Е жедневието на повечето жени в Римската империя било изключително монотонно. От тях се очаквало единствено да изпълняват домакинските си задължения, да раждат деца и да стоят далеч от обществения живот.
Въпреки това, някои жени не просто успели да преодолеят тези предразсъдъци, но и се сдобили с огромна власт.
Месалина
Валерия Месалина несъмнено е една от най-влиятелните жени в историята на Римската империя. Тя била едва 13-годишна, когато сключила брак с бъдещия император Клавдий.
Двамата всъщност били близки роднини – бабата на Месалина (Антония Старша) и майката на Клавдий (Антония Младша) били сестри. Няколко римски автори описват Месалина като изключително развратна, жестока и властолюбива.
Ювенал пише, че тя работила в публичен дом под името Лисика. Плиний Стари пък твърди, че Месалина спечелила състезание с най-известната проститутка в Рим, след като през леглото ѝ минали 25 мъже само за едно денонощие.
A #Roman sardonyx #cameo of the emperor #Claudius and his wife Messalina riding on a chariot. #Rome, mid-1st c. AD.
— Digital Maps of the Ancient World (@DigitalMapsAW) November 21, 2019
Frame made by Josias Belle in 17th century.#RomanGems pic.twitter.com/5x4GN6JIp4
Съвременните историци отбелязват, че тя умело манипулирала своя слабохарактерен съпруг, което ѝ спечелило много врагове. Месалина също така редовно използвала клевети, за да отстранява своите противници.
Многобройните ѝ афери оставали без последици, което повдига въпроса дали ги е прикривала толкова успешно или императорът си затварял очите за тях. През октомври 48 г. тя преминала всякакви граници, след като сключила брак с един от любовниците си – консула Гай Силий, когото искала да направи император.
Един от влиятелните служители на Клавдий, който отговарял за кореспонденцията, решил да вземе нещата в свои ръце и заповядал на преторианската гвардия да арестува Месалина и Гай Силий. Малко по-късно, императрицата била убита, а Сенатът осъдил името ѝ на забвение.
Агрипина
След смъртта на Месалина, Клавдий променил някои закони, за да може да се ожени за племенницата си Агрипина. По това време тя вече имала завиден опит в дворцовите интриги.
От първия си брак, който сключила през 28 г. с втория ѝ братовчед по бащина линия Гней Домиций Ахенобарб, тя родила единствения си син Нерон. През 39 г. брат ѝ Калигула я изпратил в изгнание на остров Понтия, откъдето се завърнала след убийството му.
Също като Месалина, Агрипина с лекота манипулирала Клавдий и на практика започнала да управлява Римската империя. Тя дори слагала подписа си под официални документи и водела преговори с чуждестранни пратеници.
Една от нейните основни цели била да превърне Нерон в престолонаследник, въпреки че Клавдий вече имал син – Британик. През 50 г. тя успяла да убеди императора да осинови Нерон и да го посочи за свой наследник. Четири години по-късно, Агрипина отровила Клавдий и провъзгласила сина си за император.
Първоначално, тя оказвала голямо влияние върху него. Според римския историк Тацит, отношенията между двамата постепенно започнали да се влошават и през 58 г. Нерон поръчал убийството на майка си.
Great-granddaughter of Augustus, Agrippina won power for herself and her son, Nero—who would later have her murdered https://t.co/cMvRS1BEYB
— National Geographic (@NatGeo) March 23, 2021
Юлия Домна
За произхода на Юлия Домна се знае сравнително малко. Тя била дъщеря на жреца на слънчевия бог Хелиогабал, покровител на сирийския град Емеса (днес е известен с името Хомс). Според гръцкия историк Херодиан, още преди да започне своята политическа кариера, император Септимий Север направил всичко възможно, за да се ожени за нея.
Причината за това била, меко казано, странна – съобщили му, че според хороскопа ѝ тя ще сключи брак с владетел на Римската империя. Предсказанието се сбъднало, след като през 193 г. Юлия Домна станала съпруга на Септимий Север, а самият той – император.
Постепенно, Юлия Домна се превърнала в един от най-доверените съветници на своя съпруг. След като той починал през 211 г., властта преминала в ръцете на двамата им синове Каракала и Гета.
Въпреки опитите на императрицата да съхрани мира между братята, още на следващата година Гета бил убит, а Каракала станал едноличен владетел. Отношенията на новия император с майка му били сложни, но нейното влияние било значително, а освен това си спечелила славата на способен политик.
