Мрачната история на гилотината

В продължение на векове обезглавяването с меч или брадва било най-разпространената форма на екзекуция в Европа. По време на Великата френска революция обаче било представено едно изобретение, което се превърнало в истински символ на смъртните наказания. Става въпрос за гилотината. Знаете ли, че тя била използвана във Франция чак до 1977 г. – четири години преди отмяната на смъртните наказания в страната?

Ето и още няколко любопитни подробности, свързани с историята на този зловещ уред: 

Създателят на гилотината

Всеизвестен факт е, че гилотината е създадена по идея на френския лекар Жозеф Игнас Гийотен. Любопитна подробност за него е, че той всъщност бил виден противник на смъртното наказание. Гийотен смятал, че трябва да бъде въведена по-хуманна форма на екзекуция, която да превъзхожда методите, използвани преди това във Франция (дотогава обезглавяванията били извършвани с меч или брадва, като самото изпълнение на смъртните присъди можело да продължи няколко минути). 

28 May 1738. French doctor Joseph-Ignace Guillotin was born in Saintes, France. He proposed the use of a mechanical device to carry out death sentences in France which became known as the Guillotine. pic.twitter.com/Ueu84cpevx

— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957) May 28, 2022

Един от основните проблеми, с които се сблъскал Гийотен, бил да намери дърводелец, желаещ да му помогне за създаването на гилотината. Повечето майстори не искали да имат нищо общо с това съоръжение. Единственият, който се съгласил да съдейства на Гийотен, бил германският производител на клавесини Тобаяс Шмит. Той обаче имал едно изискване – името му по никакъв начин да не бъде свързвано с гилотината. 

Много хора смятат, че Гийотен бил екзекутиран с кръстеното на негово име изобретение. Това обаче изобщо не е така. Той всъщност починал на 75-годишна възраст, през 1814 г. Членовете на неговото семейство пък се срамували от това, че всички ги свързвали със създаването на гилотината и поискали името на устройството да бъде променено. След като френските власти отхвърлили молбата им, те решили да сменят фамилията си. 

Първата екзекуция

Никола-Жак Пелитие останал в историята като първия човек, обезглавен с гилотина. Той бил обвинен в извършването на убийство, както и на няколко обира. Самата екзекуция се състояла на 25 април 1792 г. в Париж пред погледите на десетки жители на града. Те очаквали с огромно нетърпение събитието, но повечето от тях останали силно разочаровани. Причината била, че обезглавяването станало за секунди и мнозина дори не успели да го видят.

21 Jan 1790: Dr. Joseph-Ignace Guillotin proposed to the National Assembly of #Paris the #guillotine as a humane method of #execution. #history #HistoryMatters #OnThisDay #ad https://t.co/PRuD3HZBEz https://t.co/nB5JjglhJa pic.twitter.com/R5LCkjEHM6

— Today In History (@URDailyHistory) January 21, 2022

Недоволството на хората, породено от жаждата им за кървави зрелища, прераснало в протест. Те започнали да скандират лозунги като „Върнете ни дървените бесилки“. Въпреки това, в цяла Франция започнало масово производство на гилотини. С тяхна помощ изпълнението на смъртни присъди се ускорило значително. Показателно в това отношение е „постижението“ на палача Шарл-Анри Сансон, който успял да извърши над 300 екзекуции само за три дни.

Омразните екзекутори

Спокойно може да се каже, че френското общество искрено ненавиждало палачите, които били нагърбени със задачата да изпълняват смъртните присъди. Търговците редовно отказвали да им продават своите стоки, а сключването на брак с член на друга фамилия било почти невъзможна задача. Именно по тази причина в семействата на екзекуторите браковете между братовчеди били разрешени. 

Споменатият вече Шарл-Анри Сансон вероятно е най-известният палач в историята. Той започнал своята кариера на едва 15-годишна възраст. Постепенно, неговите изтънчени маниери и колоритният му стил на обличане го превърнали в истинска знаменитост и модна икона. Именно Сансон екзекутирал крал Луи XVI през 1793 г. По-късно през същата година, синът му Анри гилотинирал съпругата на монарха – Мария Антоанета. 

#OTD in 1793, Louis XVI of France was executed at the Place de la Révolution for high treason.

The former royal executioner, Charles-Henri Sanson was put in charge of the guillotine. A month later, Sanson wrote a letter detailing the event and revealing Louis' last words. pic.twitter.com/xrbU9DNBfB

— Of Lost Time (@of_lost_time) January 21, 2022

Гилотината и нацистите

Адолф Хитлер бил един от най-видните привърженици на гилотините. След като застанал начело на Германия, той наредил да бъдат създадени голям брой такива приспособления. Екзекуторите на свой ред били изключително добре платени. Годишната им заплата била в размер на 3000 райхсмарки, а освен това получавали бонус от 65 райхсмарки за всяко извършено от тях обезглавяване. Това им позволявало да водят охолен живот по време на един от най-мрачните моменти в европейската история. 

Един от най-известните германски палачи бил Йохан Райхарт. Предполага се, че той е изпълнил около 3000 смъртни присъди. С парите, които спечелил от своята жестока професия, той си купил луксозна вила близо до Мюнхен. В същото време, нацисткият режим принуждавал семействата на хората, осъдени на смърт, да плащат по 300 райхсмарки за извършването на самата екзекуция, както и по 1,50 райхсмарки за всеки ден, който близките им прекарвали в затвора. Гилотините били използвани в продължение на девет години. През този период били екзекутирани приблизително 16 500 души. Най-младият от тях бил Хелмут Хюбенер. Той бил гилотиниран на 17-годишна възраст заради разпространяването на антивоенни листовки.

The last public execution by guillotine, 1939. Eugène Weidmann is placed into position seconds before the blade falls. pic.twitter.com/r18qZRlygE

— vintage.stuff (@vintagestuff4) August 7, 2021

Екзекуцията на Южен Уайдман

През 1937 г. поредица от жестоки убийства шокирала Париж. След проведеното от полицията разследване станало ясно, че извършител на жестоките престъпления е Южен Вайдман. След като бил задържан и признат за виновен, той получил смъртна присъда. Така се стигнало до датата 17 юни 1939 г., когато Вайдман бил изведен пред затвора „Сан Пиер“, където го очаквала гилотина. Заради безредици, предизвикани от събралите се там хора, които искали да видят как ще бъде извършена екзекуцията, изпълнението на присъдата се забавило с няколко часа. 

След като Вайдман бил обезглавен, много хора се стекли към неговото безжизнено тяло, за да попият част от кръвта му със своите кърпички. По-късно, когато били попитани защо са направили подобно нещо, повечето от тях отвърнали, че искали да си запазят сувенир от екзекуцията. Медиите описали поведението на тълпата като „възмутително, отвратително и необяснимо“.

След като били разпространени кадри от събитието, властите заключили, че публичните екзекуции „дават тласък на низките инстинкти на хората и стимулират грубостта и лошото поведение“, вместо да възпират бъдещите престъпници. В резултат на всичко това, тогавашният президент на Франция Албер Лебрюн (управлявал страната в периода 1932 – 1940 г.) забранил провеждането на подобни събития. По този начин Вайдман се превърнал в последния публично гилотиниран човек във Франция.

Още от автора:

Най-абсурдните обвинения към евреите през вековете

Убийства, измами и подкупи - 4 скандала, които разтърсиха света

Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита

Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан