С вети Валентин скоро ще почука на вратата и ще трябва да помислим относно това как да зарадваме половинката си. Някои ще заложат на бонбони, други на мечета, парфюми, дрехи, екскурзии, бижута и т.н.
Ние ви предлагаме една много романтична алтернатива, а именно да извадите на хартия някое красиво българско стихотворение.
Нашата история познава стотици автори, които с неизмеримия си талант са написали стихотворения, които могат да докоснат сърцето и на най-безнадеждният романтик. Ние ви припомняме някои от тях:
Христо Фотев - Колко си хубава…
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече — обичай ме!
Не се щади — обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си — със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги — и никога
ти няма да си глупава — обичай ме!
И да си зла — обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество —
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава — повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения — прощавай ми
внезапните пропадания някъде —
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога — откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги —
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Елисавета Багряна - Моята песен
Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека,
и сякаш се гони с чайките смели и волни.
Когато излезем от залива, там на открито,
и капки солени пръснат нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развити,
и лодката бяла магьосана в път се впусне -
тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,
нечувана песен - за моята малка родина,
чието е име - облак над мене надвесен,
чиято е песен - за мене мед и вино!
Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,
момци ги припяват и вечер край порти причакват,
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,
и майки пеят - пеят, когато оплакват.
О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха,
не си още чувал и може би никъде няма,
защото и няма народ с орисия по-лиха
и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма.
У нас планините лете не губят снега си,
морето е малко, но име носи - Черно,
и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,
и черна земята - плодна, но тъжна безмерно.
Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да направим една безкрайна пътека -
да стигнем небето, да стигнем чайките волни.
Дияна Минчева - Обичам
Обичам да те гледам как танцуваш,
грациозна и красива като сърна,
обичам да те гледам как лудуваш,
по зелената, изпъстрена с цветя трева.
Обичам да те гледам как се смееш,
прелъстително извила своята снага,
обръщаш се към мен - направо грееш,
чувствам се най-щастливият в света.
Румен Ченков - Ръцете ти
Ръцете ти (малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки, до мен долетели
от морски простори безбрежни.
Ръцете ти — даващи щедро
и ласка, и плам, и утеха,
и обич, таена до вчера,
сърцето ми в себе си взеха.
Недялко Йорданов - Не остарявай любов
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
Валентин Йорданов - Препиване с любов
Не от любов, а с любов ще препия.
Нека ме дави жесток махмурлук,
като животно ранено да вия -
тя, любовта, е без цвят и без звук.
Само ухае. А благите пръски
дето полепнат - поникват цветя.
От аромата им нежен възкръсва
пламък на нова любовна игра.
Допир на чувства. Конвулсно потръпват
двете разголени наши мечти.
Те от наслада в една се превръщат,
белег между им съвсем не личи.
Не от любов, а с любов ще препия,
без притеснения, без капчица свян.
Няма по-силна от тази магия -
с пръст да те сочат: „С любов е пиян!”
Още от автора:
Осем стратегии как да контролираме гнева
Съвети за справяне с емоционалното хранене
Булка, шаферка, кума... Как да изберем идеалната визия за сватба
Ревността – къде е границата между здравословното и обсебващото?
Как възрастта влияе на зачеването
Четири причини той да не иска да те запознае със семейството си
Големият дебат: Тичането или ходенето е по-полезно за здравето?
6 вредни навика, които ви пречат да успявате
Защо е важно да приемаме достатъчно протеин за деня
Как да се справим с прилошаването през горещите летни дни
Как да водим минималистичен начин на живот: 7 полезни съвета
