С ветовната история изобилства от примери за брутални диктатори, отговорни за смъртта на огромен брой невинни хора.
Разказите за жестокостите, извършени от тях, са повече от шокиращи, а фактът, че те далеч не са били образцови родители, едва ли е особено изненадващ.
Какво всъщност знаем за съдбата на техните деца?
Яков Джугашвили
Йосиф Сталин несъмнено е един от най-бруталните диктатори в световната история. Неговото управление, белязано от извършването на ужасяващи престъпления, отнели живота на милиони хора, е обект на редица изследвания. За съдбата на неговия най-голям син – Яков Джугашвили, обаче, се знае сравнително малко. Според повечето историци, Сталин го презирал. Отношението му към него било толкова жестоко, че Яков дори се опитал да се самоубие, прострелвайки се в лицето. По някакво чудо той оцелял, на което баща му реагирал с думите: „Дори и не може да стреля добре“. През 1941 г. Яков се предал на нацистите, а Сталин се отрекъл от него. Две години по-късно, той направил нов опит за самоубийство, този път успешен, скачайки върху електрическа ограда.
Мао Анцин
Освен като основател на Китайската народна република, Мао Дзъдун остава в историята и с извършването на т.нар. „Голям скок напред“ (общонародна кампания, проведена в периода 1958 – 1961 г. Нейната цел е да се ускори икономическото развитие на Китай) и Великата пролетарска културна революция (тя продължава между 1966 и 1976 г. и е насочена срещу партийни служители и интелектуалци, обвинени, че са предатели и поддръжници на капитализма). В хода на тези кампании загиват милиони, като точният брой на жертвите продължава да е обект на спорове и до днес.
Mao Anqing, Mao Xinyu, and Shao Hua in 1974 https://t.co/t0u6Z8s7hQ pic.twitter.com/DbqJ69jqKF
— Covell Meyskens (@cfmeyskens) December 4, 2016
Мао Дзъдун имал трима синове. Единият от тях – Мао Анцин, е роден в провинция Хунан, а майка му е Ян Кайхуей (първата жена на диктатора). Предполага се, че няколко години по-късно тя била убита от националистите от Гоминдана, като Мао Дзъдун дори и не се опитал на помогне на нея или на сина си. През 1933 г., когато бил едва 10-годишен, Мао Анцин бил пребит от полицаи в Шанхай, което се отразило на психическото му състояние. Той бил изпратен в Париж, а след това в Москва от по-големия си брат Мао Анин, за да не пострада по време на конфликта с Япония и гражданската война между комунисти и националисти. Мао Анцин се завърнал в Китай през 1947 г. До края на живота си той странял от политиката и не искал да има нищо общо с управлението на страната.
Удай Хюсеин
Масови убийства, терор, корупция и пълно безразличие към съдбата на иракчаните – така най-кратко може да бъде описано управлението на Саддам Хюсеин.
"I was shocked": Iraqis remember the day Saddam Hussein was hanged https://t.co/Mtgw7duLCE pic.twitter.com/nefl1yBYYx
— CNN (@CNN) December 29, 2016
Жестокостта на диктатора е всеизвестна, а неговият син Удай изобщо не му отстъпвал. Нещо повече – поведението му на моменти шокирало самия Саддам Хюсеин. Показателен е фактът, че Удай прекарал 40 дни в затвор, след като пребил до смърт двама души от обкръжението на баща си. Той е отговорен за извършването на огромен брой изнасилвания и жестоки убийства, като освен това се наслаждавал да подлага жертвите си на всевъзможни мъчения. Луксозните коли, скъпите дрехи и наркотиците били неделима част от ежедневието му. Удай бил убит от американски военни през 2003 г. в къща в Мосул, където се укривал заедно с брат си Кусай.
