В сеизвестен факт е, че войни се водят още откакто хората са създали първите си оръжия.
Съществуват редица примери за прочути битки, решили съдбата на някои от най-известните исторически личности, довели са рухването на империи или до раждането на други.
В същото време обаче има и сражения, които често остават забравени, но въпреки това са оказали съществено влияние върху хода на историята.
- Битката при Дидгори
Давид IV Строителя е считан за най-великия владетел в историята на Грузия. Той идва на власт през 1089 г., когато е едва 16-годишен.
Battle of Didgori fought between the Kingdom of Georgia & the Great Seljuq Empire on August 12, 1121. The large Muslim army, was unable to maneuver & suffered a devastating defeat by King David IV of Georgia. Victory led to the reconquest of Tbilisi & the peak of Georgian power pic.twitter.com/wsSdWdaC4K
— ΑΡΚ (@ArcGreek) June 6, 2019
По това време страната е в тежка криза, породена от вътрешни конфликти и възхода на Селджукските турци, които превзели столицата Тбилиси и принудили грузинците да им плащат данък. На пръв поглед изглеждало, че дните на Давид IV на престола са преброени и селджуките съвсем скоро ще превземат и малкото останали грузински територии.
През 1096 г. обаче започнал Първият Кръстоносен поход и Селджукските турци насочили вниманието си на юг, включвайки се в конфликта с християнските армии. Това било отлична възможност за Давид IV да си върне част от загубените територии и да спре да плаща данъка. Отговорът на селджуките не закъснял. Те се завърнали с голяма войска, в състава на която, според някои източници, имало около 500 000 души.
Така се стигнало до битката при Дидгори, състояла се през 1121 г. Давид IV разполагал със значително по-малобройна войска – приблизително 50 000 души. Той обаче използвал хитрост, която се оказала от решаващо значение за изхода на сражението. Грузинският владетел изпратил при своите врагове малка група войници, които твърдели, че искат да дезертират. Когато влезли в противниковия лагер, те избили военачалниците на селджуките. В същия момент грузинската войска атакувала от няколко страни. Селджуките били разгромени, а през следващите години Давид IV постигнал още няколко военни победи и си върнал контрола върху столицата Тбилиси, а мюсюлманската експанзия в района била значително забавена.
- Падането на Теночтитлан
Известният испански конкистадор Ернан Кортес започнал своя първи поход към столицата на Ацтекската империя Теночтитлан през 1519 г.
На 21 април той достигнал района на Сан Хуан де Улуа, където испанците построили първото си укрепено селище в Мексико, сега град Веракрус. При тях пристигнали пратеници на Монтесума II, върховният вожд на ацтеките, които носели богати дарове.
Огнестрелните оръжия и конете на испанците шокирали ацтеките, които вярвали, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл ще ги посети като човек с бяла кожа, държащ огнена пръчка.
Първоначално Кортес разполагал с едва 500 войници, но по пътя си към Теночтитлан успял да привлече на своя страна редица индиански племена. Монтесума II се опитал да подкупи испанците, но без успех. След като конкистадорите достигнали Теночтитлан, той решил да ги пусне в града, посрещайки ги тържествено. Малко по-късно обаче Монтесума II бил пленен и окован от испанците, а властта на практика преминала в ръцете на Кортес. Това довело до избухването на голямо въстание, обхванало почти цяло Мексико, в резултат на което конкистадорите избягали от Теночтитлан.
Така се стигнало до пролетта на 1521 г., когато Кортес започнал ново настъпление към града. Този път той разполагал с 10-хилядна армия. Обсадата на Теночтитлан продължила близо три месеца. Отбраната на града била ръководена от Куаутемок, който бил избран за върховен вожд на ацтеките след смъртта на Монтесума II. Той обаче нямало как да се противопостави на испанците. Жителите на Теночтитлан били измъчвани от глад, жажда и заразни болести, пренесени от конкистадорите. През август градът окончателно паднал под контрола на завоевателите. Хиляди местни жители били избити или прогонени от домовете им. Победителите заграбили всички съкровища, които успели да намерят и принудили коренното население да работи в новосъздадените испански имения. Самият Кортес се заел със задачата да възстанови Теночтитлан и така на негово място скоро се появил колониалният град Мексико, който днес е столица на едноименната държава.
