Л иванският министър-председател Наваф Салам обяви 9 април за ден на национален траур, след като мащабни израелски удари разтърсиха страната и отнеха живота на най-малко 182 души. По информация на ливанското министерство на здравеопазването ранените са над 890, като се очаква броят на жертвите да нарасне.
От правителството уточниха, че денят на траур е посветен на "мъчениците и ранените от израелските атаки“, които според властите са засегнали стотици цивилни. Държавните институции остават затворени, а националните знамена са спуснати наполовина.
Премиерът съобщи, че е започнал активни дипломатически усилия за привличане на международна подкрепа с цел спиране на ударите, които той определи като "израелска машина за убиване“.
Малко след това подкрепяната от Иран групировка "Хизбула" заяви, че е изстреляла ракети към Израел в отговор на, по думите ѝ, нарушение на примирието между САЩ и Иран. Това се случва ден след като организацията обяви, че има право да отговори на израелските атаки.
В официално изявление се посочва, че са нанесени ракетни удари по израелския кибуц Манара, разположен близо до границата с Ливан, в ранните часове на 9 април.
В същото време върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк определи случващото се като "ужасяващо“ и отправи призив за спешна намеса от страна на международната общност.
По думите му мащабът на разрушенията и жертвите е изключително тревожен, особено предвид факта, че атаките са извършени само часове след обявяването на примирие с Иран. Според него новата ескалация поставя под сериозна заплаха крехкия мир, от който цивилното население има остра нужда.
Екипи на ООН, разположени в Бейрут, съобщават за сериозни разрушения, сгради в руини и тела под отломките. Болниците в страната са подложени на сериозно натоварване заради големия брой пострадали.
Според официални данни от началото на конфликта между Израел и "Хизбула“ на 2 март в Ливан са загинали 1739 души, а 5873 са били ранени.
Ударите от 8 април бяха нанесени часове след като САЩ и Иран обявиха двуседмично примирие. Израел обаче подчерта, че Ливан не попада в обхвата на това споразумение и че военните операции срещу "Хизбула“ ще продължат. В резултат столицата Бейрут беше подложена на най-интензивните атаки от началото на конфликта.
Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че е провел разговори с американския президент Доналд Тръмп и с иранския държавен глава Масуд Пезешкиан, като е настоял Ливан също да бъде включен в примирието.
Макрон подчерта, че е важно споразумението да бъде спазвано от всички страни и във всички зони на конфронтация, включително на територията на Ливан, за да бъде устойчиво и ефективно. Той допълни, че договореността може да се превърне в основа за по-широки преговори за сигурността в региона.
По думите му бъдещи разговори трябва да обхванат не само ядрената и ракетната програма на Иран, но и ролята на страната в региона, включително действията ѝ в Ормузкия проток.
От своя страна Турция също осъди продължаващите израелски удари. В позиция на външното министерство се посочва, че атаките задълбочават хуманитарната криза и водят до нови жертви сред цивилното население. Анкара призова за незабавни действия от страна на международната общност за прекратяване на военните операции и защита на цивилните.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис също изрази сериозна загриженост, като определи действията като "контрапродуктивни“ и предупреди за риск от задълбочаване на хуманитарната криза.
В интервю за CNN той заяви, че е необходимо прекратяване на всички военни действия за постигане на трайно примирие, като същевременно отбеляза, че подобни атаки могат да засилят позициите на "Хизбула“. Мицотакис подчерта и ангажимента на Гърция към гарантиране на морската сигурност, както и значението на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.