Марко Милошевич
Слободан Милошевич е сред най-противоречивите личности в съвременната европейска история. Починалият през 2006 г. в своята килия във военния затвор на трибунала в Хага президент на Сърбия е считан от едни за национален герой, а от други – за военен престъпник, отговорен за избиването на хиляди невинни хора. А какво се знае за неговия син Марко? През 90-те години на миналия век той е известен като „едър бизнесмен“ и се предполага, че се занимавал основно с контрабанда на наркотици, цигари и горива. През организирания от него канал преминали стоки на стойност десетки милиони евро. Макар този бизнес да бил повече от доходоносен, Марко се отказал от него, след като сътрудникът му – Владе Ковачич-Треф, бил убит пред своя офис.
След въпросното покушение, синът на Слободан Милошевич решил да се преориентира. Той се сдобил с дискотека, атракционен парк, както и няколко пекарни и парфюмерии. Постепенно си спечелил славата на виден плейбой, като често повтарял, че има нужда само от четири неща: „момиче, музика, кола и пистолет“. Смята се, че е отговорен за убийството на шефа на полицията Радован Стоичич-Баджа, който бил застрелян само седмица, след като ударил шамар на Марко. След убийството на Стоичич, той напуснал Сърбия и се преместил в Москва.
Файсал Уангита
Файсал Уангита е едно от 40-те потвърдени деца на Иди Амин – жестокият диктатор, дошъл на власт в Уганда след извършването на преврат през 1971 г. Освен че разпуснал парламента и създал тайна полиция, която се разправяла по брутален начин с неговите опоненти, той използвал природните богатства на страната си за лична облага, докато огромна част от населението живеела в крайна бедност. По различни данни, около 300 000 души били убити по време на управлението на Амин.
За Файсал Уангита спокойно може да се каже, че ябълката не пада по-далеч от дървото. След като се преместил да живее във Великобритания, срещу него били повдигнати няколко обвинения (сред които за извършване на измами, притежание на оръжия, кражба и рекет). Той също така се оказал замесен в ужасяващо убийство, което разтърсило Обединеното кралство. Жертвата била млад мъж, загинал по време на сблъсък между враждуващи банди в Лондон. Той бил наръган с нож цели 20 пъти, а по тялото му имало множество наранявания, нанесени от удари с бутилки, чукове и бухалки. Уангита прекарал пет години в британски затвор, преди да бъде депортиран обратно в Уганда.
Жан-Клод „Бейби Док“ Дювалие
Франсоа „Папа Док“ Дювалие е не просто жесток диктатор, но и една от основните причини, поради които Хаити и до днес е сред най-бедните държави в света. Той бил избран за президент на островната страна през 1957 г. с обещанието, че ще подобри живота на най-бедните й жители. Вместо това, той създал тайна полиция (т. нар. „Тонтон Макуте“), с помощта на която отстранявал всеки, който посмеел да се опълчи срещу него. По различни оценки, „Папа Док“ е отговорен за смъртта на около 60 000 души.
The full NYT obituary for Jean-Claude Duvalier, "Baby Doc" of Haiti http://t.co/CRuUuEltSi
— The New York Times (@nytimes) October 5, 2014
След като починал през 1971 г., властта преминала в ръцете на сина му Жан-Клод „Бейби Док“ Дювалие, който по това време бил тийнейджър. Той споделял голяма част от възгледите на баща си и изобщо не се интересувал от проблемите, пред които били изправени неговите сънародници. Според разкази на очевидци, Жан-Клод притежавал много огнестрелни оръжия и обичал да стреля с тях безразборно. При един подобен случай, той убил шофьора на лимузината си, както и двама от своите телохранители. „Бейби Док“ се оказал достоен наследник на баща си. Бруталното му управление продължило до 1986 г, когато жителите на страната се разбунтували и го свалили от власт.
Още от автора:
Кръвосмешение, заговори, убийства: Кървавият път на една владетелка
Най-абсурдните обвинения към евреите през вековете
Убийства, измами и подкупи - 4 скандала, които разтърсиха света
Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита
Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан
криза, която тихо расте" />