Юлия Домна редовно замествала Каракала, когато той отсъствал. През 217 г. императорът станал жертва на преврат, организиран от преторианския префект Макрин.
Малко по-късно, Юлия Домна също починала. Според някои историци, тя сама отнела живота си, а според други била убита от приближени на Макрин, който станал император след смъртта на Каракала.
#OnThisDay c. 160 CE, or possibly earlier, the Augusta Julia Maesa was born.
— The Classical Compendium 🏛️ (@TheClassicalCo) May 7, 2021
The elder sister of the empress Julia Domna, shield wielded incredible influence during the reigns of her grandsons Elagabalus and Severus Alexander.#Classics #Roman #Julia #Severan #Women #History pic.twitter.com/fbv1gnhMxi
Юлия Меса и Юлия Мамея
След убийството на Каракала и смъртта на Юлия Домна, нейната сестра Юлия Меса започнала да планира как да отстрани Макрин.
С помощта на дъщеря си Юлия Соемия, тя убедила част от ръководителите на легионите, разположени в източната част на империята, да подкрепят внука ѝ Елагабал по пътя му към престола. Двете жени дори пуснали слух, че той всъщност е незаконно дете на Септимий Север.
Планът им се увенчал с успех, след като Макрин бил убит в района на Антиохия, докато се опитвал да потуши бунта, избухнал срещу управлението му.
Така, на 14-годишна възраст, император станал Елагабал. Той обаче нямал никакви политически амбиции и властта на практика преминала в ръцете на Юлия Меса и Юлия Соемия.
В продължение на години всеки каприз, който Елагабал имал, бил изпълняван, а поведението му започнало да става все по-скандално.
В резултат, Юлия Меса организирала нов преврат, в резултат на който император станал братовчедът на Елагабал Александър Север. Тя също така проявила изключителна жестокост, след като наредила внука и дъщеря ѝ да бъдат екзекутирани.
Малко по-късно, Юлия Меса починала, от което се възползвала другата ѝ дъщеря – Юлия Мамея (майка на император Александър Север).
Историците са единодушни, че тя напълно контролирала действията на сина си и на практика управлявала Рим. Военните кампания, в които била въвлечена империята, се оказали повратен момент, тъй като много войници започнали да негодуват срещу Александър Север.
През март 235 г. императорът и майка му били убити от легионери, които издигнали Максимин Тракиеца за нов владетел на Рим. По този начин бил сложен край на династията на Северите.
Medallion of Galla Placidia, daughter of the Roman emperor Theodosius I, and a mother, tutor, and advisor to emperor Valentinian III, minted in Ravenna in 425. It was part of a monetary treasure, the Treasure of Velp, buried shortly after 425 and discovered in 1715. pic.twitter.com/QFO47fBvAl
— Historic Women Daily (@historicwomens) August 13, 2022
Гала Плацидия
През 410 г. Рим бил завладян и разграбен от вестготите на крал Аларих. Те също така пленили много благородници, сред които била сестрата на император Хонорий Гала Плацидия.
Вестготите поискали да им бъде платен откуп, за да я върнат на нейния брат, но той отказал. Така, Гала Плацидия прекарала следващите шест години сред вестготите и дори сключила брак с техния нов крал Атаулф през 414 г. (той се възкачил на трона през 412 г. след смъртта на Аларих).
Само година по-късно, войските на Констанций, най-близкия съветник на император Хонорий, нападнали вестготите и ги принудили да се изтеглят в Испания, където Атаулф бил убит. През 416 г. бил сключен мирен договор, по силата на който Гала Плацидия се завърнала в Рим.
По настояване на Хонорий, тя се омъжила за Констанций, който бил провъзгласен за август и сърегент. Още същата година обаче той починал от плеврит. През 423 г. Хонорий също умрял, без да остави наследник.
В последвалия хаос за император бил обявен дворцовият чиновник Йоан, а Гала Плацидия избягала в Константинопол, където поискала помощ от византийския владетел Теодосий II.
В резултат, тя се завърнала в Италия начело на голяма армия, завладяла Равена, убила Йоан и обявила шестгодишния си син Валентиниан III за император.
Гала Плацидия управлявала Рим в продължение на 14 години като регент.
Още от автора:
Мрачната история на гилотината
Най-абсурдните обвинения към евреите през вековете
Убийства, измами и подкупи - 4 скандала, които разтърсиха света
Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита
