР преживява тежка криза. Населението на страната негодува заради лошото снабдяване със стоки за ежедневните им нужди – липсва храна, има дълги опашки пред магазините, а през нощта няма ток.
Управляващата партия и правителството виждат само една отправна точка за подобряване на икономическата ситуация: трябва да се произвежда повече, но за по-малко разходи. На 14 май Централният комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), която е водеща в управляващата коалиция, решава да увеличи производствените норми с 10 процента. На 28 май - с необичайно голямо закъснение от 14 дни, Министерският съвет приема тази „препоръка“. Всъщност повишаването на производствената норма означава намаляване на заплатите. Това решение е посрещнато с недоволство във фабриките. Започват първите стачки на работниците.
"Кървавата неделя": Какво се случи на 30 януари 1972 г.
Промяна, но дали?
На 9 юни ръководството на ГЕСП взима решение за радикална промяна на курса: тежката промишленост вече не трябва да получава приоритетна подкрепа, а вместо това на първо място трябва да бъде по-доброто снабдяване на населението. Гражданите са напълно изненадани, когато на 11 юни прочитат за това в ежедневника на ГДР „Нова Германия“.
Тази смяна на курса дава надежда за съществени промени, но всъщност не помага на работниците, тъй като увеличението на производствените норми си остава. На 16 юни се появява коментар във вестник „Трибуна“, където се застъпва тезата, че повишаването на производствените норми е оправдано. Това довежда до ескалация на следващия ден.
Народното въстание
На 17 юни над 1 милион души стачкуват в Берлин и в много други градове в цялата страна. Техните искания са за социални подобрения и политически промени.
Силите за сигурност на ГДР се изправят пред трудна ситуация. Те не могат да спрат нападенията върху партийните сгради, нито насилието над длъжностни лица. Също така не успяват да предотвратят освобождаването на затворници. Само с помощта на съветските танкове, ГЕСП и правителството успяват да си върнат контрола над случващото се и потушават кърваво въстанието.
Последствията – всеки да мълчи и да забрави
До началото на юли около 10 000 души са арестувани. Доста от тях са освободени бързо, но голяма част са наказани да останат дълго в затвора, а двама обвиняеми са осъдени на смърт. Всеки, който е освободен от затвора, е задължен да мълчи за своите преживявания: споменът за 17 юни 1953 г. трябва да бъде изтрит и забравен.
Най-трагичните опити за бягство през Берлинската стена
В безредиците са убити около 120 души (по данни на bundesarchiv), а няколкостотин са ранени. Въпреки това на 18 юни все още има стачки и демонстрации. Спиране на работата има и в средата на юли, особено в големите компании в градовете Йена и Битерфелд.
Въстанието се проваля, но демонстрантите постигат някои важни цели:
повишаването на производствените норми се отменя, а политиците признават, че са поели по грешен път. Те искат да продължат своя „нов курс“ и да подобрят снабдяването за населението. Но само някои от предложенията им стават реалност.
"Ден на германското единство"
В памет на въстанието в ГДР, тогавашната Федерална република Германия обявява 17 юни за "Ден на германското единство". Той е в почит на хората, които са се борили за своите права и свободи и са страдали от потушаването на въстанието. Преди всичко обаче денят трябва да напомня, че двете германски държави са едно цяло.
Когато най-накрая обединението на двете Германии става реалност - на 3 октомври 1990 г., 17 юни престава да е официален празник. Но остава исторически ден за обединена Германия. А събитията от юни 1953 г. все още се помнят: с изложби, лекции и дискусии.