- Битката при прохода Шанхай
Династията Мин управлява Китай в продължение на близо три столетия.
През XVII век обаче започнал нейният упадък. Комбинацията от катастрофални природни бедствия и неспособността на владетелите да се справят с икономическите и политическите проблеми, пред които били изправени, довела до избухването на редица въстания.
May 27 is the 375th anniversary of the Battle of Shanhai Pass (1644). The combined forces of the Manchus and the Chinese general Wu Sangui defeated the armies of Li Zicheng, clearing the way for the Qing Empire to extend their control into China and beyond. pic.twitter.com/Vx29Gmmtv1
— Jeremiah Jenne (@JeremiahJenne) May 26, 2019
През 1644 г. почти цялата страна била обхваната от размирици. Бунтовници под командването на Ли Зичън щурмували Пекин и превзели столицата, а императорът Чунджън се самоубил.
Командирите, които останали верни на Мин, отказали да се предадат. Вместо това те се обърнали с молба за помощ към манджурите, Те се отзовали, като около месец след падането на Пекин се насочили към прохода Шанхай. Там се струпали и войските на Ли Зичън, които били разбити в последвалата битка.
В резултат пътят на манджурите към столицата бил открит и съвсем скоро те поели контрола над страната, слагайки начало на династията Цин (тя остава на власт до 1912 г., когато е основана Република Китай).
Що се отнася до Ли Зичън, той бил преследван от манджурите чак до Хунан, където през октомври 1645 г. бил убит от група селяни.
- Битката при Зента
На 12 септември 1683 г. се състояла една от най-важните битките в европейската история – тази при Виена.
След продължила два месеца обсада войските на Османските турци, ръководени от великия везир Кара Мустафа паша, били разбити от обединените сили на Австрия, Германия и Полша, командвани от полския крал Ян III Собиески.
September 11th in year 1697, Battle of Zenta: a major engagement in the Great Turkish War (1683-1699) and one of the most decisive defeats in Ottoman history. #BattleofZenta #history #datefacts pic.twitter.com/Q8f26JS5bK
— Today in History 🏛⛩🗼🗽📅 (@date_facts_MR) September 11, 2021
Поражението, което Османската империя претърпяла, не просто бележи началото на нейния упадък, но и дава начало на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
През следващото десетилетие османците изчаквали удобен момент, за да подновят своята експанзия. Избухналата Френско-австрийска война открила отлична възможност за това и султан Мустафа II решил да се възползва от нея.
През 1697 г. той започнал мащабна военна кампания, в хода на която османската армия трябвало да се прехвърли през река Тиса в Тимишоара, където да презимува. Султанът обаче нямал никаква представа, че в района се намира австрийска войска, начело на която стоял принц Евгений Савойски.
Последвалата битка при Зента се превърнала в едно от най-тежките поражения в цялата история на Османската империя. Австрийците организирали изненадващо нападение, за което войската на Мустафа II изобщо не била подготвена.
Показателен е фактът, че османците дали приблизително 25 000 жертви, а австрийците – около 400. Самият султан едва успял да спаси живота си, скривайки се зад стените на Белградската крепост. В резултат на битката, през 1699 г. бил подписан договорът от Карловиц, с който османските амбиции за завоюването на Виена и посредством нея на Централна Европа били окончателно прекършени.
След разгрома на Османската империя при Зента, балансът на силите в Югоизточна Европа за пръв път бил променен в полза на християнските държави, а това позволило на европейските монархии да насочат своите погледи към района на Балканите.
Още от автора:
Биеха се голи и не създадоха държава, но промениха историята
Смелият воин, изправил се сам срещу цяла армия
Непознатата история на кръстоносните походи
Трагичната история на седем изчезващи племена
Непознатата история на Византия
Ужасяващата история на „жените за утеха“ на японската армия
5 легендарни места, които всъщност не съществуват
Най-загадъчните убийства и погребения в историята
Осем истински истории, които ще смразят кръвта ви
Бронзовият гигант, който не знаеше, че е робот
