О коло една четвърт от световната морска търговия с петрол преминава през Ормузкия проток – воден път с ширина едва 48 километра, разположен между Персийския и Оманския залив. Този тесен проход е една от най-важните морски „горещи точки“ в света. Той е критичен маршрут за стратегически товари, чието прекъсване може да предизвика хаос в глобалната икономика – сценарий, който наблюдаваме от края на февруари заради ескалиращия конфликт в Близкия изток, пише National Geographic.
Освен геополитическо ядро, протокът е и истинско геоложко чудо. „Това е едно от малкото места на Земята, където можете да наблюдавате сблъсъка на два континента в реално време“, обяснява Майк Сърл, професор по науки за Земята в колежа „Уорчестър“ към Оксфордския университет.
Доказателствата за този процес са врязани в релефа на целия регион – от величествените планини Загрос в Южен Иран до най-тясната точка на протока, където оманският полуостров Мусандам се врязва на север към иранския бряг като острие на кама.
Полуостров Мусандам е забележителен със своите стръмни черни скали и назъбена брегова линия от „удавени долини“ – специфичен вид естуар, формиран при наводняването на речни корита от покачващото се морско равнище. Районът е и едно от редките места, където офиолитът (скали, обикновено скрити дълбоко под океанската кора) е „абсолютно зрелищно разкрит“, казва Сърл. По думите му това е най-мащабният и добре запазен офиолитов комплекс в света.
Парадоксално е, че същият геоложки процес, направил Ормузкия проток уникален, е и причината за неговата изключителна уязвимост.
- Как се е родил Ормузкият проток?
Много от световните търговски възли са проливи – тесни водни басейни, свързващи две по-големи акватории. Те са се формирали естествено в продължение на милиони години чрез изместване на тектоничните плочи и покачване на морското равнище вследствие на топенето на ледниците. Моряците използват тези географски преки пътища от векове, тъй като те съкращават значително пътя в сравнение с навигацията в открития океан.
За Ормузкия проток този процес започва преди около 35 милиона години със сблъсъка на две континентални маси: Арабската плоча на юг и Евразийската на север.
По онова време те са разделени от древния океан Тетис, кръстен на митологичния гръцки титан на морето. Арабската плоча започва да се подпъхва под Евразийската – процес, известен като субдукция. Постепенно тя „поглъща“ океана Тетис, докато двете плочи и сушата над тях не се сливат, обяснява Марк Алън, ръководител на катедрата по науки за Земята в университета Дърам, Великобритания.
„Хубавото на континенталните сблъсъци е, че те не приключват за миг“, казва Алън. „Дълбочинните сили, които движат плочите, продължават да действат десетки милиони години след първоначалния контакт.“
Докато Арабската плоча продължавала да пробива пътя си под Евразия, и двете плочи започнали да се деформират и удебеляват – „точно както при сблъсък между два автомобила“. Именно този натиск е издигнал днешните планини Загрос в Иран.
Това тектонично движение създава и условията за появата на самия проток. Алън предлага да си представим Арабската плоча като огъваща се линийка: когато поставите нещо тежко на единия ѝ край (в случая планинска верига), тя се извива надолу, образувайки вдлъбнатина. Тази географска депресия е оформила Персийския залив и Ормузкия проток.
Тук се намесва и климатът. Преди около 20 000 години, по време на последния ледников максимум, водата в Персийския залив е била толкова плитка, че на места е можело да се премине пеша. С топенето на ледените покривки обаче глобалното морско равнище се покачва със сто метра за период от 15 000 години – „светкавична скорост за стандартите на геологията“, отбелязва Алън. Водата залива източния бряг на днешен Ирак и запълва Персийския залив. В даден момент водите на реките Тигър и Ефрат също запълват пространството, оформяйки окончателно Ормузкия проток.
- Ценен, но крехък ландшафт
Следите от този грандиозен сблъсък са видими навсякъде около протока. На север тектоничните сили са създали едни от най-зрелищните пейзажи в планините Загрос. Веригата е покрита със седиментни скали – пясъчник, шисти и варовик. Последният е изключително устойчив на ерозия, което позволява на геолозите да проследяват цели пластове в продължение на километри.
„Загрос отдавна се смята за рай за структурните геолози – тези, които изследват как и защо се формират скалите. Можете да изучавате тези масивни структури дори от сателитни снимки“, казва Алън.
Регионът е известен и със своите „солни ледници“ и солни куполи. Те се образуват, когато солта от земните недра бива изтласкана нагоре през гънките, създадени от сблъсъка. На места тя буквално се стича по склоновете като истински ледник от скала.
На юг полуостров Мусандам е част от планините Ал Хаджар в Оман. Те са изградени предимно от офиолити – фрагменти от океанската кора и мантията на Тетис, изтласкани върху Арабската плоча по време на сблъсъка преди около 60 до 95 милиона години. Тези сили са наклонили полуострова на изток, притискайки го към пролива.
Най-важното за съвременната икономика е, че именно този геоложки сблъсък е „подарил“ на региона огромните запаси от петрол.
В продължение на милиони години, преди Арабската плоча да се удари в Евразия, тя се е намирала точно под морското равнище. Там са се натрупвали органични материали и седименти, необходими за образуването на нефт и газ. Сблъсъкът на плочите буквално е „затворил“ тези залежи в огромни подземни капани под северния край на Арабската плоча – територии, които днес принадлежат на Иран, Ирак и части от Сирия.
„Отличителната черта на Близкия изток е мащабът“, подчертава Алън. „Всичко се е случило на огромна площ и за дълъг период. Находищата са толкова масивни, че икономически не се налага постоянно сондиране в търсене на нови резервоари – тези тук издържат десетилетия.“
Транспортирането на тези ресурси до световните пазари обаче преминава през „игленото ухо“ на Ормузкия проток.
Процесите в района не са спрели. Полуостров Мусандам продължава да се движи с геоложки темпове. Проучване на Майк Сърл от 2014 г. потвърждава, че полуостровът все още се измества на север към планините Загрос.
„Ормузкият проток постепенно ще се затвори“, прогнозира Сърл. И макар това да е малко вероятно да се случи в следващите 10 милиона години, геологията вече е предчертала съдбата на този стратегически воден път.
