З а разлика от Дахау и Аушвиц, Собибор никога не е бил политически затвор или концентрационен лагер за принудителен труд в масови мащаби. Той съществува от момента на създаването си единствено, за да убива хора.
Смята се, че до 350 000 души са били убити в лагера на смъртта Собибор. По чудо стотици от тях правят въстание, а десетки евреи успели да избягат от лагера. За съжаление обаче разказите им за Собибор остават до голяма степен неизвестни, разказва сайтът All That Is Interesting.
Собибор и „Окончателното решение“
Адолф Хитлер и дясната му ръка Хайнрих Химлер многократно повдигат „еврейския въпрос“ и се обръщат към един човек – Райнхард Хайдрих да предложи „решения“ и той свиква конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 г., за да могат висшите държавни служители в Германия да обсъдят как успешно да решат въпроса окончателно.
До края на октомври 1941 г. 537 000 евреи са разселени и изведени от контролираните от Германия райони, включително от Германия и Австрия. Но твърде много останаха все още и разселването в такъв масов мащаб се считаше за невъзможно.
Новото и окончателно „решение“ за нацистите е „евакуацията на евреите на изток“ или с други думи тяхното придвижване по-дълбоко в нацистката територия за принудителен труд, „в хода на което безспорно голяма част ще бъде премахната от естествени причини“.
Операция Райнхард: Изграждане и експлоатация на лагери на смъртта
Планът за преместването и убийството на повече от 2 млн. евреи в Полша в крайна сметка приема името Операция Райнхард като смущаваща почит към нацисткия генерал, който ръководи Ванзейската конференция и по-късно е убит от чешки партизани. Нацистите построяват три отделни лагера на смъртта в окупирана Полша – Белжец, Собибор и Треблинка II – и тези обекти трябваше да изпълнят само една цел: да убият колкото се може повече еврейски затворници.
След като строителството на Собибор завършва през пролетта на 1942 г., евреи от полските гета бяха качени във влакове и депортирани в лагера, а когато центровете за убийства започват да функционират, германската СС и полицията започват да ликвидират гетата, в които живеели много евреи, като ги запалват.
Въпреки че по-голямата част от евреите, изпратени в лагерите на смъртта са от района на Люблин в Полша, всеки лагер приема затворници и от други нацистки територии. Депортираните в Собибор идват и от Франция, Холандия, Словакия и Германия; повечето са евреи, но има и доста роми.
Масовите убийства в Собибор
Изграждането на лагера Собибор започва през март 1942 г. близо до жп гарата на Собибор край Влодава, Полша. Това е вторият лагер на смъртта, садистично построен от принудителния еврейски труд. Той започва да действа през май 1942 г. и е разделен на три основни секции: администриране, приемане и убийства.
Повечето затворници са изпратени в газовите камери веднага след пристигането им в лагера. Тясна пътека, наречена „тръба“, свързва приеманата зона – където затворниците са свалени от влаковете, с „душовете“ – зоните за убийства.
По свидетелства, дадени от самите нацисти по време на трибунала на Собибор, състоял се в Хага приблизително 20 години след Втората световна война, професор Волфганг Шефлер изчислява, че най-малко 250 000 евреи са били убити в Собибор, докато „Газмайсторът“ Ерих Бауер заявил, че броят на жертвите е поне 350 000. Няколкото късметлии, които не са били изпратени веднага на смърт е трябвало да работят в лагера при такива тежки условия, че в крайна сметка и те умирали.
Въстанието в Собибор
На 14 октомври 1943 г. група затворници планира сложно и опасно бягство от Собибор. По това време лагерът работи от година и половина и се разпространяват слухове, че скоро ще бъде ликвидиран в опит на нацистите да прикрият военните си престъпления. Опасявайки се от това, групата съставя дързък план за бягство.
Ръководителите на въстанието в Собибор успяват да убият поне 11 офицери от СС. След като избухва бунта, около 600 евреи щурмуват укрепленията на Собибор, съставени от минни полета и бодлива ограда, по която тече ток в опит да избягат в гората отвън. Мнозина не преживяват кървавото въстание.
В този ден 300 затворници успяват да избягат от лагера на смъртта, макар повечето от тях да са заловени и убити скоро след това. Само около 47 от бегълците оцеляват до края на войната. Само няколко дни след бунта се случва това, от което се опасявали бунтовниците – нацистите ликвидират лагера, убивайки останалите в него пленници.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Добави ни в предпочитани източници в Google
