М охамад Ариф седи на пода в миниатюрната си колиба. Тя се намира в Харипур, Северен Пакистан, площта ѝ е точно девет кв.м. В нея има само два "луксозни" предмета: един лампов телевизор и един видеокасетофон. Мохамад всеки ден пъха вътре една и съща касета и гледа все един и същи филм. И до днес го мъчат травматичните спомени от младежките му години, когато бил отвлечен от трима души. Те го замъкнали на непознато място, където Мохамад им робувал в продължение на години, пишат от "Дойче веле".
Най-напред седмици наред го изтезавали, след това го принудили да работи в каменна кариера по 16 часа на ден, без почивка. Ако някой посмеел да си вземе малко отдих - веднага отнасял тежък побой. При това работният ден дори не бил най-голямото зло. "Нощем ни завързваха с вериги. Хвърляха ни за ядене някакви остатъци, които дори куче не би докоснало - варварска работа", разказва Ариф, който е прекарал в робство голяма част от живота си.
Търговията с хора е световен проблем
Между 600 000 и 800 000 души по света ежегодно стават жертва на същата робска съдба, сочи статистиката на ООН. Около 70 процента са жени, близо половината - деца. Използват ги много често и като сексуални робини и роби. Според някои оценки, общо по света в момента между 20 и 40 милиона души са принудени да упражняват робски труд.
В Пакистан властите се опитват да прекратят тази практика: въвеждат по-строги наказания, усилват преследването. Все още обаче случаите на поробване са масова практика, разказва правозащитникът Шахид Акрам Абаси: "В Пакистан това се случва в по-отдалечените области, където почти няма инфраструктура, а образованието е сериозен проблем. Похитителите отвличат хора и после искат откуп. Обикновено впрягат жертвите си в робски труд".
Малцина успяват да се спасят
Така се случило и с Мохамад Ариф. "Помещенията, в които живеехме, бяха претъпкани с хора като мен. Явно бяха избирали главно млади мъже, които могат да полагат тежък физически труд", припомня си той. След като изкарал много години при най-ужасни условия, вече искал само едно - да умре. Но като по чудо успял да избяга: когато една сутрин го карали с лодката към каменоломната, той скочил през борда и се спасил с плуване. "Стреляха по мен, но за щастие не ме улучиха. Плувах часове наред, преди да посмея да изляза на брега. Там добри хора ми помогнаха и успях да се върна в родното си място".
Малцина обаче имат неговия късмет. Статистиката сочи, че по-малко от един процент от жертвите на похищения успяват да избягат. За останалите започва истинска каторга, от която едва ли някога ще се измъкнат.
"Чувствам се ни жив, ни умрял"
Можем ли да се надяваме, че поробването на хора скоро ще изчезне? Едва ли. Трафикантите на роби печелят твърде добре. Според правозащитната организация "Human Rights First", годишният оборот на този "бизнес" възлиза на цели 130 милиарда евро. "Тъй че търговията с хора едва ли някога ще бъде ликвидирана. А жертвите и занапред ще бъдат главно хора, чийто живот и без това е достатъчно тежък", казва Шахид Акрам Абаси.
След като се завръща в родното си село, Мохамад Ариф години наред се опитва да преодолее травмата. Жена му, която в продължение на 10 години го мислела за мъртъв, отдавна е сключила друг брак. Ариф оцелява някак, работейки като надничар. "Чувствам се ни жив, ни умрял. Похитителите ограбиха живота ми", констатира той.
Застреляна и след това обезглавена: убийствата на жени в Пакистан са чести, брутални и безнаказани
