В асил Крупич знае какво е да се биеш за Украйна. Той описва ужасяващи сцени от битките в източния регион Донбас, където – понякога молейки се, понякога плачейки – картечарят по някакъв начин е оцелял след натиска на руските войски.
(Във видеото: Четири часа е продължил руският обстрел на Киев)
Но миналия декември, служейки вече в тила, Крупич е бил нападнат от собствените си сънародници, докато е издирвал хора, избягващи наборна служба. Той разказва, че двама мъже са игнорирали исканията да покажат документите си и са избягали. Когато патрулът му ги подгонил, Крупич бил жестоко пребит с кози крак. Прекарал е шест седмици в болница.
„Счупи ми ребро, лежах там и не можех да дишам. За какво се борихме, щом сега войниците могат да бъдат пребивани?“, спомня си ветеранът в скорошно интервю, цитиран от Би Би Си (BBC).
Ръст на насилието
Военният омбудсман на Украйна заявява, че подобни нападения вече са „редовни“ и са „основен проблем“, докато страната се бори да мобилизира мъже за участие в петата, изтощителна година от пълномащабното нахлуване на Русия.
Това не е тема, която хората тук обичат да обсъждат много, тъй като се притесняват да не подхранят руската пропаганда. Но последният доклад на Националната полицейска служба регистрира над 600 нападения срещу служители по набиране на войници до момента и предупреждава, че агресията става „все по-застрашителна“.
Първият голям сигнал за тревога дойде през април, когато няколко служители бяха намушкани с нож, единият от които смъртоносно. След това този месец в Лвов около 200 протестиращи обкръжиха служители, опитващи се да задържат заподозрян в избягване на военна служба, и разбиха и обърнаха автомобила им.
Бунтът влезе в заглавията на медиите, а президентът Володимир Зеленски осъди насилието срещу служещите войници. Неговото противоречиво решение след това да уволни министъра на отбраната Михайло Федоров – поради сблъсък на характерите и визиите с главнокомандващия на Украйна – означава, че опитите за решаване на кризата с наборната служба ще зациклят.
Но гневът, който току-що избухна в Лвов, подсказва, че необходимостта е спешна.
„Бусификация“
Причините изглежда варират от чист страх от фронтовата линия – сега всеки познава някой, който е бил ранен или убит – до нежелание да се запишеш за война, чийто край не се вижда.
Единственият прилив на ентусиазъм след първоначалния устрем към фронта беше в края на 2023 г., когато Украйна започна контраофанзива за отвоюване на територии на югоизток. Това не продължи дълго.
Именно тогава започна фазата на „брутална мобилизация“, според опозиционния депутат Олександър Хончаренко. Той обвинява именно нея за последвалата реакция.
„Тези служители ловят хора по улиците и понякога използват доста насилствени методи. Насилието води до насилие. Това е огромен проблем и ще става все по-зле“, казва депутатът.
Военният анализатор Иван Ступак е съгласен с това. „Започнахме да страдаме от липса на жива сила на бойното поле, постоянни загуби. Върховното командване на Украйна трябваше да попълни тези загуби, затова започнаха „бусификация“, спомня си той.
Това е терминът, който украинците използват за мобилните патрули, които в крайна сметка вкарват мъже в автобуси и ги изпращат да служат. „Когато имат нужда от допълнителни 5000 души, те започват да ги грабват – и ако те откажат, това се превръща в бой на улицата“, добавя анализаторът.
Историята на професора
За всяка история за нападнат служител от военното комендантство има и разкази за насилие от страна на самите служители. Комисарят по правата на човека в Украйна е регистрирал повече от 6000 подобни оплаквания миналата година – двойно повече от броя през 2024 г. Те включват твърдения за малтретиране и незаконно задържане, както и за лоши условия в центровете за набиране на военнослужещи.
Кирило Огдански все още се разстройва, когато говори за това какво му се е случило в Днипро миналия ноември. Университетският професор, който е освободен от военна служба, бил приближен на улицата от мъж в цивилни дрехи, който искал да провери статуса му за мобилизация.
Има правила за подобни патрули, включително присъствието на полицейски служители, затова Огдански възразил. Тогава бил нападнат.
„Един от тях изби телефона от ръката ми, а двама ме бутнаха в автобуса отзад. Когато попитах какво става, един започна да ме бие по главата. Удари ме няколко пъти в носа“, разказва Огдански. Той си спомня заплахата да бъде изпратен директно на фронтовата линия: „Той каза: „Мога да се обадя на командира и ще заминеш за Покровск“.
Вместо това професорът прекарал две седмици в болница със съмнение за травма на врата и големи лилаво-черни синини под очите. Той е подал официални жалби, но е е колебаел дали да говори публично, съзнавайки, че подобни неща изглеждат зле за Украйна в разгара на войната.
„Руската пропаганда много активно използва подобни неща. Но такъв проблем съществува. Ако всички мълчат, тогава защо да спре? Разбирам проблема с наборната служба, но нито едно длъжностно лице няма право да действа по този начин“, обяснява решението си Огдански.
Историята на Васил
Ясно е, че Васил Крупич е преживял ужаси на войната. Той се е записал като доброволец в самото начало и е оцелял в някои от най-тежките битки. Крупич се гордее със службата си – татуировка на врата му гласи „Слава на Въоръжените сили на Украйна“ – но страда от кошмари.
Когато автомобилът му бил ударен от FPV дрон, той бил тежко ранен, но успял да извлече един приятел на безопасно място. Видял как други двама изгарят до смърт. Сега, когато обсъждаме зачестилите нападения срещу служители по набиране на войници, думите му преливат от болка.
Не става въпрос само за това, което е претърпял самият той: това дело все още е в съда. Става дума и за пропастта между това, което той е изтърпял, и хората, които правят всичко възможно да избегнат същото. „Ние изпълняваме дълга си. Борихме се, защитавахме нашия народ – а сега те ни нападат“, казва той.
Чудя се какво според него би могло да мотивира хората да служат, вместо да бъдат принуждавани, и той споменава вдигането на заплатите. Но след това свива рамене. „Не може да се направи по друг начин, не може. Нашите момчета трябва да бъдат сменени. Но никой не се явява доброволно. Всеки се страхува да умре“, казва той.
Какво да се прави?
През шестте си месеца като министър на отбраната Михайло Федоров започна да въвежда реформи за справяне с разрастващата се криза. Той започна с ходове, целящи да направят военната служба по-привлекателна: срочни договори за нови новобранци с възможност за отлагане на по-нататъшна служба и по-добри заплати, особено за най-рисковите роли.
Но това беше едва в начален етап и реформирането на наборната служба все още беше в списъка му със задачи, когато беше уволнен.
Предложенията включват прехвърляне на патрулите по мобилизация на полицията, чиито служители са по-малко лично ангажирани с тази задача. Говори се също така за подходящо обучение на служителите и за психологически подбор.
Украйна признава открито, че има проблем, което е нещо ново. Но в момента страната има само изпълняващ длъжността министър на отбраната и все още няма решение.
