К ръстоносните походи са серия от военни кампании, започнали в края на XI век. Историците най-често ги определят като мащабен сблъсък между християнския Запад и мюсюлманския Изток, който променя завинаги средновековния свят. Те са обект както на огромен брой научни изследвания, така и на редица разпалени дебати.
Показателен е фактът, че учените продължават да спорят колко всъщност са кръстоносните походи и кои военни кампании трябва да се причисляват към тях. В следващите редове може да се запознаете с няколко малко известни подробности, свързани с кръстоносните походи:
Първоначалната цел на кръстоносните походи не била превземането на Светите земи. Преди началото на Първия кръстоносен поход, папа Урбан II призовал християните в Европа да се обединят в борбата срещу нарастващото влияние на селджукските турци. Той също така настоял мюсюлманите да бъдат изтласкани от Испания.
Although damaged in places, the Madaba Map's colored fragments depict sites across the Holy Land, including Jerusalem, in dazzling detail https://t.co/s7azGVCFcu
— National Geographic (@NatGeo) April 3, 2021
Първият кръстоносен поход започнал през 1095 г. и продължил четири години. Той остава в историята като единствения успешен поход – кръстоносците успели да победят египетските Фатимиди и да превземат Йерусалим. Когато влизат в града, те избиват голяма част от населението му, което се състои както от мюсюлмани, така и от евреи и православни християни. Кръстоносците управляват Йерусалим до 1187 г., когато градът е превзет от войските на Саладин.
Един от най-шокиращите моменти от Първия кръстоносен поход се случил през 1098 г., по време на обсадата на град Маара, намиращ се на територията на съвременна Сирия.
Ето какво пише френският свещеник Фулхерий Шартърски, който участвал в похода: „Нашите войници страдаха от ужасяващ глад. Изтръпвам, когато пиша тези редове, но много от тях, измъчвани от лудостта на глада, започнаха да режат парчета плът от телата на мъртвите сарацини. Те готвеха и ядяха тези парчета, диво поглъщайки месото, без то да е достатъчно изпечено. По тази причина може да се каже, че обсаждащите понесоха много по-тежки щети от обсадените".
По време на Третия кръстоносен поход войските на Саладин се сблъскали с тези на английския крал Ричард I Лъвското сърце и френския крал Филип II при град Акра. По време на сраженията Саладин научил, че Ричард I е болен и изпратил свои лекари, за да му помогнат.
По-късно той обяснил, че английският крал е негов достоен противник и заслужава да му бъде оказана помощ в този труден момент. Ричард I оздравял, след което сключил мирно споразумение със Саладин, в резултат на което Светите земи станали достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.
One of 2019's most popular book reviews examined how Saladin "dealt such a deep wound to a people and a faith" and "yet became so admired" https://t.co/sYtp0aO4In
— The Economist (@TheEconomist) December 28, 2019
Кръстоносците далеч не са се сражавали единствено срещу мюсюлмани. Истината е, че те нападали и други християни, както и езичници и евреи. Показателно в това отношение е случилото се по време на т. нар. Народен кръстоносен поход (повечето изследователи го считат за част от Първия кръстоносен поход). Той се състоял през 1096 г. и в него взели участие предимно селяни, духовници и бедни рицари, предвождани от Пиер Отшелника и Готие Голтака. След като се събирали, те преминали през Германия, където извършили серия от погроми срещу еврейските общности.
Четвъртият кръстоносен поход остава в историята като връхна точка в конфликта между православните християни и католиците. Той започва през 1202 г. по инициатива на папа Инокентий III и има за цел Светите земи да бъдат достигнати през Египет. Кръстоносците обаче не успяват да платят наема на флота и поръчаните от тях припаси, в резултат на което венецианският дож Енрико Дандоло ги убеждава да завземат град Зара, намиращ се в Далмация. След това те се отправят към Константинопол и превземат византийската столица през 1204 г. Любопитна подробност е, че по време на този поход кръстоносците изобщо не достигат Светите земи и не влизат в сблъсък с мюсюлманите.
Perspective: Islamophobes want to recreate the Crusades. But they don’t understand them at all. https://t.co/TY5PpFQUoI
— The Washington Post (@washingtonpost) June 6, 2017
В периода между 1147 и 1386 г. се провеждат няколко военни кампании, останали в историята с името Северни (или Балтийски) кръстоносни походи. Те са инициирани от католическите крале на Швеция и Дания, Свещената Римска империя и някои военни ордени (сред които са Тевтонският орден, Ливонският орден и Орденът на мечоносците ) и са насочени срещу езичниците пруси, литовци и венди, както и срещу православните държави на руси и поляци.
През 1212 г. се състоял т. нар. „Детски кръстоносен поход“. За него не се знае почти нищо, но според някои свидетелства в похода взели участие около 50 000 деца от Франция и Германия. Папа Инокентий III смятал, че възрастните кръстоносци са безполезни и само децата могат да освободят Божи гроб.
Нито един от участниците в този поход не достигнал Светите земи. Тези, които не починали по пътя, били продадени в робство. Редица историци смятат, че голяма част от събитията не са описани правилно или са преувеличени, а в самия кръстоносен поход участвали предимно бедни хора, които виждали в това начинание шанс за бързо забогатяване.
Fighters in Crusades had families with locals and recruited offspring to cause, study shows https://t.co/QPoCQrLHxK
— The Independent (@Independent) April 18, 2019
Деветият и последен кръстоносен поход се състоял в периода между 1271 и 1272 г. В хода на военната кампания бъдещият английски крал Едуард Първи постигнал няколко победи над мамелюкския султан на Египет Байбарс. Походът приключил с подписването на мирно споразумение между кръстоносци и мюсюлмани.
Редица историци обаче смятат, че последният кръстоносен поход всъщност е т. нар. Варненски поход, кулминацията на който е битката при Варна, състояла се през 1444 г. Тогава войските на краля на Полша и Унгария Владислав III Ягело и пълководеца Янош Хуниади претърпели тежко поражение от силите на османския султан Мурад II.
Колко хора са загинали по време на кръстоносните походи? Да се даде категоричен отговор на този въпрос на практика е невъзможно. Историците смятат, че военните кампании са взели между 1 и 9 млн. жертви.
Още от автора:
Загадъчният диск от Фестос - неразгадаема мистерия на 3700 години
Трагичната история на седем изчезващи племена
Смелият воин, изправил се сам срещу цяла армия
Машина на времето - каква е била хигиената през Средновековието
Изненадващи факти за човешката еволюция
