"Исках да живея", казва Аба Наор, когато го питат как е оцелял в продължение на четири години из лагерите на нацисткия режим. "Не исках да умирам. Лесно беше да умреш, но значително по-трудно - да останеш жив. Може би тъкмо това ме амбицира, а аз мога да бъда много упорит", спомня си той. "И добре, че бях такъв: днес имам 11 правнуци. Това е моето богатство", пишат от "Дойче веле".
93-годишният днес Наор пътува всяка година от Израел до втората си родина Германия. И по-конкретно до Мюнхен. Там прекарва по няколко месеца и прави онова, което смята за свой дълг: разказва своите спомени за времето, прекарано от него в нацистката месомелачка. И за това как тя е съсипала семейството му.
Наор: "Гордеехме се, че сме литовци"
Наор се ражда през 1928 година в едно еврейско семейство в Литва. "Имах щастливо детство", казва той и добавя: "Гордеехме се, че сме литовци. Вярно, имаше и известен антисемитизъм, но не беше силен".
Наор е 13-годишен, когато Вермахтът навлиза в Литва, която по онова време се намира под съветска окупация. Евреите от неговия роден град Каунас били депортирани в гетото, а 23-членното семейство на Наор първоначално се приютило в един двустаен апартамент, но впоследствие също попаднало в гетото. А там царял истински ужас. По-възрастният брат на Аба Наор бързо бил убит от нацистите - бил разстрелян заедно с други младежи, опитали се да набавят допълнителна храна, защото в гетото нямало достатъчно. Напускането му обаче било строго забранено. "Родителите ми дълго не можеха да повярват, че той няма да се върне. Никой дотогава не можеше и да си представи, че те разстрелват и деца".
Семейството на Наор живее три години в гетото на Каунас. През юли 1944 Наор, родителите му и по-малкият му брат са депортирани в германския концентрационен лагер Щутхоф, край Гданск. "В Щутхоф и кучетата живееха по-добре от нас", казва Наор. Там мъжете били отделени от жените и децата.
На 26 юли 1944 година 16-годишният тогава Наор наблюдава как майка му с по-малкото му братче биват изведени отвъд оградата заедно с останалите жени и деца. "Веднага разбрах, че ги виждам за последен път", спомня си той. Още в същия ден майката на Аба Наор и неговият малък брат са откарани в Аушвиц и убити. По онова време тя е била на 38 години, а братът на Наор - едва на шест.
Ирмгард Ф. - от другата страна на оградата
На този ден в лагера вероятно е била и 19-годишната тогава Ирмгард Ф. - но от другата страна на оградата. Тя е била секретарка на коменданта на лагера Паул-Вернер Хопе. В четвъртък (30.9) - цели 80 години по-късно Ирмгард Ф. трябваше да застане пред съда в германския град Итцехое. Прокуратурата я обвинява, че "като секретарка и машинописка в концентрационния лагер Щутхоф между юни 1943 и април 1945 е оказвала помощ на отговорните лица в лагера при систематичното избиване на задържаните". Ирмгард Ф., която днес е на 96 години, е обвинена в съучастие за убийството на над 11 000 души. Днес обаче тя не се яви в съда.
Ирмгард Ф. вече на два пъти е давала показания пред съда. Тя обаче твърди, че само е писала под диктовката на коменданта и не е знаела нищо за извършваните край нея десетки хиляди убийства.
"Процесът е твърде закъснял"
Наор смята, че този процес е прекалено закъснял. Редно било да оставят възрастната жена на мира, още повече, че "истински големите риби бяха оставени на свобода". Ако наистина е имала вина, защо са я оставили чак досега на свобода, пита още Наор и казва, че според него е много по-тежко наказание да останеш на свобода със съзнанието, че си извършил престъпление, отколкото да те пратят в затвора.
Много от оцелелите от Холокоста обаче гледат на този въпрос по различен начин. Адвокатът Онур Йозата, който представлява редица съобвинители в процеса, казва, че те са водени не от желание за отмъщение. За оцелелите е много по-важно да разкажат своята история пред съда. Мнозина от тях казват: "Не искаме нашите съдби да бъдат забравени".
Наор е бил не само в концентрационния лагер Щутхоф. По-късно е изпратен и в два лагера за принудителен труд в Бавария. След освобождаването им от американците той заминава за Израел, но в продължение на десетилетия не разказва за преживяното от него страдание.
Чак след време Аба Наор успява да намери начин да преодолее това мрачно минало - в срещите си със стотици ученици, на които разказва своята история. "Децата са моите терапевти, те ми дават силата да се връщам чрез спомените си към това минало. Мисля, че е наш дълг да припомняме за него, да обясняваме на младите хора какви неща могат да се случат, ако хората не са внимателни", казва Наор.
А във видеото горе вижте разказа на 92-годишния български евреин Аврам Меркадо Натан, когато си спомня за Втората световна война.
криза, която тихо расте" />
