И сторията изобилства от разкази за невероятна храброст и доблест, проявена по време на кръвопролитни битки. Пример за това е едно събитие, случило се през далечната 1066 г. Тогава самотен викингски воин, чието име е неизвестно, се изправил срещу цялата армия на английския крал Харолд Годуинсън и съумял собственоръчно да убие десетки вражески войници.
В навечерието на сражението
През септември 1066 г. крал Харолд Годуинсън се намира в Южна Англия и очаква нашествието на Уилям Нормански (по-известен с името Уилям Завоевателя). В същото време обаче в Северна Англия акостира викингска армия, предвождана от норвежкия крал Харалд Хардрада и брата на Харолд Годуинсън – Тостиг. Тяхната цел не е да извършат поредния набег и да си тръгнат с богата плячка, а да свалят Харолд от неговия престол. Викингите започват похода си от Йорк и Нортумбрия и се насочват към района на Стамфорд Бридж. Именно натам се отправят и войските на англо-саксонския крал, който се надява да изненада своите противници. И успява – когато армията му пристига, викингите били без ризници и трябвало да се бият само с щитове, шлемове и копия.
Norway excavates a Viking longship fit for a king https://t.co/tOw8yA8z2K
— BBC News (World) (@BBCWorld) December 4, 2020
Неравностойна битка
Англо-саксонците изминават близо 300 км. за четири дни, за да успеят да изненадат своите врагове. Те пристигат на западния бряг на река Деруент. Викингските воини, освен че са без ризници, са разделени на две части от реката. На всичкото отгоре те не били взели никакви отбранителни мерки и нямали нито един стражеви пост. Викингите на западния бряг на реката се разпръснали бързо и започнали да бягат за живота си по моста, без да оказват никаква съпротива на армията на Харолд Годуинсън. Онези, които все пак останали, били безмилостно избити. Ситуацията за викингите изглеждала напълно безнадеждна. Тогава обаче се случило нещо, което никой не очаквал.
Сам срещу цяла армия
Според няколко исторически източника, един огромен викингски воин, въоръжен с голяма брадва, се изправил сам срещу цялата англо-саксонска армия, която се състояла от около 15 000 души. Мостът, на който се намирал, бил тесен, което попречило на войниците на Харолд Годуинсън да се възползват от значителното си числено превъзходство. Викингът започнал да размахва брадвата си и да съсича противник след противник. Смята се, че отнел живота на повече от 40 души, преди един хитър саксонец да мине под моста, скрит в бъчва и да го прониже с меча си през дъските.
Страховитият воин обаче дал ценно време на останалите викинги да се прегрупират и да организират защитна линия. Последвалата битка продължила няколко часа. Въпреки впечатляващата отбрана на викингите, тяхната стена от щитове накрая се пропукала и противниците им се възползвали от това. Англо-саксонците нанесли тежко поражение на викингите, а Харалд Хардрада и Тостиг били убити.
Forty men had fallen to the bite of the Norseman’s axe, and many more would have followed them in death. Yet the English prepared a ruse: they sent a single spearman floating in a half-barrel beneath the bridge to stab the berserker from below, mortally wounding the warrior. 6/11 pic.twitter.com/F6eaLgc5Dh
— Bart Wynants (@critographer) June 17, 2021
Последиците от битката
След битката при Стамфорд Бридж, Харолд Годуинсън сключил примирие с оцелелите норвежци (сред които бил Олаф – синът на Харалд Хардрада) и им позволил да се оттеглят, но само след като дали обет, че повече няма да нападат Англия. Победата на Харолд, обаче, се оказала без особено значение. Само три седмици по-късно той е убит в прословутата битка при Хейстингс от норманите, предвождани от Уилям Завоевателя. Поражението, което англо-саксонците претърпяват, се оказва повратен момент в историята на Англия. То отваря пътя на Уилям към Лондон и той превзема кралството без особена съпротива до края на 1066 г.
Смелият викинг, изправил се сам срещу армията на Харолд Годуинсън, бил от т. нар. берсерки – воини, посветили живота си на бог Один. Те били известни с това, че преди битка изпадали в състояние на неконтролируема ярост. Предполага се, че за целта консумирали халюциногенни гъби или големи количества алкохол, вследствие на което не изпитвали никаква болка.
Има и още една теория. През 1977 г., във викингски гроб, открит в Дания, археолозите се натъкнали на семена от растението Hyoscyamus niger, известно като Черен блян или Черна попадийка. Симптомите, които то причинява, са сходни със състоянието, в което берсерките изпадали, поради което някои изследователи смятат, че именно това растение било използвано от воините преди да влязат в битка.
It's enough to strike terror into your heart. Explore the biggest Viking ship ever discovered: http://t.co/xaj49i9A1K pic.twitter.com/AAgFW6ndSc
— CNN (@CNN) March 10, 2014
Въпреки че берсеркерите били изключително полезни по време на сражение, имало един сериозен проблем – когато изпадали в неконтролируема ярост (известна и с името berserkergang), те напълно губели разсъдъка си и не правели разлика между свои и врагове, нападайки всеки, който се изправи пред очите им. След такъв пристъп воините ставали напълно безпомощни и едва се движели, а в някои случаи дори заспивали.
Що се отнася до снаряжението им, берсерките най-често влизали в бой без ризници или щитове, което им позволявало да носят тежки брадви или големи мечове. В повечето случаи били наметнати с животински кожи. По тази причина в някои легенди се твърди, че воините притежавали магически способности и можели да се трансформират в мечки или вълци.
Това кара някои изследователи да смятат, че именно берсерките стоят в основата на преданията за хора, които се превръщат във върколаци.
