М итологията на Древен Египет изобилства от интригуващи предания и поверия, които продължават да разпалват любопитството на много хора по цял свят.
Пример в това отношение са вярванията, свързани с котките. Древните египтяни боготворели тези животни.
Показателен е фактът, че те заемат ключово място в изкуството на античната цивилизация. Техни изображения могат да бъдат забелязани както на някои папируси, оцелели до днес, така и по стените на редица гробници.
Cats in ancient Egypt didn't look the way you think https://t.co/gsw6ZEwPnY pic.twitter.com/OUQdkCA8mA
— Forbes (@Forbes) January 30, 2019
На какво всъщност се дължи това специално отношение към котките?
Пазители на домовете
За древните египтяни котките били нещо много повече от домашни любимци.
„Когато ставало горещо, те се прибирали в къщите на стопаните си, където изпълнявали една важна функция. Те гонели някои опасни животни – като змии и скорпиони, например“, отбелязва египтологът Джулия Троше.
Освен това, за общество като древноегипетското, което било силно зависимо от зърнените култури, гризачите представлявали сериозна опасност. По тази причина не е никак изненадващо, че котките, които са известни с уменията си да ловят мишки и плъхове, се радвали на такава почит.
Голяма част от това, което знаем за ролята на тези животни в древноегипетското общество, идва от сцени от ежедневния живот, изобразени по стените на някои гробници.
How Ancient Egypt’s beloved cats helped our feline friends colonise the planethttps://t.co/v4vuJ9TUZS
— The Independent (@Independent) June 20, 2017
„На въпросните картини могат да се видят котки, които седят под столове, преследват птици или си играят“, добавя Троше. В някои текстове пък е показано как те пробождат с кинжал Апофис – чудовището, приличащо на змия, с което Ра се сражава всяка нощ.
Египетската мау
Смята се, че тази порода котки произхожда от Древен Египет. Една от нейните отличителни черти е петнистият външен вид, за който се предполага, че е наследен от дивите представители на семейство Котки. Най-ранните сведения за породата датират от преди четири хилядолетия. Според редица изследователи, името ѝ – мау, отразява опита да се имитира издавания от самата котка звук.
Модерната порода била създадена от руската княгиня Наталия Трубецкая. Докато била в изгнаничество в Рим, тя получила египетското коте Баба. Тъй като останала много впечатлена от новия си домашен любимец, княгинята се сдобила с още две такива котета.
Mummified lion and dozens of cats among rare finds in Egypt https://t.co/7E3kBm0Sfv
— Guardian news (@guardiannews) November 23, 2019
През 1956 г. Трубецкая емигрирала в САЩ. Малко след това тя основала развъдна програма, а породата била официално призната през 1968 г.
Завинаги заедно
Спокойно може да се каже, че връзката между древните египтяни и техните котки била вечна и продължавала дори и след смъртта.
„По традиция, в гробниците били изобразявани различни неща – семейството на починалия, неговите титли и постижения, както и любимите му занимания. Фактът, че там често могат да бъдат забелязани и картини на котки, е повече от показателен. Хората се надявали, че техните любимци ще ги съпроводят в отвъдното“, подчертава Троше.
Egypt recently unveiled an unprecedented discovery of dozens of mummified sacred animals, including cats, crocodiles and two lion cubs, found during the excavation of a tomb of a royal priest https://t.co/1djcsxUgnu pic.twitter.com/Y6KixmrrgM
— CNN International (@cnni) December 29, 2019
Пример в това отношение е гробницата на Небамун, стените на която са изложени в Британския музей. На тях се вижда котка, стояща до Небамун, докато той лови риба. Тя е захапала една птица и държи две други в лапите си. Най-впечатляващият елемент от това изображение е едното око на котката, което е позлатено.
Мумифициране на котки
Присъствието на котки в гробниците далеч не се ограничавало само до изображения по стените – понякога те били мумифицирани и поставяни до своя починал собственик.
„Въпросните котешки мумии не били обикновени украшения. Съществувало поверие, според което човек може да се всели в тялото на мумифицирана котка в отвъдния свят“, отбелязва Моник Скидмор, която е професор по антропология от университета „Дийкин“ в Австралия.
В интерес на истината, убийството на тези животни било забранено с изключение на един единствен случай – когато ставало въпрос за мумифициране. Древните египтяни вярвали още, че техните богове могат да приемат различни форми, включително да се превъплъщават в животни.
„Ако говорим конкретно за котките, те не били почитани като богове, а като същества, в които боговете често се вселявали“, обяснява още Скидмор.
Култът към Бастет
Бастет (наричана още Баст) била богиня на радостта, плодородието, музиката и танците. Тя била покровителка на бременните жени и въплъщавала животворната и лечебна сила на Слънцето. Вярвало се, че Бастет лекува болните и помага на реколтата да узрее.
Ptolemaic Head of Bastet from a Menat (Beaded Necklace with Counterpoise), 2nd-1st c. BC.
— Digital Maps of the Ancient World (@DigitalMapsAW) January 28, 2022
Seattle Art Museum. #AncientArt pic.twitter.com/yVKZbChumG
Тя била изобразявана като котка или като жена с глава на котка, която носи кошница в едната си ръка, а в друга – систрум (музикален инструмент, подобен на дрънкалка) или щит. За да спечелят благоволението ѝ, поклонниците на Бастет я дарявали с фигурки на котки. Открити са хиляди мумифицирани котки, погребани в специални гробници в Бубастис.
Името на въпросния град, намиращ се в югоизточната част на делтата на Нил, означава „дом на Бастет“. Той бил известен със своя храм и традиционния фестивал, който се провеждал в чест на богинята.
„Инфлуенсъри“ в Древен Египет
Освен че разполагали с огромна власт, представителите на аристокрацията били и нещо като инфлуенсъри, които задавали модните тенденции. Древните египтяни се опитвали да им подражават по всякакъв възможен начин – както по отношение на храните и дрехите, така и на домашните любимци.
„Обикновените хора виждали, че техните владетели и представителите на висшата класа не само отглеждат котки в покоите си, но и ги обличат със златни одежди и им позволяват да се хранят от чиниите им“, отбелязва Скидмор.
Постепенно, подобни практики се пренесли и в по-низшите социални слоеве. Повечето хора, разбира се, нямали такива възможности, но въпреки това изработвали специални украшения и бижута за своите домашни любимци.
