Р уската агресия срещу Украйна е съпроводена от обвинения, конспирация и дезинформация, които целят да я оправдаят. Ето кои са най-популярните от тях според DW и какво казват фактите:
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
"Украйна не е суверенна държава"
Украйна обяви независимостта си от Съветския съюз на 24 август 1991 година, след което решението бе потвърдено и от референдум. Всички украински региони гласуваха "за" независимостта, включително Донецк с 85 процента и Крим, където мнозинството са етнически руснаци, с 54 на 100. Ден по-късно няколко държави, сред които и Русия, признаха Украйна за суверенна държава. Съветският съюз престана да съществува на 26 декември 1991 година.
Битката в Черно море за зърното може да се окаже определяща за изхода на войната в Украйна
"Крим принадлежи на Русия, не на Украйна"
При създаването на Съветския съюз Крим е автономна съветска социалистическа република. По време на Големия терор при Сталин и на Втората световна война татарската част от населението системно е лишавана от права и депортирана, а настъпилите вследствие на това демографски промени създават основанията през 1945 година полуостровът да бъде сведен до административна област на СССР. През 1954 година Крим е предаден с декрет на Украинската съветска социалистическа република.
През 2014 година руски бойци окупираха полуострова и наложиха смяна на правителството и референдум за статута му. Той се проведе на 16 март - в момент, в който държавните структури на Украйна бяха изгубили контрола над Крим, а по телевизиите се излъчваха само руски канали. Според международните наблюдатели проведенето гласуване не е било свободно. Само в рамките на няколко дни Крим бе анексиран от Русия, която оттогава насам го възприема като своя територия. Според повечето държави анексията противоречи на международното право. Тя е осъдена и с резолюция на ООН.
"НАТО обеща на Русия да не се разширява на изток"
Руският президент Путин от години твърди, че западните партньори са дали на Москва подобни уверения - на базата на разговорите, водени през февруари 1990 година от Михаил Горбачов и тогавашния американски външен министър Джеймс Бейкър. Съдържанието на тези разговори е вписано в меморандум, който обаче няма статута на договор, а и в разговорите се визира най-вече тогавашната ГДР.
По онова време никой не мисли за членство в НАТО на държавите от някогашния Варшавски договор. След края на Съветския съюз обаче дори се обсъжда евентуално членство на Русия в Алианса. Преди да бъде избран за президент през 2001 година, самият Путин говори за евентуално членство в НАТО. Според принципите на НАТО всяка суверенна държава може да избере към коя международна организация да се присъедини. Така започват и първите преговори за присъединяване с държави от Източна и Северна Европа през 1990 години.
"САЩ и НАТО са виновни за войната в Украйна"
Северноатлантическият договор със своите 30 членове нито е нападал Русия, нито е заплашвал с агресия - за разлика от подхода на руското ръководство към НАТО. Украйна не е член на Алианса и от гледна точка на НАТО до началото на инвазията на Русия не изпълняваше критериите за присъединяване.
Украйна удължи военното положение, Г-7 обеща помощ в размер на $19,8 млрд.
Що се отнася до твърдението, че НАТО "обгражда" Русия от 1990-те години насам, нека погледнем към картата: Русия е държавата с най-голяма територия в света, границите ѝ са с дължина 20 000 километра. А общата граница с натовските държави обхваща 1200 километра. Ако Финландия се присъедини към НАТО, тя ще нарасне с 1340 километра. Останалите девет държави, с които Русия граничи, не са членове на НАТО - сред тях са ядрените сили Китай и Северна Корея.
